Стойко Стоянов

Контролираните митове за нелегалната съпротива на турците срещу Възродителния процес и смяната на имената им е една от най-големите фалшификации на комунистическия режим. В годините на прехода тя бе въздигната в историческа «истина», която представи агенти на ДС и обикновени доносници срещу мюсюлманите, като борци за права и свободи. Образът на Доган и на много от последователите му в ДПС е една от най-зловещите измами през последните 25 г. Нейната цел бе автентичните борци за човешки права от малцинствата, да бъдат изгонени от страната, имената и дейността им заличени и засекретени, а местата им да бъдат заети от обучени провокатори на службите.

В далечната 1983 година докато студентът по философия Ахмед Демиров Исмаилов се обучава от ДС за нелегал и пише старателни доноси срещу най-близкото си приятелско обкръжение, а днешният му заместник в ДПС Лютви Местан вече е навъртял една петилетка като агент «Павел» в Трето управление на ДС, неизвестен учител по литература – последният класен ръководител на Местан създава в кърджалийско нелегална Ленинска партия на турците в България и иска свалянето на диктатора Живков.

14 септември 1984 година

В тютюневите ниви край Толбухинското село Иречек цивилни служители на бившата ДС щракват белезници на ръцете на 35-годишния Авни Велиев. Младият мъж не се съпротивлява, допушва цигарата си и влиза с иронична усмивка в милиционерската камионетка. Той знае къде го водят. Местните хора са шокирани от показния арест. За тях Велиев е един от многото идващи от Кърджалйско да гледат тютюн в Северна България. Не знаят, че зад напуканите ръце на тютюнджията се крие един неиздаден поет и любим учител по българска литература за стотици младежи от община Джебел. Но още по-малко допускат, че този мъж се занимава с антикомунистическа дейност и е основател и идеолог на първата нелегална, опозиционна партия от средите на турското население, създадена в България след Априлския пленум 1956 година.

През пролетта на 1983 г., почти две години преди началото на Възродителния процес и смяната на имената на турците, в учителската квартира на Авни Велиев в центъра на град Джебел нелегално е основана Ленинска комунистическа партия на турците в България (ЛКПТБ). Тайната завера се провежда само няколко етажа над жилището на тогавашния служител на ДС за района Илия Илиев.

"След като през ноември 1978 година изтече изселническата спогодба между България и Турция, започна открито настъпление към етническата същност на турското население. Ограничаване и забрана да се говори на турски език, преименуване на някои родове, които уж в миналото са имали смесени бракове или някой от предците им се е женил за българка. Машината за лъжа работеше точно и безпогрешно. В нея бяха впрегнати комсомолски активисти, членове на БКП, цялата организация на ДС, МВР, ОФ и някои членове на БЗНС. Имаше и такива турци, които сами си доказваха българския родов корен за да са верни на БКП и да получават облаги от нея. При тази психологическа обстановка в окръга трябваше да се роди нещо, което да се противопостави на асимилацията и да се превърне в буфер, който да не допусне терор и кръвопролития", обяснява мотивите си пред Faktor.bg идеологът на нелегалната организация.

До пролетта на 1984 г. Велиев подготвя ръкописно "Програма" и "Устав" на политическата формация. В тях е записано: "ЛКПТБ признава ръководната роля на КПСС. ЛКПТБ категорично се противопоставя и отрича второстепенното и третостепенно съществуване на турското население в България и се бори за равни права не на думи, а на дела. Както всеки българин е свободен да твори своята национална култура, такива права трябва да притежава и всеки турчин. Това е основата на нашата борба".

Турските ленинисти обвиняват БКП в расизъм и национал-шовинизъм

Декларират, че ще се борят срещу бюрокрацията, рушветчйството, хамелеонството, кариеризма, шуробаджанащината и други негативни явления създадени от самата БКП. В Устава е записано, че партията ще се развива конспиративно. Структурата й включва ЦК, ОК, партийни кръгове /групи от по 5 души/, а всеки член от кръговете може да изгради своя група от трима турци. Съпартийците е трябвало да се познават само по двойки, за да не се разкрие при провал цялата организация.

