Небесна читанка

Александър Геров

Колко бързо нещата умират! 
Ти не си, ти не си вече същия. 
От очите ти болка извира. 
И челото е бледо и смръщено.

Ти се влюбва и пак ще се влюбваш, 
и ще бъдеш пак светъл и нежен. 
Но след всяка любов се изгубваше ти. 
Днес не помниш кой беше, какъв беше.

Ти премина през хиляди трупове, 
а по-рано ги страстно обичаше. 
Колко пъти главата си чупеше 
над тревожни пробеми и истини.

Вън от времето и от пространството, 
днес вървиш под фойерверк от истини. 
Те избухват, разсипват се, гаснат. 
Те умират, убиват, потискат.

Не разбра ли? Не си вече същия. 
Виж душата си болна и сива. 
Как жестоко животът ни лъже, 
драги мой, Неизвестен Безименов!