Ива Оприкова

Историята на НДСВ е досущ като онази трагична приказка за кораба „Титаник”. Председателят на партията Антония Първанова уж държи кормилото на капитан, а политическият плавателен съд се люшка, няма нито посока, нито курс, но в очакване да потъне завинаги във водните бездни. Бившата евродепутатка танцува сред блясък и кристали като за последно, а две три цигулки и свирят оптимистични ритми в очакване на фаталния айсберг на 5 октомври.

Екипажът пък отдавна е напуснал разкоша и се е изнизал в спасителните лодки. Отплава към брега на бизнеса или политиката във всички посоки. Сценаристът на политическия трилър, който пристигна от Мадрид и се загнезди във Врана наблюдава трагедията и умува какъв финал да избере – достойно закриване с фанфари или бавна и мъчителна смърт докато капитанъ остане сам без гвардия. В същото време публиката ожесточено крещи - „Какво има за закриване,

да закриеш с фанфари НДСВ си е като гавра с труп”.

Но да „гледаме положително на нещата”, както казваше по”царски” Симеон Сакскобурготски и да направим оценка какво се случи от величествения 6 април 2001 година до катарзиса днес, от блясъка и разкоша до дръпването на шалтера. Царят от Мадрид е един прекрасен христоматиен пример, за това, че нямат особено значение произходът, възпитанието, сребърната лъжичка за закуска или изисканите обноски. Стъпиш ли на наша почва, който и да си правиш едно и също – крадеш и мамиш като за последно. НДСВ пък ще влезе в учебниците по политология като доказателство, че партия не се прави от днес за утре.

6 април 2001 година, зелената морава на двореца "Врана", скупчените медии, пред които, точно преди 13 години, на импровизирана трибуна, покрита със зелено сукно, един изискан господин с испанска брадичка и силен акцент прочете знаменитото си

обещание за "800-те дни",

които ще ни оправят.

Именно на този ден Симеон Сакскобурготски се обърна към нацията, за да оповести, че създава мощно движение, което ще промени чувствително живота на българите. След гръмките фанфари последва фалстарт.... Уставът на партията беше отхвърлен от съда, поради което НДСВ се яви на изборите благодарение на отзивчивостта на Партията на българските жени на Весела Драганова и на Движение за национално възраждане "Оборище" на Тошо Пейков. Сакскобурготски не забрави услугата и последователната лоялност на мандатоносителите - той не осигури бляскава политическа кариера на Драганова и Пейков, но им се отблагодари съответно с избираемо депутатско място и държавна служба. Случайните партийци си приватизираха над 2 млн. лева и си ги похарчиха за свои нужди, а НДСВ по царски не си ги потърси.

За причините, довели някога до отхвърлянето на устава от Темида, още се спори. Някои подозират недоброжелателност и намеса от страна на политическите конкуренти, които през 2001 г. бяха на власт. Други говорят, че създаващото се тогава юридическо лоби на НДСВ, както и небезизвестният Стоян Ганев умишлено направили грешките в проекта, за да превърнат неродената партия в легенда и в жертва, която събира общественото съчувствие и симпатии.

Въпреки някои перипетии на 17 юни - ден след рождената дата на Симеон Втори, НДСВ спечели парламентарните избори с почти 2 млн. гласа и направи стабилна коалиция с ДПС, а прокуденият в детството си