"Днес всеки ще ме запита, защо след като претендирам, че съм демократ съм нарекъл организацията Ленинска и комунистическа? Например можеше да бъде Народно-демократична или Републиканска. Но бях наясно, че ако допуснем каквото и да е друго наименование, щяхме да бъдем заклеймени като фашисти. Знаех, че дори и с определението ленинска комунистическа, пак щяха да ни нарекат фашисти и националисти. И това наистина се случи по-късно. Аз дълбоко проучих Ленин по националния въпрос. И изхождайки от неговите мисли, виждах, че комунистите в България не са комунисти, те са просто диктатори, те са просто самоуправници и вредни за всички граждани, независимо от етнос и религия. И осъзнавайки цялата нажежена около нас турците обстановка, реших с моите съмишленици да приемем името на партията да бъде ЛКПТБ – първо като застраховка за нас, но и като ирония към БКП. Преди всичко страхът от унищожаване ни накара да назовем партията така. Но основните принципи на формацията, колкото и да бе кръстена комунистическа лежаха на демократични принципи. Имаше отворено едно тунелче към истината и към демокрацията. В Устава пишеше, че ние приемаме ръководната роля на КПСС, но искаме плурализъм. Тази думичка не беше случайно поставена и заради нея ме обвиниха във фашизъм", разказва днес политзатворникът.

Той изработва и материалите за провеждането на учредителен конгрес на турските ленинисти, както и "Обръщение до ЦК на КПСС", "Обръщение към БКП", "Послание към турския президент Кенан Еврен", "Обръщение до ООН" и "Обръщение към юношите и младежите турци".

За близо година нелегална дейност са привлечени и първите членове и симпатизанти. Сред тях са Мердан Джаферов - зоотехник от село Широка поляна, Гюлтен Хасанова - специалист в отдел "Култура" в Джебел, Рамадан Мустафов, живеещ в Пловдив, Сакуб Османов - "Охрана на труда" в Черноочене. През периода май-юни 1984 година за каузата са привлечени и студентът по химия от Пловдивския университет Неждет Алиев, Исмет Салиев, Расим Аптулов, Рамадан Хайрулов, Рамадан Мурадов. Организацията вече наброява двадесетина активисти. Разпределени са и първите задачи - Джаферов да намери начин да прехвърли в Турция възванието до Кенан Еврен. Мустафов да установи контакти с турските дипломати в Плавдив, да ги уведоми за създадената партия и за намеренията й. Велиев и Османов подготвят и първите позиви, призоваващи турците да се борят срещу БКП и асимилаторските й намерения. Османов е трябвало да ги размножи на примитивен ръчен циклостил.

Въпреки слухтящите навсякъде през този период агенти на ДС, ЛКПТБ и целите й остават неизвестни за службите в МВР почти година. През този период нелегалният лидер завършва и изследването си

"Към историята на неошовинизма в практиките на БКП"

В него политиката на компартията спрямо турците е разделена на пет периода. Първият е от 1956 до 1960 г. и е наречен "Начало на асимилацията". Вторият се казва "Изваждане на очите" и обхваща времето от 1960 до 1966 г. Тогава турската интелигенция е разделена и противопоставена на "добри" и "лоши", като лошите предават добрите. "Нанасяне на удара" е третият етап и обхваща годините от 1967-1971 г. Турското малцинство е превърнато във второ и трето качество хора, а репресиите срещу интелигенцията стават практика. "Изкореняването" продължава от 1972 до 1978 г. Чрез фалшиви факти партията-държава доказва, че местните турци имат български произход и трябва да се върнат към корена си. Последният етап Велиев е озаглавил "Побългаряването". Това е периодът, през който турците с насилие стават българи, но чрез задкулисна принуда.

През април 1984 година Авни Велиев с група приятели заминава на екскурзия по маршрута СССР-Унгария-Румъния. В Будапеща успява да се промъкне в турското посолство и установява личен контакт с дипломата Бюлент Бей. Велиев му разказва за подготвящия се от комунистите така наречен възродителен процес, за отнетите права на турското малцинство. Съобщава, че е създал ЛКПТБ и му предава "Обръщение до ООН" с молба да стигне до централата на световната организация. Дипломатът приветствува инициативата, но съветва Велиев да промени името на нелегалната партия и да измисли нещо от типа на полската "Солидарност". Срещата на Авни Велиев с чуждата мисия става достояние на МВР. Предава го един от приятелите, с които е пътувал. Но за ДС остава тайна, че джебелчанинът е осъществил подобни срещи и в посолствата на Франция и Англия в унгарската столица. От този момент всяка стъпка на джебелския поет е под непрекъснато наблюдение, подслушва се жилището му, следят се срещите, проверява се кореспонденцията.

