ЗАЩО МИ ВДЪХНА
Николай Лилиев
ЗАЩО ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изгарям
на любовта пред вечния олтар;
сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?
Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас
на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?
Тя не е просто документ — тя е отпечатък от съществуването на една България, която е управлявала съдбите на хора и земи със слово, вяра и ред
В историята този период остава като гладната зима на Луканов
На днешната дата преди 118 години Тодор Паница разстрелва две от най-авторитетните фигури в патриотичната ВМРО
Коментари (0)