Небесна читанка

Николай Лилиев

ЗАЩО ми вдъхна тоя чуден дар,

пред всеки поглед сам да се разтварям,

като ненужна жертва да изгарям

на любовта пред вечния олтар;



сърцето ми да бъде нежен съд

на цъфнали надежди и копнежи

и в своята самотност да бележи

измамите всред земния си път?



Защо ми даде тия светлини,

да ме обливат с острия си блясък

и да разкриват сънния захлас



на дните ми, отплиснали вълни,

събудени от делничния крясък

на земното, в което чезна аз?