Държавна сигурност започва да притиска с разпити гравитиращите около Велиев. Така заверата се пропуква и ДС научава за антидържавната организация, облечена в ленинска униформа. В началото на лятото на 1984 година МВР организира активно мероприятие на Велиев с цел да научи от самия него повече за тайната му партия. В хотел "Арпезос" в Кърджали отсяда турски гражданин. На паркинга е спрял и автомобилът му с истанбулска регистрация. В ресторанта на елитния по това време хотел от веригата на "Балкантурист" турският турист провежда няколко часова среща с дисидента от Джебел. Коментират зреещите в Родопите процеси. Заведението е пълно с цивилни ченгета. Велиев усеща капана и открито започва да критикува пред мнимия турчин политиката на БКП към малцинствата, но за организацията си не казва нито дума. В действителност босфорският турист е добре владеещ турски език служител от Първо главно на ДС в столицата, а тайната му операция подготвена от службите в Кърджали и София се проваля.

"Стигнах до 43-я вербуван за каузата, и 44-ят ме предаде. Името му е Неждет Алиев. Беше мой ученик. Предавах му българска литература. После записа химия в Пловдив и го привлякох като студент. Знаех, че е склонен към приключения. Измислих му една приключенска история, в която имаше част от истината, но не всичко и не важното. И после разбрах, че той дословно е разказал тази история на ДС. Видях обясненията му прикрепени най-отгоре на следственото ми дело. По време на следствието ДС много искаха да разберат в какво са сгрешили, защо не успяха да изтръгнат от мен никаква информация? Сгрешиха, че не знаеха моята система. И не успяха да стигнат до нея. Имах своя система на политическа работа. При привличането на всеки нов член му давах информация, която е само за него. И така успях да разграничавам предателите, а и да предпазя организацията от тях", казва бунтарят.

През лятото на 1984 г. Авни Велиев е изгонен от държавна работа. Заминава за тогавашния толбухински окръг да сее тютюн. ДС е отново по петите му, но освен самопризнанията на няколко човека, все още не са открити конкретни доказателства за антидържавната му дейност. В началото на септември, при обиск на жилището му в Джебел и на родната му къща в село Зорница, ДС попада на част от нелегалната партийна документация, писана собственоръчно от Велиев. Издадена е незабавна заповед за ареста му. Оперативен работник от бившия Шести отдел си спомня, че началниците в Кърджали и София са шокирани от разкритията за намеренията и дейността на турската компартия. Специален доклад-анализ е изготвен за тогавашния първи секретар на ОК на БКП Георги Танев. Само няколко месеца по-късно, Танев става един от основните реализатори на Живковата политика за насилствена смяна на имената на турците. От Кърджали докладът е препратен до министъра на МВР, генерал Димитър Стоянов и Политбюро на БКП. В Кърджали пристига строга устна заповед, всичко около разкритата ЛКПТБ да се засекрети, да се тушират всякакви слухове за лидера и дейността й, да се противодействува с контра-слухове. Според анализатори от ДС нелегалната организация е можела да се превърне в истинска заплаха за БКП, а разкриването и задържането на Велиев са предотвратили превръщането й в политически фактор.

Арестуваният Авни Велиев е откаран в следствения арест на "Развигор" 1 в столицата. На 17 септември е проведен и първият му разпит от следователя Ангел Александров, същият десар, който няколко години по-късно единствен има достъп 

до килията на провокатора Доган, 

а в годините на демокрацията бе издигнат до шеф на Националното следствие за отплата. Освен Велиев зад решетките попада Сакуб Османов. Другите симпатизанти на партията са привлечени само като свидетели.

В следствието Велиев се съгласява да разкрие къде е скрил другата част от нелегалната партийна документация, но настоява за среща с жена си. След свиждането съпругата Улвие предава тайния архив. В килиите на Главно следствено управление в София поетът бунтар посреща през края на декември 1984 г. Началото и кулминацията на Възродителния процес. Авни е прекръстен по административен път на Иван Алеков Велев. Тогава идеологът на ЛКПТБ възкликва:"Случи се това, което предрекох преди две години. Предупреждавах, но никой от събратята турци не ми повярва, че Живков ни готви преименуване".

На 5 февруари 1985 година при закрити врати, строга секретност и мерки за сигурност, Окръжният съд в Кърджали дава ход на съдебното дело. Според обвинителния акт, внесен от прокуратурата, Велев е създал противодържавна организация и е подготвил материали "изцяло националистически и враждебни спрямо БКП. В тях се оклеветяват партията и правителството по националния въпрос. БКП се обвинява в национализъм и шовинизъм, настоява се за турска автономия".

