Всеки има своя малък Еверест. Но Христо Проданов ще остане първият българин, стъпил на истинския връх и останал завинаги там, за да бъде връзката на България с небето и Космоса.

На 20 април 1984 г. българският алпинист Христо Проданов изкачва най-високия връх на планетата – Еверест (8 848 метра). Точно в 8.15 часа по радиостанцията прозвучава гласът му – „Аз съм на върха”. 

Христо Проданов е четвъртият човек, покорил световния първенец сам. Освен това той го изкачва през април, което е твърде рано. Българинът е и тринадесетият човек, изкачил Еверест без кислородна маска, отбелязвайки и рекорд за най-голяма денивелация за един ден по време на изкачване.

Христо и шерпът Ринджи започват катеренето на върха точно в 5 часа и 45 минути. По-късно Ринджи се отказва и българският алпинист продължава сам. Той престоява на върха 33 минути. В 18 и 48 съобщава по радиостанцията, че взима малко парченце от знамето и тръгва обратно. За слизането си Христо отново избира най-опасния маршрут – Западния гребен, т.нар. „Жесток път”.

В 21.10 часа той съобщава, че поради тъмнината ще остане да нощува на височина от около 8 700 метра. На следващия ден (21 април) в 10.24 Христо дава откъслечни данни за местонахождението си. По тях останалите алпинисти съдят, че той се намира някъде в района на Голямата сива кула.

По това време от лагер 4 вече е тръгнала спасителна експедиция, в която се включват Людмил Янков, Трифон Джамбазов и Ринджи. В този ден Людмил Янков устремно се изкачва нагоре в опит да помогне на Христо Проданов и дори намира раницата му. За рекордно кратко време Янков преодолява денивелацията от 7 170 метра до кота 8 500 метра, безпрецедентен пример за човешка саможертва. Нощта обаче го сварва на височина 8 200 метра и той остава да нощува на открито.

В същия ден, в 19.45 ч. за последен път се чува радиостанцията на Христо Проданов. След това тя замлъква завинаги.