28 Юли, 2026

​Самоубийството на Мара Бунева - българската любов по Македония

​Самоубийството на Мара Бунева - българската любов по Македония

Едно убийство и едно самоубийство преди 90 години в центъра на Скопие остават най-тежкото доказателство за българската мъка и любов по Македония.

През 1927 г. патриотката от Тетово Мара Бунева е натоварена с конспиративната задача да се завърне в Скопие и да получи доверието на сръбската администрация, така че да не буди никакво съмнение пред окупаторския режим. Всъщност, ВМРО е осъдила на смърт резидента на сръбската тайна полиция – Велимир Прелич, отговорен за терора над българското население в Македония и пряк виновник за мъченията и убийствата на български студенти по време на Скопския студентски процес.

На 13 януари 1928 г. в центъра на Скопие, въпреки агентурата, която го следва и пази навсякъде, Прелич е застигнат от българското възмездие – Мара Бунева го разстрелва, а след това стреля и в себе си. Действието се развива на Каменния мост на р. Вардар. Когато питат издъхващата атентаторка защо е убила Прелич, тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира в ранното утро на 14 януари 1928 г. Първоначално е погребана на скопските гробища, но още в първите дни хората отрупват гроба й с цветя. Сръбската власт унищожава тленните й останки, за да не се превърне гробът й в място за поклонение.

Днес в Скопие "българин" продължава да е мръсна дума за много хора, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали, умирайки символично на скопския каменен мост. Самоубийството на Мара Бунева обаче остава невидимият духовен мост между българи и македонци, по който майката и блудният син винаги могат да преминат, за да се прегърнат.
Сподели:
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I

Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I

Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран

Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи

Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи

Истината за неговата кончина едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни"

Памет за Васил Друмев – възрожденецът, белязал литературата, църквата и държавата

Памет за Васил Друмев – възрожденецът, белязал литературата, църквата и държавата

Писател, държавник и духовен водач, той е останал в българската история като Климент Търновски

Коментари (0)