цар стана премиер

на Република България. Царят-премиер бързо се прочу с израза "когато му дойде времето" и след първия "хванат" от социолозите спад в рейтинга приказката свърши и започна реалността. Любопитен факт е, че вече никой не си спомня имената на първите, които са наливали основите на НДСВ и бъдещият политически проект. Техните звезди залязаха почти едновременно с победата. Емигрантите Ник Маринов, Крис Данчев, бившото военно аташе Радион Попов, Венци Димитров бяха забравени и прокудени още от самото начало. Ник. Маринов е първият човек, когото Симеон Сакскобургготски посочва за официален представител на НДСВ. С размах намира сграда за централа на движението на "Шишман" 30, плаща наема и със собствени средства я ремонтира и обзаведе с нужните мебели и техника. Всички си мислеха, че ще стане депутат, но уви не беше посочен. От главните действащи фигури в началото на НДСВ най-позорно беше натирен покойният Стоян Ганев - Сивия кардинал, който редеше листите и дърпаше конците зад стената. След като не успя да се пребори за вицепремиерски пост, нито дори за външен министър, той склони да поеме канцеларията на премиера, но без особено желание. Малцина си спомнят, че Волен Сидеров също беше активист и до последно се спрягаше за водач на ямболската листа, но явно не се разбра с кадровиците и се размина с парламента и се вживя в ролята на зам.- редактор на "Монитор", за да си отмъсти в по-късен етап с нов политически проект - недоразумение. Някак странно покрай НДСВ мина и финансистът Максим Димов. Бившият депутат от ДПС и някогашен изпълнителен директор на Държавния фонд за реконструкция и развитие беше един от доверените лица на Сакскобурготски по време на предизборната кампания, нему бе поверена отговорната функция на ковчежник на партията. Твърдеше се, че със сигурност ще е в депутатските листи, а може би и министър.... след това заради пари беше изтикан от редиците, но дърпаше с поставени лица действията в няколко министерства, назначи си и шеф на митниците. След като залязаха звездите -организатори последва сбор на гвардейците, които ще представляват царя, отбор от личности, които да изградят образа на „новото”. НДСВ безспорно излъчиха и много стойностните и безспорни в репутацията хора сред управляващия елит Меглена Кунева, Константин Пенчев, Даниел Вълчев, Огнян Герджиков. Но сред зърното, плявата като че ли беше в повече.

Някои влязоха като юпита, бързо се разделиха с партийният живот и се вляха успешно в бизнеса. Подготвиха си като партийци закони, постановления, осигуриха си финанси и безоблачно бъдеще. Така съдбата се усмихна на Николай Василев, Милен Велчев, Пламен Петров, Максим Димов, Борислав Ралчев, Мирослав Севлиевски, Лидия Шулева - дойдоха за малко в политиката, за да се върнат след това 

за дълго в света на парите

Други останаха в историята като дами, достойни за корица на модно списание, но не изразили нито дума от парламентарната трибуна. Свидетели на създаването на първата парламентарна група на НДСВ разказват, че царят решил да ги събере във Врана на сгляда в двореца още в първия ден и ги задължил на вечерните рокли да сложат баджове, за да се запознае с всеки. И той не познавал по именно красотата.

Известни или не, зад маската на Царя - Слънце почти 2 млн. българи гласуваха за НДСВ, против всичко минало в партийния живот, гласуваха в полза на една единствена личност, а избраха случайно като на тото 120 статисти.

Пак на датата 6 април, само че през 2002 г., партията НДСВ най-сетне беше учредена в НДК. Пак фанфари, оркестри и .....фалстарт. Събитието се запомни по две причини. През януари, когато учредителите се събраха с автобуси от цялата страна, Сакскобургготски ги поздрави и им каза, че конгресът се отлага. В речта си тогава премиерът обяви и проекта за строеж на АЕЦ "Белене".

В партията още от самото начало се оформиха две крила - около бившия вицепремиер от кабинета "Сакскобургготски" Пламен Панайотов и другото, начело на което стоеше бившият финансов министър Милен Велчев. Опитът да бъде отстранено силното лоби на Панайотов при първия кабинет и заменено с това на Велчев във втория мандат доведе до най-голямото разцепление на формацията и от мастодонт я превърна в политическо джудже.

