На 20 септември 1983 година, в Ню Йорк се открива 38-та годишна сесия на Общото събрание на Организацията на Обединените нации. За първи път от съветската блокада на Западен Берлин и карибската криза след разкритията за разполагането на съветски ядрени ракети в Куба светът е толкова близо до Трета световна война. На първи септември, същата година, съветските военни свалят южнокорейски пътнически самолет. Загиват 269 невинни пътници, сред които и един американски конгресмен. През същия този месец септември, поради грешен сигнал на съветски орбитален спътник и фалшив сигнал за американска ядрена атака, само самообладанието на дежурния съветски офицер предодвратява войната. Оставали са броени секунди до изстрелването на съветски междуконтинентални ракети срещу Съединените щати. Историците смятат този месец на 1983 година за

най-критичния период от Студената война

По това време в Ню Йорк пристига делегацията на комунистическа България за годишната сесия на ООН. Поради болест на външния министър Петър Младенов, делегацията се ръководи от Петър Танчев. Изненадващо в нейния състав попада младият дипломат Александър Савов, тогава почти никому неизвестен. Днес вече знаем, че той не е никакъв дипломат, а обучен в съветска школа кадрови разузнавач към Първо Главно управление на Държавна сигурност. От разкритите архиви на Държавна сигурност става ясно, че Савов е заминал, защото "бързо е навлязъл в работата". 

Всъщност, младият разузнавач е изпратен лично от своя баща генерал Стоян Савов, зам.-министър на вътрешните работи, който отговаря за външното разузнаване в годините на соца. Той трябва да донесе обратно в България изключително важни документи за американската ядрена промишленост. Задачата е поставена от Москва и е от изключително значение за съветската военна машина. Шефът на ПГУ не може да си позволи да рискува и да повери тази задача на обикновен дипломатически куриер, разказват запознати, които през този период са в българския дипломатически корпус. Имало е вариант, много рядко използван от разузнаването, а може би и без прецедент в историята, а именно външния министър да донесе строго-секретните американски документи, но това пропада, поради заболяването на Петър Младенов.

Анализите на тогавашния секретар по въпросите на разоръжаването към българската мисия Ирина Бокова помага много на търговското аташе Пеню Костадинов (разказахме в предишно разследване на Faktor.bg за мисията му в САЩ, ареста му от ФБР и съдебния процес срещу него, виж ТУК, б.р.), също кадрови разузнавач, да намери подходящи за вербовка американски граждани, които имат достъп до военните и военно-ядрените програми на Съединените щати. Първо главно управление очаква да направи своя най-голям удар в Америка и да блесне пред съветските другари. На 23 септември 1983 година, обаче, Пеню Костадинов е арестуван от Федералното бюро за разследване. Търговският представител на комунистическа България, чиято легенда е, че се занимава главно със селскостопанска техника, е 

заловен със секретни документи

за американски ядрени програми и съден от федерален съд.

Александър Савов, представен като дипломат, се завръща в България с празни ръце. Разбира се, той няма никаква вина за провала. Трябвало е да бъде просто куриер, а вероятно не е знаел и на какво. Младият Савов все още не е добре подготвен, за да помогне с нещо друго на българската делегация. Както става ясно от архивите на ДС и заповед, подписана лично от баща му, Александър трябвало да отиде след това на едномесечно обучение в АОНСУ за "допълнителна подготовка по актуални проблеми на вътрешната и външната политика."

За да разберем защо Стоян Савов изпраща синът си за изпълнение на тази задача, е нужно да разгледаме характера и идеите на комунистическия генерал. През всичките години след развенчаването на Сталин Савов продължава да боготвори „железния“ ръководител на СССР. Генералът вярва безпрекословно в съветската идея и дори в предсмъртното си писмо, преди да се простреля на гроба на загинал партизанин от родното си село Лисичево, Пазарджишко, той пише до близките си: "Вярвайте в Съветския съюз, руския и съветски народи... Боли ме душата, повече не мога ..."

