Христо Марков

В изборните залисии някак си мимоходом премина обявяването на доносниците, които са длъжници на банка „Хеброс”-Пловдив. Там се мъдри името на Вълчо Кузмов Арабаджиев като агент „Стефан” към ОУ на МВР-Пловдив, отдел Държавна сигурност. Това всъщност е популярният олигарх, хотелски и медиен бос Ветко Арабаджиев, който след комунистическия преврат на 10.11.1989 г. послуша съветите на офицерите от ДС и се прекръсти от Вълчо на Ветко, за да заличи спомените за себе си в архивите на службите, а и в новото му амплоа името Ветко звучи доста „по-интелигентно” от селското, според него, Вълчо.

През 80-те години на 20 век Вълчо/Ветко се труди като шофьор-разносвач на кренвирши и салами в пловдивския Месокомбинат. Колегите му от този период го определят като тих и скромен, дори хрисим, който е пристигнал от асеновградските села и длъжността му на шофьор в голямото предприятие е задоволителен обществен статус. Други пък го определят като „доста глуповат, но нахален и невъзпитан”. Социалистическата система се тресе и 

бодрите момчета от Държавна сигурност

са впрегнати в търсене на бъдещите капиталисти, които ще слушкат и изпълняват повелите на партията в новите времена, които настъпват. И така оперативният работник от ДС - Пловдив Панчо Панчев си харесва 33-годишния момък от асеновградските села. Вероятно е имало и сериозни причини офицерът от тайните служби да се спре на него – послушание, предприемчивост, умение да пази тайна, да върти пари и т.н. На 12 юли 1989 год. ОР Панчев вербува Вълчо Кузмов Арабаджиев като агент на Държавна сигурност - Пловдив и двамата избират псевдонима на новия агент – Стефан. След дванадесет дни на 24.07.1989 год. Стефчо е регистриран в дневника на ДС като нов и надежден сътрудник на комунистическите тайни служби. Само след четири месеца комунистическият режим ще рухне и страната ще поеме трудния и грапав път на промените, площадите ще ехтят от възгласи за разправа с властимащите, за справедливост и отърваване от зависимостите, хората ще търчат да правят избори, да се опитат да започнат начисто пътя си, но… Едни потайни хора са помислили и планирали бъдещето за години напред, знаят на кого и как да заложат, за да се завърти рулетката на новобогаташите, на онези верни момчета на партията и милицията, които ще градят светлото бъдеще.

Вълчо/Стефан Арабаджиев напуска след 10.11.1989 год. непрестижната си работа и като агент на ДС вече се впуска в частния бизнес, подпомогнат от пловдивските силоваци от ДС. Създаден му е здрав чадър и му е направен нужния охранителен пояс. На новоизлюпения бизнесмен-агент са му отворени вратите на банките за кредити, които никога няма да върне. Така се и появи името му като агент на ДС – длъжник е на банка „Хеброс” като съдружник във фирмата „Шугар енд моласес”ООД. Банката отдавна я няма и длъжникът, разбира се, никога няма да върне тези пари. Могъщата ръка на ДС продължава да обгрижва новата звезда в бизнеса и той и се отблагодарява по съответния начин – винаги има взятки за оперативните работници и подходящите 

донесения за бизнес средите в Пловдив

Не случайно в обявеното решение на Комисията по досиетата е отбелязано: „Комисията разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на Вълчо Кузмов Арабаджиев към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.” Нашият герой е заиграл мръснишкото хоро на Държавна сигурност и за него няма никакво значение от обрати, промени, морални скрупули и разни такива, важното е да има широк път към парите и забогатяването. Остава си верен на ДС за разлика от много свои колеги, които след 1990 год. всячески се стремяха да скрият зависимостта от комунистическите тайни служби, да забравят миналото си от срам и свян, пък и от чувството за вина пред обществото.

