Христо Марков

„В мафиотската община се работи по мафиотски“. Това бе постоянният рефрен на хората, събрали се на флашмоб по повод поредния палеж в Пловдив. Този път изгоря история, изгоря безвъзвратно част от насталгията, спомена, архитектурно бижу на повече от век, изгоря паметта за най-големия благодетел на града Димитър Кудоглу. Тютюневите складове, част от Тютюневия град в Пловдив вече ги няма. Изгоряха в събота срещу неделя. Както събарянето на другия склад на Чапрашикови на ул. „Одрин” – също го изгубихме безвъзвратно. Просто не е за вярване такава съсипия да налегне Пловдив само за месец. Градът, който е Европейска столица на културата. Хората се тълпят вече втори ден по ул. „Иван Вазов” и в очите им има много тъга, но и гняв. Тъга по историята на Пловдив, защото тези складове са били свидетели да толкова история в града, на стачки, на шествия, на партийни страсти, на първия протест срещу комунизма през май 1953 год., но за повече от 100 години не са горяли, не са мръднали, въпреки твърденията на малограмотните „специалисти” в общината и вечните им оправдания.

Възрастен човек, дошъл на протеста до складовете каза, че изкарал живота си като тютюноработник в тях и посмъртно гредореда не може да гори така, защото е правен от букови трупи, специално докарани от Троянския балкан, импрегнирани десет дни във вода с орехова шума и после трикратно третирани с катран. „Стават като стомана – твърдеше човекът – и не горят, а тлеят бавно, тези пламъци са от друго, не от тях.” В събота и неделя в центъра на Пловдив се разнасяше мирис на нафта и бензин.

Но друго е отвратителното. Вкупом журналистите, включително и министърът на културата Вежди Рашидов, който днес дойде да се разходи около складовете, твърдяха в един глас, че 

не се знае кой е собственикът

им. Тази фалшива мантра се повтаря и натрапва пропагандно вече трети ден. Най-безумното бе, че и от общината още не можеха да дадат ясен отговор, сякаш за тези огромни сгради не се плаща данък при тях?!

Ето ви отговорът другари и другарки, дами и господа – отворете си очите и ушите, пък ако можете направете нещо. Огънят тръгва първоначално от склад на Пиетро Луиджи Гиа – почетен консул на Италия в Пловдив. Той е представител на фирмата „РИПА” ООД. Два от складовете се водят на нейно име и ще ви посоча дори Нотариялния акт - № 170 от 31.05.2005 год. Складовете са били абсолютно празни, в тях няма нито вода, нито ток(откъде се взе този огън на последния етаж??!). Пиетро Луиджи Гиа съвсем не е в неизвестност – живее си от години в града под тепетата и върти разнородни бизнеси.

Третият изгорял склад се води на „Галакси пропърти груп”

или на „Винпром – Пещера” или известните с партизанското име „Пещаците”. Той е бил празен и също е изгорял, но интересен е складът до него, който е спасен. Той също е на Пещаците, но с какво е бил пълен във фаталната нощ - може само да се предполага. За спасяването му е водена истинска битка, а сред пловдивчани вървят различни версии - от контрабандна продукция до производствени материали и вехтории. Засега полицията и прокуратурата не дават никакви обяснения какво точно е имало вътре, а това е най-добрата седа за всякакви слухове.

Четвъртият засегнат склад се води явно по наследство на девет лица от еврейски произход, които са извън страната. В него се помещава фитнес център „Тотал спорт”, а пораженията са козметични – изгорял е малко от покрива, останалото е опушено и олющена боята. Това са собствениците за информация на официалните власти, но те няма да направят нищо. Мълчат групово и журналистите, въпреки че тази информация се открива за минути, а в общината има цял отдел „Местни данъци и такси”, където справката се прави за секунди..

Мълчат, всички мълчат?!

