На 13 юли 1878 г. е подписан Берлински договор. Заключителния документ е изработен по време на Берлинския конгрес и с него се уреждат промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878).

Берлинският договор свива територията на българското княжество, в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана. Сърбия запазва завладяното през войната Южно Поморавие с градовете Ниш, Пирот и Враня. Черна гора също се уголемява териториално, но придобивките ѝ на адриатическия бряг са поставени под австро-унгарски контрол. Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина, както и Новопазарският санджак. Северна Добруджа е предоставена на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, отнета ѝ в полза на Русия. Русия се разширява и в Кавказ с градовете Батуми и Карс. Договорът изисква от Османската империя да приложи и видоизмени устава за ограничена автономия на Крит. Великобритания узаконява правото си да окупира Кипър.

Съдбата на България е решена без нито един българин. Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия, обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес.

Важно е поколенията да знаят участниците, решили съдбата на България:

Великобритания: Бенджамин Дизраели, Роберт Гаскойн-Сесил, Одо Ръсел ,

Австро-Унгария: Андраши, Алойс Граф Кароли, Хайнрих Карл фон Хаймерле ,

Германия: Ото фон Бисмарк, Бернхард Ернст фон Бюлов, Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст ,

Италия: Луиджи Корти, Едуардо до Лоней,

Русия: Александър Горчаков, Пьотър Шувалов, Барон д'Убри,

Франция: Уилиям Анри Уадингтон, Сен Валие, Пол Депри и

Османска империя: Александър-паша Каратеодори, Карл Детроа ( Мехмед Али паша ), Садуллах бей, Мъкртич Хримиян

Румъния: Михаил Когълничану, Йон Братиану,

Гърция: Теодорос Делигянис, Петрос Браилас-Арменис

Сърбия: Йован Ристич

Черна гора: неизвестен представител

По силата на този Берлински договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части: васалното Княжество България, автономната провинция Източна Румелия, Северна Добруджа (предадена на Румъния), Македония, Източна Тракия и Западна Тракия (които запазват статуса си на интегрална част от Османската империя), и Западните покрайнинин (предадена на Сърбия). Това предизвиква силно недоволство сред българите. До голяма степен решенията на този конгрес предопределят политиката на България през следващите десетилетия, насочена към обединение на териториите, населени с българи, но останали извън държавните граници.