По съвет на другарите от ДС скоропостижно изоставя селското/според него/ име Вълчо и се прекръщава на Ветко, за да стане известен по-късно сред олигарсите като хотелския бос Ветко Арабаджиев. И се питам защо ли не си е избрал агентурното Стефан, за да официализира агентурната си дейност?! Обзавежда се и с нова жена – такава е новата мода в тези среди. И се впуска по бързея на забогатяването с могъщата подкрепа на ДС. Завърта търговия, после се впуска в приватизацията с щедро отпуснати кредити от банките, които никога няма да върне. Завърта се около боса на „Мултигруп” Илия Павлов и заедно купуват пловдивския Захарен комбинат. По това време търговията със захар и спирт е благодатна и печалбите растат главоломно. По-късно ще се скарат с могъщия бос Илия Павлов, но битката ще спечели Ветко/Стефан, подпомогнат от бившите ченгета в Пловдив, които предпочитат местния олигарх пред вече залязващия Павлов. Скоро и смъртта на Илия Павлов ще сложи край на битката за Захарния комбинат и все още в подземните среди се подхвърлят различни версии, но…

С нарасналото самочувствие на новобогаташа Ветко/Стефан Арабаджиев се хвърля смело в туристическия бранш и купува хотел „Марица” в Пловдив, после строи хотел в Пампорово, купува ред курортни селища по морето, разширява и уедрява собственостите си и демонстрира лукс и благополучие. На негови партита пее Джо Кокър, дефилират елитни манекенки и компаньонки/съпругата на агента има модна агенция/, а синът му Владимир се подвизава като автомобилен състезател и често става повод за скандали по дискотеки и барове. Луксът и блясъкът съпътстват семейството на Ветко/Стефан и той става привлекателен бизнес-партньор на олигарси и политици. Смейно се свързва с Георги Гергов и Николай Банев, сватбите и празненствата им стават непомерни демонстрации на лустросаното богатство и разкош. После се скарва с тях, открадва самолет от общата им компания с Николай Банев, делата още се влачат, но другарите са разперили широко наметало над Ветко/Стефан за неговото спокойствие и благополучие.

Във времената на Иван Костов

пловдивският олигарх е от дарителите на пловдивското СДС, 

после прехвърля симпатиите си към Александър Томов/Лупи/ и отвързва кесията в името на социалдемокрацията, след 2001 год. вече е от основните спонсори на НДСВ и около него често се въртят видни царисти за благоговейната му подкрепа, не пропуска да даде мощно финансово рамо и на пловдивските атакисти като финансира свалянето на тогавашния председател на общинския съвет Йордан Кюмюрджиев, за да осигури комфорт на местното ВМРО. Някъде по това време пловдивската полиция прави опит да го озапти и Ветко/Стефан е арестуван за далавери с ДДС, но скоропостижно „от горе” са пресечени овреме напъните им и олигархът е пуснат на свобода. В същото време Ветко/Стефан със самочувствието на богатото парвеню прави опити за медиен комфорт. Издава пловдивска многотиражка и финансира сайт. Техен директор е един от най-гнусните доносници на ДС в града – известния Нешко Узунов с псевдоним Кокичето, а медиен и обществен съветник на доносника Ветко Арабаджиев, както и секретар на туристическата му организация е небезизвестната Соня Колтуклиева.

Последната информация е, че е станал собственик на хотел „Кемпински” в столицата.

Нека тези, които твърдят, че ДС няма участие във формирането на

кастата на олигарсите в България

да се вгледат в житие-битието на Ветко/Стефан Арабаджиев и неговите превъплащения от закупчик на кренвирши до статута му на хотелски и туристически бос. Персона без никакви особени заложби, без образование, без дори средно ниво на интелигентност, но верен и послушен сътрудник на Държавна сигурност, пласирал се в потайните дебри на могъщото им влияние в банки, бизнеси и нечисти сделки и достигнал до върховете на финансовата пирамида в обрулената ни страна. Това ни погодиха другарите от тайните служби и няма никакъв шанс да се отървем от тях, ама наистина никакъв, освен ако времето не свърши своето или остър обществен конфликт не раздаде справедливост. Ще живеем с надеждата, друго не ни остава.