На днешния ден преди 72 години е извършено едно от най-зловещите предателства на БКП към българската нация и държава. На пленум на ЦК на БРП (к) през 1946 г. е приета резолюция за даване културна автономия на Пиринския край.

Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в България и Югославия се провежда политика по изкуствено зараждане на общност в Пиринска Македония, с изявено фалшиво македонско национално самосъзнание и отделен етнос.

Според историческите дадености македонците са българска етнографска група, със своя регионална идентичност. На преброяванията преди 1945 година у нас, тоест, преди идването на комунистите на власт няма, регистрирани етнически македонци. Но според преброяванията от 1946 и 1956 г. се оказва, че у нас вече живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринския край, който протича между 1944 и 1958 година, като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия.

След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г. идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП, която е играла ролата на маша на Коминтерна и Кремъл.