Едвин Сугарев, svobodata.com

Възможно е да има по-сериозни основания за тази дефиниция, отколкото на пръв поглед изглежда. Във всеки случай интересите на КТБ не рядко съвпадат с интересите на Русия – далеч след като Внешекономбанк се отказва от акционерното си участие и банката става изцяло българска. Всъщност Внешэкономбанк е основният инвеститор в руските енергийни проекти – особено в сферата на ядрената енергетика. На 31 май 2006 г. тя сключва споразумение с Атомстройекспорт за принципите на финансиране на обекти на ядрената енергетика извън Русия. Един от тези обекти е АЕЦ “Белене”. От своя страна КТБ – както твърди и самият Цветан Василев – е специализирана в инвестиране и обслужване на енергийния сектор – най-слабо реформирания сегмент от българската икономика – и същевременно най-плътно покрития от невидимата, но осезаема 

мрежа на ДС-зависимостите

Плътната обвързаност на КТБ с българската енергетика е добре известна. БЕХ, НЕК, Булгургаз, АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица-Изток”, Софийската топлофикация и други енергийни предприятия държат парите си именно там. В грама от декември 2006 г., публикувана в Wikileaks, американският посланик в София Джон Байърли коментира „гнилите ябълки” в българската банкова система[1]. Сред тези „гнили ябълки” попада и КТБ, която според доклада на посланика, е свързана с енергийния бос Богомил Манчев и фирмата му „Риск Инженеринг”. Посочва се, че сметките на НЕК, уличена в “тъмни сделки за продажба на електроенергия”, са именно там. Във връзка с това е изразено предположението, че КТБ е вероятната силна банка в бъдещия проект за АЕЦ „Белене”. Покрай КТБ се споменава и за основния акционер Цветан Василев и фирмата му „Бромак”ООД – във връзка с приватизацията на Софийския завод на цена, по-ниска от пазарната.

Въпреки че след оттеглянето на „Внешэкономбанк” от КТБ банката задълго остава чисто българска, в най-успешните й години руската връзка е отново налице. През април 2013 г. руският фонд „VTB Capital” , инвестиционно подразделение на „Внешторгбанк” – втората по големина банка в Русия, известна като „банката на Путин”, придобива 9,9% от нейния капитал. Едва ли е без значение фактът, че представителите на „ VTB Capital” са добре познати играчи от българския политически елит – бившия финансов министър Милен Велчев, брат му Георги Велчев и неговия заместник Красимир Катев.

Именно в ролята си на консултант и съдружник на „ VTB Capital” Цветан Василев реализира 

двете най-крупни сделки

в своята бизнес-кариера – тази за „Булгартабак” и тази за БТК. И отново „ВТБ Капитал” първоначално прояви интерес към инвестиране в закъсалата КТБ, а после високомерно се отказа да я спасява. Защо ли?

Отговорът, струва ми се, е очевиден – банката на Цветан Василев в един момент е престанала да изпълнява ключова функция в защита на руските интереси в България като партньор на ВТБ. А че банката е изпълнявала такива, личи много ясно от една публикация на Иво Инджев, озаглавена „Руските неоколониални рекорди на българска земя”[2]. Коментирайки масовото купуване на недвижими имоти от руснаци (тогава 300 хиляди, сега над 500 хиляди), Иво Инджев посочва, че интересите на руските купувачи са били „специално стимулирани” – като „в периода 2008 – 2012 г. руската ВТБ е раздавала кредити с преференциална лихва на проверени руснаци на принципа „доведи приятел” именно за придобиване на недвижимо имущество в България и Гърция”.

Става дума за две държави, към които Русия проявява засилен стратегически интерес и това не е случайно. Най-малкото техните територии са пространството, в което се планира разгръщането на големи транснационални енергийни проекти – като наскоро трпансформирания в “турски” „Южен поток” и „Бургас – Александруполис”, които заедно с АЕЦ “Белене” в България образуваха тъй наречения голям шлем, договорен от президента Първанов и премиера Станишев. Във втория от тези проекти, безславно пропаднал днес, участието на Гърция е решаващо. Извън всичко това обаче, тъкмо Гърция и България са страните от Европейския съюз на Балканите, чието членство може да бъде разколебано и чиято лоялност може да бъде пробита – в Гърция поради силната задлъжнялост на страната и традиционно лявата ориентация на немалък брой от нейните жители – един пробив, който днес се реализира чрез „Сириза”. В България – благодарение на присъстващата повече от столетие „пета колона” от русофилски организации, които де факто 

поставят руските интереси над националните

като основната роля сред тях поне доскоро се падаше на БСП.

От тази гледна точка наличието на силно руско присъствие в тези две страни, закрепено и с недвижима собственост, е стратегически важно. ВТБ работи за това, но основното поле за подобна дейност е Русия. Би трябвало да се запитаме какви други интереси предполагат идването на нейното подразделение „VTB Capital” в България.

Подразделението на ВТБ в България е учредено на 25 януари 2012 г. Българският клон на „VTB Capital” е всъщност съвместно дружество между втората по големина руска банка ВТБ и дружеството „Delta Capital Investments”, собственост на бившия финансов министър Милен Велчев, неговия брат Георги и някогашния му заместник Красимир Катев. Това дружеството е учредено само два месеца по-рано – и всъщност притежава само 0,01% от акциите, но пък изпълнителен директор е именно Милен Велчев, пряко подчинен на Атанас Бояджиев, главен изпълнителен директор на лондонския клон на VTB Capital и също така представляващ неговата българска версия. Братът Георги пък е зам. председател на борда на директорите, оглавяван от Стивън Райс.

Новоучредената руска банка само уведомява БНБ за старта си на банкова дейност в България – като дори не се налага да чака за лиценз. Това става благодарение на факта, че е дъщерна на VTB Capital – Лондон – като по този начин руската банка се възползва от т.нар. „право на единен европейски паспорт”, според което банка с регистрация в една страна членка на ЕС има право да открие свое поделение в друга държава от ЕС, без да иска лиценз от съответната национална банка.

По време на пресконференция, в която участват и големите босове на VTB, става ясно, че VTB Capital в България ще предлага пъления набор от услуги на банката-майка, като фокусът ще е съсредоточен върху операции на дълговия пазар, търговия с акции, инвестиционен менджмънт и управление на активи, кредитиране на корпоративни клиенти и прочие подобни – като ще пренебрегнат типичната банкова дейност, свързана с набиране на депозити и банкови услуги за вложители. В същото време Атанас Бояджиев заявява: „Искаме да сме сред най-големите банки в България след пет години – било по активи, печалби или брой сделки”.[3]

Тези сериозни амбиции от страна на руската банка са впечатляващи, още повече като се има предвид, че нейните реални юпита са българи – и то не какви да е. Триото Милен Велчев, Красимир Катев и Георги Велчев е оставило дълбоки следи в историята на родните корупционни практики – в периода на управлението на НДСВ, когато Милен Велчев е финансов министър, Красимир Катев е негов заместник, а Георги Велчев е един от най-мощните инвеститори в туристическия бизнес.

[1] Wikileaks: „Голямата „перачница” или „гнилите ябълки” в българската банкова система”, bivol.bg.

[2] Виж ivo.bg, 21 август 2012 г.

[3] Вестник Капитал, „Банка без прегради”, 1 март 2012 г.