На 6 май преди 93 години се слага началото на едно от най-зловещите предателства към българския род, извършено с дейното участие на СССР и българските комунисти. Във Виена е подписан и обнародван така нареченият Майски манифест - обръщение на Вътрешната македонска революционна организация към македонското население и македонските революционери. Документът апелира към обединение на всички крила на македонското освободително движение в „единен балкански революционен фронт“ и към тясно сътрудничество с Коминтерна. Манифестът прави разлика за първи път между „македонския“ и другите балкански народи и поради това този акт се смята днес в Република Македония, като един от основните жалони по пътя към официалното създаване и признаване на отделна македонска нация. За България обаче последиците са зловещи – откъсната е жива плът от народа и изконните български земи, фалшифицирана е историята с измислена македонска нация, която днес е заела войнстващи позиции

срещу Отечеството си

Подписването на манифеста е резултат от политиката на СССР за привличане на македонското революционно движение към общи действия с международното комунистическо движение. По това време СССР се опасява от създаването на антисъветски блок на балканските държави под влияние на Франция. Затова Коминтернът отново отправя поглед към национално-освободителните движения на балканските народи с цел компартиите да ги използват като въоръжени сили срещу балканските държави в борбата им за проваляне на антисъветския блок. Деветоюнският преврат от 1923 година и разгромът на последвалото Септемврийско въстание, в които ВМРО е взела активно участие, ясно показват, че това е сила със сериозен боен потенциал. Затова комунистите правят опит тя да бъде привлечена за съюзник в техните въоръжени метежи. С евентуалното спечелване на ВМРО, БКП би лишила от сериозен съюзник правителството на професор Александър Цанков, потушило жестоко комунистическия бунт. Основни действащи лица в заверата са представителите на ВМРО Петър Чаулев и Александър Протогеров, на СССР и Коминтерна - Соломон Голдщайн - Черски, на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от Македонската федеративна организация.

В самия документ ВМРО поема задължението да води борба за освобождаването и обединяването на Македония като:

„независима и самостоятелно управляваща се държава.“

За целта тя ще се опира на силите на македонското население, „крайните прогресивно-революционни движения в Европа и на Балканите“ и подкрепата на СССР. Така се постига обединение с федералистите, включително и с ренегатите на преминалия на сръбска служба Стоян Мишев. Крайната цел е определена — включването на Македония като равноправен член на замислената от Георги Димитров и Коминтерна Балканската федерация. В манифеста категорично не се говори за българи в Македония, а цялото население на областта е обявено за поробен „македонски народ“, който може да се смята за „самостоятелна политическа единица на Балканите“. ВМРО се обявява и против трите трите държави, които са си поделили Македония — Гърция, Сърбия и България.

В българската история обаче подписването на този позорен Манифест ще остане най-голямото предателство на родните комунисти и техните наследници от БСП към Родината. И до днес истината за тези зловещи процеси е покрита с митове, поддържани и от много български историци. В учебниците по история македонизирането на части от България продължава да се прикрива и да не се изучава обективно. Така за по-малко от 100 години съветските и нашите комунисти успяха да накарат българи с българи да се мразят и да се отрекат от рода си.