Христо Марков

Побеснявам като чуя, че не бива да се връщаме към близкото минало, да забравим престъпленията на комунизма, да вървим към някакво хипотетично помирение с червените изчадия. Днес ще ви запозная с един документ, който придобих в далечната 1992 г. и тръгнах по следите му още тогава. Нещата се оказаха потресаващи – една партийно – милиционерска група бе откраднала около 7 милиона долара и над 5 кг. злато от български емигрант, решил да ги дари на държавата в края на живота си. Проследих пътя на грабежа и пуснах сигнал до българската прокуратура. Скоро получих анонимно предупреждение на домашния си телефон да не ровя в историята, защото може да ми се случи същото като на емигранта. После един другар от тогавашната полиция ми каза директно, че съм нагазил в дълбоки води и тази работа е страшна, просто да забравя за сигнала и да спра с дебелоглавието си. Мина доста време и получих кратка бележка от прокуратурата, че „не са открити данни, обектът бил починал и се прекратява разследването”. Скоро получих второ обаждане по телефона, да забравя историята. С времето спомена започна да изтлява, но днес ще ви запозная с 

историята на наглия и безочлив грабеж

Прочетете внимателно документа, който ви представям, ама много внимателно. Той е на официална бланка на Министерството на външните работи и е с № КО 606-15-1/ 08.06.1987 г. Адресиран е до тогавашния председател на Окръжния народен съвет – Пловдив другаря Стоян Кошулев – член на ЦК на БКП и до началника на окръжното управление на МВР другаря ген. майор Запрян Калудов – зловещ комунистически бандит. Писмото е подписано от заместник-министъра на външните работи другаря Любен Гоцев, който е и генерал от Първо главно управление на ДС в МВР.

В писмото той накратко запознава другарите си от Пловдив, че в страната е решил да се завърне емигранта д-р Ганчо Христов Балев след 55 години емигрантски живот в Алжир и Франция. Балев вече е превел спестяванията си в Българска външно-търговска банка и е предал в посолството в Париж 5 килограма злато. Имал намерения да преведе още около 1 милион долара от френски банки и националната банка в Люксембург. И другаря генерал Любен Гоцев им предлага на другарите от Пловдив „1. На д-р Христо Балев да се предостави за закупуване срещу валута стара къща в Пловдив и 2. Да му се издаде български паспорт.” Заради напредналата възраст на д-р Балев от 84 години и лошото му здравословно състояние настоява въпросът да бъде уреден бързо, а парижкия лекар щял да направи дарение на Пловдив като закупи медицинска апаратура за около 50 000 долара. След като получава писмото др. Кошулев слага резолюция „При мен за уточнение в 14 ч., понеделник – др. Д. Бакалов/Димитър Бакалов – шеф на БКП в Пловдив/, Атанас Недков – неизвестен и полк. Ангелаков – шеф на ДС в града.”

С това свършва информацията от документа. Каква е обаче истинската история?

Д-р Ганчо Христов Балев е роден през 1903 г. в гр. Пловдив в заможно семейство и след завършване на гимназия е изпратен да учи медицина в Париж. Още като студент се проявява като изключително даровит и възприемчив. Поканен е да остане на работа в престижна френска клиника. Във Франция той се жени за местно момиче и бързо става

един от най-известните лекари

За няколко години практикува и в България, но през 1932 г., когато умира баща му се установява за постоянно в Париж. Изпратен от френското правителство в Алжир да организира системата на здравеопазването в африканската страна. След 9.09.1944 г. е направен опит да бъде привлечен в България, но знаейки съдбата на подобни нему отказва да се завърне и е обявен за „враг на народа” и „невъзвращенец”. През целия си живот д-р Ганчо Балев си остава българин и особено пловдивчанин. Пред приятели многократно споделя, че завинаги ще си остане влюбен в залезите над река Марица и тепетата. Винаги лекува българи безплатно и помага на множество емигранти да се устроят във Франция. Авторитетът му на голям специалист е огромен, многократно е награждаван от френското правителство за приноса му в медицината.

В края на 60-те години съпругата на д-р Балев умира и той остава сам. Деца нямат, а малцината роднини в България са погубени в лагери и затвори. Той се отдава единствено на голямата си любов – медицината. Носталгията го преследва непрекъснато. Вече на преклонна възраст се свързва с българското посолство в Париж и заявява, че има желание да дари цялото си богатство на българската държава, ако му бъде разрешено да се върне в страната, да закупи къща в Пловдив и да изживее последните си години на спокойствие в родината. Комунистите в България решават, че това е „дар от небето” и пришиват към известния парижки лекар генерала от ДС Любен Гоцев, който по това време е заместник-министър на външните работи. Поставя се условие на д-р Балев да дари част от богатството си на страната, за да докаже добрите си намерения. В началото на 1987 г. д-р Ганчо Балев носи 5 кг. злато в посолството ни в Париж и превежда 1 милион долара от банки в Париж и Люксембург в българската външно-търговска банка. Единственото желание е да му бъде разрешено да се върне спокойно в страната, където е роден. ДС надушва веднага възможността да се печели здраво от лекаря и му обещават всичко. Към него са

прилепени агенти, маскирани като дипломати,

ръководени от Любен Гоцев.