Обвинителят по делото е категоричен, че партията е наречена ЛКПТБ само "за прикритие и заблуждение на истинските й цели". Пред съдебния състав Велев депозира Възражение срещу обвинението от 100 страници и не се признава за виновен. Не по-малко впечатляваща е и защитната му реч, развита в три части: "Дилемата пред обвинителната власт и политиката на БКП", "Моята вина е в моята вяра и в моите намерения" и "Да бъдеш, или да не бъдеш!?!" В тях отхвърля обвиненията, че е станал жертва на националистични протурски позиции и убеждава съда, че в материалите му няма нито едно клеветническо изречение срещу БКП, "освен, ако не се оценяват от антиленински позиции". Подсъдимият признава: "Материалите съм ги писал в пълно съзнание и никога не съм се съмнявал в тях. Такъв е животът и истината, и затова никой не може да ме упрекне в клевета". От обвиняем, той се превръща в обвинител, заявявайки, че следователи, прокурори и съдии не познават ученията на Ленин, Маркс и Енгелс по националния въпрос и затова не могат да го съдят справедливо.

Доста по-пораженческо е поведението пред съда на другият обвиняем от организацията Орлов. Той се признава за виновен.

Съдът произнася присъдите. Велев трябва да изтърпи наказание от 7 години и половина при първоначално строг режим, а съратникът му Орлов 4 години. По-късно присъдите са обжалвани пред Върховния съд, но жалбите и на двамата затворници остават без уважение. На 29 декември 1988 г. Велев е пуснат предсрочно на свобода с Указ на Държавния съвет, след като медународни правозащитни организации отправя официални запитвания до България за съдбата на политическия затворник Авни Велиев. Въдворен е в родното си село, без право да го напуска. През май 1989 г. дисидентът се оказва сред основните организатори на така наречените «Майски протести» на преименуваните турци, които принуждават Тодор Живков в края на май да отвори границата към Турция. Авни Велиев е сред първите, които попадат в секретния списък на ДС с най-опасните турци бунтари. В периода 5-25 май 1989 г. Те са принудително екстрадирани от страната с визи и еднопосочни билети за Австрия и Швеция. Така

неудобните и неконтролираните от БКП и ДС са неотрализирани,

а местата им са заети от агенти провокатори, които по-късно се оказаха водеща част от политическото ръководство на ДПС.

Авни Велиев се пенсионира като учител в Турция, но ДПС никога не го допусна до редиците си. Бунтарят срещу Живков е категоричен днес, че етническата партия на Доган е вредна за България и е превърнала турското малцинство в зависимо гето.

За разлика от създателя на нелегалната ленинска партия предателят на организацията Неждет Алиев, работил за ДС се издига до професор по химия в университета "Улуда" в Бурса, Турция.

30 години след мрачните събития на Възродителния процес Авни Вели коментира пред Faktor.bg грешката на Живков по националния въпрос и малцинствата.

"Не беше грешка само на Живков, а грешка на цялата компартия. Комунистите и Живков се провалиха по националния въпрос, защото се страхуваха, че българите ще се погубят сред малцинствата и като че ли тази територия ще изчезне и ще отиде в ръцете на чужденци. В действителност проблема беше, че режимът гледаше на малцинствата, като на чужденци и врагове и не искаше да ги интегрира в една нация".

Илия Илиев,офицер от ДС:  Авни не предаде нито един от организацията си

"Авни Велиев беше особен случай в работата ми. Като войник са го притиснали и са го вербували за сътрудник. Когато пристигна на работа в Джебел изисках досието му и видях, че е много постно. Той реално не е работел, не е предоставял никаква качествена информация. Проведох среща с него, и го разбрах, че стои на нездрави позиции и е против управляващия тогава комунистически строй. Убедих се, че контактите ни ще са безмислени и върнах досието му на ВКР. Но началниците от Кърджали и от партйния комитет в Джебел настояваха с него да се подържа връзка, смятаха, че е перспективен и че може да е полезен. А той открито беше настроен срещу БКП, заяждаше се с работниците от партийния комитет в Джебел.

Салиф Илязов, един от секретарите на ОК на БКП в Кърджали, а по-късно и секретар на ЦК на БКП, го беше харесал и искаше да го издига за секретар на ДКМС в окръга. Провели разговор, а Авни сравнил комсомола с празно пространство. Салиф Илязов беше бесен и тогава се отказаха да се занимават с него.

След като се върна от екскурзията в Унгария, беше поставен под непрекъснато наблюдение. И реално от човек вербуван да работи за тайните служби се превърна в обект на наблюдение и разработка от тях. В действителност той само е воден за сътрудник, но никога не е изпълнявал тази функция. ДС не успя да го контролира. В организацията си беше вкарал доста хора, но не успяхме да стигнем до тях не ги предаде.