"Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?" 

Тези думи принадлежат на Петко Славейко, баща на Пенчо Славейков. Роден на днешния ден преди 191 години, този български родолюбец, политик, поет, писател и фолклорист е основоположникът и на модерната българска литература.

След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Избран за председател на Народното събрание през 1880 година, по-късно той става министър на народното просвещение и министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. 

Когато се завръща в България, Петко Славейков отново е вътрешен министър в новия кабинет на Каравелов. След обявяването на Съединението е избран за помощник-комисар в Южна България.

На Петко Славйков българите дължат събирането на първите фолклорни сборници, народни песни, пословици, гатанки и наричания. Той става редактор и на първото издание на Библията на източно българско наречие.