Операция „150" в „ЛАТЕРНА" набелязва журналисти за физическо унищожение

Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

Държавна сигурност официално е била възложител на „мокри" поръчки за физическото унищожаване на неудобни на комунистическата власт личности. И не тук не става дума за философията на доктрината на комунизма, синтезирана в „мъдростта" на Бащата на народите Йосиф Висарионович Сталин - „няма човек- няма проблем". Става дума за конкретни документирани официални поръчки в архиви на Държавна сигурност за ликвидирането на хора. А когато говорим за журналисти - нека да е ясно - не само Георги Марков и Владимир Костов са били набелязани за „чадъра" на КГБ-ДС .

Радио „Свободна Европа"

е на прицел на Държавна сигурност още от създаването си през 50-те години на миналия век, както и останалите „вражески" радиостанции – Би Би Си и Дойче Веле. От документите на ДС вече са ясни и кодовите наименования, под които са били разработвани – Радио „Свободна Европа" е кодирана като „Латерна", Би Би Си – „Бърлогата", а Дойче Веле – „Сирена".

1970 г е годината, в която Държавна сигурност се активизира особено много, за което свидетелстват разсекретените документи. И за да няма съмнение от къде „духа вятърът" и кой стои в основата на активните мероприятия, в строго секретен документ от 13.7.1970 г се подчертава, че „Министерството на вътрешните работи на НРБ е съгласно с предложенията на КГБ(подчертаното от автора) за организиране и провеждане на комплексна акция против Радио Свободна Европа".

Два месеца преди това – на 10.5.1970 г , обаче е приет един важен документ – строго секретен „План ОТНОСНО провеждане на мероприятия по „операция 150" в ЛАТЕРНА - „Свободна Европа" за срок от една година". В него като задача се поставя:

Физическото ликвидиране на Тодор Жеков и Димитър Инкьов

Като срокът е 31.12.1070 г , отговорник за ликвидирането на Жеков, кодиран като „ХИЕНА" и „ТОДОРОВ", е Велчев, а за Инкьов, разработван като „БУХАЛ", е Точев. Това е документирано на стр. 7 на въпросния документ. Наименованието „операцията 150" също не е случайно. От донесения на внедрени в Радио „Свободна Европа" агенти ДС научава, че за да бъдат назначени в радиото, кандидатите попълват въпросник от 150 въпроса. Оттам идва и наименованието на операцията.

Основните похвати на комунистическите ченгета са известни: опити за вербуване на работещи в радиото, разпити, изтезаване, изнудване на техни близки, останали в България, компрометиране на журналистите. И когато не могат да „ги вкарат в правия път" – унищожаване им.

Първият набелязан е работещият в техническата редакция на „Свободна Европа" „ХИЕНА" или „ТОДОРОВ" Тодор Жеков, който е син на славния български генерал Никола Жеков, герой от фронтовете и три години главнокомандващ българската войска на Южния фронт по време на Първата световна война. Тодор Жеков завършва Военното училище в София. В периода 1938-1941 година учи във Военната академия. От 1 септември до ноември 1942 изкарва генералщабен курс в Германия. Следва израстване в кариерата, а от 1943 година започва да преподава тактика на артилерията във Военната академия като асистент. От май до 10 септември 1944 е началник на секция „Вътрешен шифър" в Щаба на войската. По-късно същата година е уволнен от служба. На 10 септември бяга от България при немските войски в Скопие. Заминава за Виена, където се присъединява към Доброволческия корпус на Иван Рогозаров, където се бие до 1 април 1945 година. На 21 април същата година е осъден задочно на смърт от Народния съд. Емигрира в Германия на 2 юни 1946 година. От 1947 година е секретар на Българския национален фронт. През 1958 основава Царския български автомобилен клуб. В периода 1952–1976 година работи в техническия отдел на Радио „Свободна Европа". Умира на 7 април 1996 година в Мюнхен.

Строго секретният план, който е одобрен с подписа на Мирчо Спасов, по това време заместник-министър на вътрешните работи, в точка 4 се предвижда „Да се изучат местата в Австрия и Югославия и други често посещавани страни от наши обекти на работа в „ЛАТЕРНА" с цел провеждане на мероприятия за физическото унищожаване на: ТОДОР ЖЕКОВ( който има смъртна присъда в България) „ХИЕНА" и „ТОДОРОВ".

Интересно е да се отбележи, че името на набелязания за унищожаване е попълнено на ръка, което говори, че преди окончателния вариант на документа имената са били обсъждани вероятно на високо ниво в службите на ДС, а може би и не само там.

„БУХАЛ" – Димитър Инкьов, е трябвало първо да бъде отвлечен от Югославия

Според гореспоменатия план на ДС. Инкьов се появява в ефира на Радио „Свободна Европа" през 1966 с фейлетоните си за Ботуш Каишев, в които осмива нравите на комунистическия режим под псевдонима Велко Верин. Инкьов е на Христовата възраст – 33 години, когато бяга от „щастливия живот в НРБ".(В галерия можете да прочетете фотокопия на документите за мокрите поръчки, б.р.).

Това се случва през 1970 г. Няколко години по-късно през 1975 се планира унищожаването на Петър Семерджиев, който също работи за Радио „Свободна Европа". После идват плановете с Владимир Костов и Георги Марков. Георги Марков е ликвидиран на 7 септември 1978 г. в Лондон, а две седмици по-рано същият опит е направен и спрямо друг изявен журналист от Радио „Свободна Европа". Покушението срещу Владимир Костов е в Париж, но там успяват да се преборят с отровата.

Фактите са от разсекретените документи на Държавна сигурност, които видяха бял свят. Нека не забравяме обаче, че липсват литерните дела. Липсва в архивите на Комисията по досиетата и литерното дело за Радио „Свободна Европа". А че такова има, едва ли има основания да се съмняваме. Къде са те и колко още документи са в лични сейфове, като супер оръжие за рекет и влияние, едва ли ще узнаем. Но дори и малкото, с което разполагаме като факти, ни задължава да не забравяме. Националната памет трябва да бъде винаги будна, за да не позволи връщане – под различни форми – на уродливите структури на човекомелачката.