Александър Геров
Колко бързо нещата умират!
Ти не си, ти не си вече същия.
От очите ти болка извира.
И челото е бледо и смръщено.
Ти се влюбва и пак ще се влюбваш,
и ще бъдеш пак светъл и нежен.
Но след всяка любов се изгубваше ти.
Днес не помниш кой беше, какъв беше.
Ти премина през хиляди трупове,
а по-рано ги страстно обичаше.
Колко пъти главата си чупеше
над тревожни пробеми и истини.
Вън от времето и от пространството,
днес вървиш под фойерверк от истини.
Те избухват, разсипват се, гаснат.
Те умират, убиват, потискат.
Не разбра ли? Не си вече същия.
Виж душата си болна и сива.
Как жестоко животът ни лъже,
драги мой, Неизвестен Безименов!
Коментари (0)