Шарл Бодлер

Над голи равнини и над блата разлети,

над облаци, морета, над върхове, гори,

отвъд самия етер и слънцето дори,

отвъд предела на сияйните планети,

о ти, мой дух, политаш — нагоре, навъзбог;

и както смел плувец с талазите се бори,

тъй пориш весело бездънните простори

с един неподражаем, непобедим възторг.

Носи се, бягай от миазмите, от ада

и с въздуха върховен се пречисти, сияй

и пий като нектар с божествена наслада

от светлината бистра на чистия безкрай!

След тая скука тук и скръб, със свойто бреме

притиснали живота в студената мъгла,

щастлив е който може с разперени крила

към светозарните земи да се възземе;

чиято волна мисъл се вдига в утринта

към ясното небе подобно чучулига

и който, литнал над живота груб, постига

езика на цветята и немите неща.