Допинговият скандал с българската лекоатлетка Силвия Дънекова е петно преди всичко за МВР, а след това и за българския спорт. Необяснима, но строго пазена тайна е, че Дънекова, която бе спипана с две положителни проби непозволени вещества на олимпиадата в Рио, е държавен служител „първа категория труд“ в МВР. Тя се води на работа в така наречения Център за бойна подготовка и спорт, ситуиран на стадион „Раковски“ в столицата. За широката спортна публика той е непознато звено от системата на силовото ведомство, но реално е 

остатък от времето на социализма, 

когато Народната милиция се занимаваше и с издръжката на спортисти и цели отбори, които се водеха на щат и заплати към нея. Това разкриха за Faktor.bg източници от МВР, запознати със спортните амбиции във ведомството. Този мистериозен център управлява огромно имущество: освен базата на стадион „Раковски“, в негово подчинение са спортния център „Герена“ (без футболното игрище), тенис-кортовете в Борисовата градина и стрелбището в кв. „Гео Милев“.

Към въпросния център е изградено звено за елитен спорт и почти не се знае, че много известни родни спортисти реално са също държавни служители в МВР, при това първа категория труд, подобно на пожарникари и полицаи. В това звено работят и са работили Мария Гроздева и нейният съпруг, който е и треньор, Ивет Лалова, Тервел Пулев, Станка Златева и мн. др. – борци, лекоатлети …

Силвия Дънекова е била преди това служител на „Гранична полиция“ – Варна, но е прехвърлена в София, за да може да тренира и да развива спортната си кариера. По времето на министър Цветлин Йовчев Центърът за бойна подготовка и спорт е прехвърлен като звено към Академията на МВР, а експерти смятат, че ако изобщо има смисъл от съществуването му, реално мястото му е към Дирекция „Човешки ресурси“, за да обслужва кадровата политика на МВР. През 2011 г. подобно решение е било реализирано на практика. Защо обаче силовият министър на Пламен Орешарски е предприел абсурдното решение да набута Центъра към Академията, където са преподаватели с научни степени и реално се обучават студенти и курсанти – никой в МВР не може да отговори.

Допинговият скандал със Силвия Дънекова

е сериозен повод да се постави открито проблемът със съществуването на подобен бойно-спортен център. Има ли нужда от него и дали очакваните от обществото реформи в МВР са съвместими с мимикрирането на подобни остатъци от социализма? В случая е ясно, че от бюджета на държавата, предвиден за МВР, потъват огромни суми за издръжка на спортисти, които се водят „първа категория държавни служители“ и са приравнени с офицерско звание. В същото време те са освободени неофициално от всички задължения, които се отнасят за тази категория работещи в силовото министерство, тоест за полицаи и пожарникари. Не се подчиняват на общите правила и норми. За тези елитни спортисти няма работно време, някои от тях живеят в чужбина, получават спонсорства, участват в рекламни кампании. От друга страна, тази обвързаност на спортисти с МВР се прикрива и премълчава, а е нормално чисто имиджово да се използва поне за реклама и положителен PR. Но в нашето министерство това не се случва. Навремето световноизвестният скиор Алберто Томба тръбеше навсякъде, че е част от италианските карабинери, а и те афишираха връзката си с шампиона. В конкретната конфузна ситуация със Силвия Дънекова остават открити въпросите – кой ще поеме отговорност за скандала, кой е контролирал подготовката на състезателката (щом е на щат в МВР), нарушени ли са така етичните норми в министерството?

В прокламираните до сега реформи от министър Бъчварова и дума не се споменава за въпросния Център, но след допинговия скандал е важно да се реши съдбата му; и ако все пак този Център остане да съществува под някаква форма, то тя да бъде

строго регламентирана и осветена

Възможно е тези елитни състезатели да бъдат на 4-годишни трудови договори, обвързани и с цикъла на провеждането на олимпийските игри. В противен случай те запазват привилегии и щат до пенсия в МВР. Резонно е, ако държавата иска да подпомага спорта, да превежда директно издръжката на състезателите от бюджета прозрачно на спортното министерство, а то да поема ангажимент за развитието на спортистите.

За сега от олимпиадата в Рио България няма медали, но вече ще бере световен срам за издънването на Дънекова.