Биньо Иванов

Ако намериш праведник
и
ако е праведник, 
прости на праведника: 
той ще слезе от дървото 
и с първия си крак ще стъпи
                                        на първата змия в душата.

От пещерата - трън и камък -
две кратки думи ще размаха,
та зафучало-затрещяло копито-слон ще го премаже.

Прости на праведника, той:
към облаците ще изхвръкне
в уста на лешояд, на зверове нечувани в устата.

И ако утре го съзреш 
(отвлечен, смазан и отровен), 
ако го видиш да се движи
                              с ясна дума, с дълга песен;

на хоризонта да пристъпва с вид почти набожен -

прости на праведника, 
слънчево зайче ще го изненада, 
вървежа му ще сбърка, в гръб
                              и сред гърди ще го прониже.
Калинка пъргава
ще блъсне челото му, ще го пробие
жълтурка-пеперудка с грохот
                               очите му ще издълбае. 
Парченце въздух 
ще се пръсне в центъра му е гръм огромен.

Ти
ще останеш:
Най-единствен, Недостигаем и Безброен.