Ивайло Балабанов

ВЯТЪР НАД ГОРНО БРЯСТОВО

На Божидир Грозев

Какъв ти вятър...Като задуха

вселената сякаш стана тяста,

а беше само от девет звука -

осем съгласни, една гласна.

Имаше нещо в това фучене,

нещо , което пита и вика,

нещо, което плаче и стене

на всичките сто природни езика.

Вятърът бе фонетична парола,

която и звяр, и природа разбраха -

с някаква болка проста и гола

в обща тревога се умълчаха.

Не бе словоясно това фучене,

не беше човешка реч, обаче

една ясна гласна проплака в мене

и аз видях, че Господ плаче;

че той върви през Горно Брястово

с тъжния вятър, сам и окаян,

и търси къде е скришното място

на оня прогонен грешник Каин.

От колко века така го търси,

от колко века е тази драма,

няма ли най - подир да свърши?

Господ очаква - Каин го няма.

Пътя към прошката той е забравил

и Господ плаче сам и отчаян -

с осем съгласни жали Авел,

но с ясна гласна вика Каин.