Д-р Балев е вече на 84 години, здравословното му състояние не е добро и той бърза да уреди подробностите. Дава „на ръка” 50 000 долара като дарение, с които да бъде закупена медицинска апаратура за гр. Пловдив. Парите не са преведени на болниците в града, а по сметка на Окръжния комитет на БКП. Намерих тогавашния счетоводител на ВМИ-Пловдив и го запитах дали е идвала такава сума при тях. Човекът беше изумен като му показах писмото на ген. Гоцев до Стоян Кошулев и Калудов и буквално ми каза: „Г-н Марков, вие знаете ли по това време какво бяха 50 000 долара? Целият ни бюджет бе 25 000 лв. за година. Не сме и помирисвали 50 000 долара. С тия пари можеше да се подмени цялата ни апаратура в болницата. Нищо такова не е пристигало при нас. Просто са откраднали парите.”

Оказва се, че спестяванията на д-р Ганчо Балев надхвърлят още 6 млн. долара и ДС се разтичва да уреди по-бързо въпроса с прехвърлянето. От тогава датира и писмото на Любен Гоцев до местните партийни величия. Вдигнат е на крак целия състав на ДС да търси подходяща къща в Стария град. Операцията се ръководи лично от ген. Запрян Калудов, чиято жена Милена Калудова по това време колеше и бесеше в Пловдивския университет като партиен секретар. Скоро е намерена подходяща къща за лекаря и му носят снимки в Париж. Издават му и български паспорт с адресна регистрация в Пловдив.

През лятото на 1987 г. д-р Ганчо Балев хваща самолета за България и пристига в Пловдив с надеждата да се установи в родния си град и изживее старините си тук. Настанен е в хотел „Тримонциум”, докато другарите направят ремонт на къщата в Стария град с пари, които лекарят щедро е отпуснал. Навсякъде е придружаван от хора на ДС, но той е щастлив, че след 55 год. и на родна земя, в любимия Пловдив. Докато една трагична вечер е открит мъртъв в стаята си в хотела. Причината за смъртта му не е установена, не е правено и разследване. В смъртния акт е написано „напреднала възраст”. Един от неговите далечни роднини, с които доктора е успял да се види сподели, че Балев е бил на години, но „в никакъв случай не изглеждаше зле, дори напротив, за годините си бе доста жизнен…” Преки роднини той няма нито във Франция, нито в България. 

Погребан е тихомълком в Пловдив

Съобщение за смъртта му няма никъде. Едва след 1990 г. френската общественост научава, че е починал един от най-големите лекари на Франция и в негова чест е кръстено отделение в най-голямата парижка клиника. Когато далечни роднини правят запитване до банките за съдбата на парите на лекаря се оказва, че са изтеглени над 6 млн. долара в кеш с пълномощно, подписано от титуляра по сметките. От тях няма никакви следи след това какво е станало. Безспорно е, че от началото на 1988 г. ген. Запрян Калудов закупува огромна къща на самия център на Пловдив, а Стоян Кошулев изведнъж става приказно богат и демонстрира завиден стандарт, а за ген. Любен Гоцев е известно, че се впусна устремно в бизнеса с петролни продукти и банкерството.

Далечният племенник на лекаря Станимир Балев бе убеден, че чичо му е убит, а парите му са просто откраднати от другарите в Пловдив, но не му разрешиха есхумация на трупа след 1990 г., защото нямал пряка роднинска връзка. Всъщност от малцината му известни роднини никой не е уведомен за смъртта на д-р Балев – той е погребан съвсем потайно, вероятно са присъствали само гробарите и 2-3 агенти на ДС.

Ето, това е трагичната история на един голям българин, който цял живот е служил на хората в най-хуманната професия – лекарската. Оставил е спестяванията си на българската държава с надеждата, че ще го оставят да изживее последните си години на спокойствие в любимия град, но явно не е и предполагал какво е да попаднеш в ръчичките на комунистите, дори след 55 год. емигранство.

Прочетете документа пак, помислете и прокълнете тази мръсна човешка паплач, каквито са българските комунисти!