Подобно на своя кумир Сталин, генерал Савов стриктно спазва принципа "няма човек, няма проблем". След поредицата от публикации на Faktor.bg за кариерата на Ирина Бокова, интересни разкрития направи дългогодишният политически затворник и по-късно емигрант във Франция Петър Бояджиев. Той написа във "Фейсбук": " Според разработките на ДС срещу мен, неговият баща (б.р ген. Стоян Савов), като отговарящ за мокрите поръчки, е един от тези, които са се опитали да подготвят план за моето неутрализиране (сещатате се какво означава това) във Франация през 80-те години. А синковецът (б.р представителят на България в ЮНЕСКО, Александър Савов) вече 26 години си продължава "да работи за държавата". А вие видяхте във филма "Народен дом на терора" как са вземали властта комунягите, които си я стискат здраво и сега".

За физическото неотрализиране на Бояджиев е подготвен и изпратен в Париж специален човек на службите. Мъжът е софиянец, с легитимация на лице, което уж е работило против режима на Живков. Агентът е във Франция и подготвя изпълнението на мократа поръчка. Задачата му обаче съвпада с края на Студената война и Перестройката. Вместо да неотрализира Бояджиев и още двама противници на комунизма, българският таен агент се предава на френските служби, разкрива самоличността си и мисията, която му е възложена. Получава статута на защитен свидетел, а по-късно - и на френско гражданство. Известен е като Владо Кръстев и до днес живее в Марсилия.

Малко прди да се самоубие на 6 януари, 1992 година, генерал Савов е прочистил, колкото е било възможно, архивите на Държавна сигурност. Така например няма нито една страница за бившия главен редактор на "Работническо дело"  Георги Боков, смятан според твърденията на интелектуалци за един от убийците на българския сатирик Райко Алексиев.

Унищожаването на архивни дела в ПГУ

започва месец след смяната на Живков и преминава през няколко етапа. "Унищожаването на дела от нашия архив започна от средата на декември 1989 г. Тогава започнаха да се теглят дела по искане на началниците на отдели и на ръководството на управлението", посочва подп. Радко Тодоров, началник на служба "Картотека и архив" в ПГУ от 1975 г.

Както писа журналистът и изследовател на комунистическите секретни служби, Христо Христов: "Прочистването на определени дела е наредено с устна заповед на отговарящия за разузнаването зам.-министър ген. Стоян Савов. Работата е възложена на тесен кръг от 3-4 души, чиято задача е да извършат преглед на предоставените им досиета. В нея участват само хора от ръководството на ПГУ. Материалите са пресявани в кабинета на ген. Савов в централата на разузнаването на ул. "Хайдушка поляна" 12."

След промените синът на генерала - Александър Савов, продължава да работи под прикритие във външно министерство. А след избирането на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО, по нейно искане е създадено самостоятелно представителство на България към организацията. За посланик е назначен старият неин познайник от годините в Ню Йорк, кадровият разузнавач Александър Савов. Любопитен факт е, че той всъщност ръководи и двете кампании на Бокова за този пост. При едно от посещенията си в Париж, бившият външен министър в правителството на Орешарски Кристиян Вигенин връчи златния почетен знак на Министерството на външните работи на посланик Александър Савов, "за неговия принос в провеждането на кампанията за избор на генерален директор".

През последната седмица социалистът Кристиян Вигенин отвово се включи активно в подкрепа на Бокова, налагайки манипулативни опорни точки, в една нова дезинформационна кампания – правителството бави номинацията на Ирина Бокова, защото за постове в ООН се готвят Николай Младенов, Кристалина Георгиева и дори президентът Плевнелиев.

Снимки в галерия: 

1. Генерал Савов

2. Българският посланик в ЮНЕСКО Александър Савов организира в Париж представяне на автобиографичната книга на Симеон Сакскобурготски

3. Бокова и Кристиян Вигенин