Министърът дойде, разходи се, огледа изгорелите складове и каза: „Оправяйте се...Ще проверим, ще видим, ще мислим... Собствениците на сградите ще бъдат глобени с максимум 30 000 лв., но няма предписание или сигнал за складовете. Ще искаме и законодателни промени.” А кметът на града го нямаше никакъв, появил се е на мястото на инцидента чак късно вечерта в събота, а сега обяснява, че в дните на пожара нямало как да се коментира. По същото време от Министерството на културата хвърлиха следващата бомба: „Нямаме комуникация с община Пловдив, относно собствеността”.

От години се удивявам как всичко, свързано с някои всесилни фирми и лица в Пловдив потъва мигом в мъгла, ако излезе в публичното пространство. И сега е така.

Никой в Пловдив няма съмнение, че палежът е умишлен, а уличните версии са няколко и всяка от тях има основания, защото е удивително колко много лица и организации имат интерес Пловдив да бъде лишен от този безценен архитектурен ансамбъл.

Версия първа:

Складовете са унищожени от собствениците, защото на тях не им трябва постройките, а теренът в центъра на града за други бизнес-начинания. Например за сградата на ул. „Одрин” №8 вече имаше одобрен проект за хотел и МОЛ и просто решиха да си бутнат склада. Пещаците например също  имат непомерни интереси в тази част на града.

Версия втора:

запалването идва откъм общината. Много е странно, че само преди дни прокуратурата повдигна обвинение към главния архитект Румен Русев за бутането на склада на „Одрин” № 8 и за подправка на документи, но кмета отказа да го уволни и пак в събота, в жегите на август пламнаха останалите сгради. И от общината много странно пак се покриха два дни.

Версия трета:

подпалването идва откъм интересите на общинската фондация „Пловдив-2019”, защото за проекта „Тютюневият град”, който бе основен репер в програмата за Европейска столица на културата 2019, общината няма нито сили, нито инвестиции, нито идеи, нито пък пари. Със запалването ще се искат още пари под формата на помощ за Европейска столица на културата. Това упражнение вече бе играно с пожара в Драматичен театър – Пловдив, където две години се усвояваха едни пари, после се искаше още и накрая премиерът и министърът поеха нещата в свои ръце да се приключи този ремонт, но и там не стана ясно как стана пожара, който изпепели залата на театъра. Сега пак ще се искат пари за „запазване на фасадите” и ще се проточи до безкрай процедурата или поне до 2019 год.

Версия самозапалване е абсурдна,

защото огънят тръгва от последния етаж в синкав пламък и първите няколко часа е изключително бурен, в тази сграда всичко е опразнено и там клошари нямат възможност да влизат и никога не са влизали, да не говорим пък за самозапалване на склада, собственост на Пещаците, който би следвало зорко да се охранява и пази.

Прокуратурата е образувала производство за дирене на „неизвестен извършител”, но на всички е ясно, че така и ще си остане неизвестен. Трагедията е, че цял архитектурен ансамбъл в Пловдив вече безвъзвратно го няма, в пламъците изтля една голяма част от историята на града. В цялата си история за повече от 100 години тези складове не са горяли, дори когато вътре е било пълно с бали изсушен тютюн – това което се случва в Пловдив е един културен Армагедон. Срам за града. Толкова ли бе трудно с една заповед на кмета още когато бе лансиран проектът за Тютюневият град да се сложи постоянна охрана там, да се потърсят собствениците и ако трябва да им се предложи връщаето на безценните паметници на културата отново при общината(италианците са платили за двата склада 2 млн. лв., което е направо без пари). Нищо, абсолютно нищо не направи общината през тези години и сега – Сбогом Никотиана в Пловдив!

Сега стоят черни, голи стени в някогашната гордост на Пловдив, защото ония хора преди 100 – 150 години са строили с чувство и отговорност към поколенията, със западни архитекти, с красиви хрумвания. Правили са хората сметка, че и след тях ще се ползват, ще има благодарни наследници в племето българско, но sвно грешно са си направили сметката. То вече и тръгнаха пловдивските лафове: „След дъжд – качулка, след пожар – Тотев” и „Вежди Рашидов разпореди проверка на изгорелите складове.” Но в крайна сметка - RIP Никотиана!