Оценките за двата мандата с участието на НДСВ са противоречиви. Според царския икономист Владимир Каролев: България осъществи най-бързия стопански растеж от поне 50 години насам при НДСВ; Покриване на критериите за влизане в ЕС; Нарастване на БВП – 4 пъти; Приток в държавата на чуждестранни инвестиции за над 20 млрд. евро; Външният дълг - стопен наполовина, Общият държавен дълг, съотнесен към размера на икономиката, спадна от 75% на 15%; Дълга поредица от повишения на кредитния ни рейтинг, и то с безпрецедентни темпове; Увеличение на фискалният резерв с 6 млрд.лв.; Спад на безработицата до 7%; Най нисък индекс на корупция; Мн. добър бизнес климат; Свобода на пресата ....!Кое управление може да се похвали с такива резултати? И това е управлението, което доказа, че България има личности, които знаят и могат! Освен бляскавата икономическа среда на брошка на ревера на НДСВ и днес стоят – влизането на страната в НАТО и ЕС.

На противоположния полюс са останалите критици: Царското правителство беше загубено време, управлението на НДСВ започна с царска лъжа, политическата система съвсем деградира и се корумпира, а царят подари властта на комунистическата олигархия.

Дошъл от Мадрид като Господар на мълчанието Симеон обясняваше политиката и кризата с фразата „когато му дойде времето”. Замина си от властта като Горския цар заради скандали около връщането на царските имоти като остави подозрения, че горите и дворците са целта, а другото просто е една игра.

Далаверите и спорните решения

като, че ли бяха в повече от успехите. Достатъчно е да си спомним върволицата от желаещи да заемат държавни постове във Врана, когато Сакскобурготски съставяше правителството си, някои от които с доста спорна репутация. Да си спомним все пак кой първи направи звезда и зам.министър - Делян Пеевски. НДСВ даде благословията и откри таланта на и Мария Девизизиева, най-успешният пиар, а в впоследствие и акционер в редица дружества.

На предишните избори краят вече стана ясно различим – НДСВ остана извън парламента. И си спечели място в историята като единствената партия, която е била само в управлението и никога не е била парламентарна опозиция. На следващия ден основателят и кръстник на партията Симеон Сакскобурготски обяви, че подава оставка и си взима името....Като във фалирала фирма, който взел-взел, да останат работниците и да си избират ликвидатор....

Така от печелившо сдружение по интереси НДСВ стана пример за безпринципност, царят го нарича „прагматичност“. Помним, че по време на правителството на НДСВ България приключи преговорите с Европейския съюз и стана член на НАТО.

Но помним също, че НДСВ беше част до последния момент от едно ненавиждано управление. Само за няколко години Симеон Сакскобурготски профука огромната симпатия на българския народ, свитата му от царедворци обра активите на фирмата и ...корабът потъна. Днес опипвайки джоба си с умиление си спомняме за Оня дълг, завещан от Милен Велчев за поколения напред. Следващите правителства още теглят кредити, за да се издължим за врътката с българските брейди облигации, която дори опитни финансисти не разбраха до край. Тя обаче донесе ползи за автора, а запознати казват и за царския син - принц Кирил.

Спомняме си как царското управление продаде БТК за жълти стотинки, как започнаха далаверата „Цанков камък”. Спомняме си с умиление и за "оня" хонорар даден в Сараите на великия хидроинженер, хонорар, който още си харчи парафиран от Минко Герджиков и осигурен от Николай Вълканов. Към "успехите" ще прибавим и спирането на конкурса за магистрала „Тракия”, ликвидирането на комисията за досиетата на ДС на Методи Андреев, продажбата на електроразпределителните дружества. Със сигурност съм изпуснала някоя далавера в списъка! 

Това са „успехите” и „отличниците” докарали държавата до просешка тояга

за сметка на собствения си джоб и благоденствие.

Днес жълтият кораб "Титаник" очаква всеки момент айсберга. Лодката отдавна няма посока и път и се люшка към всеки докато изхарчи до стотинка субсидията си. Известните отдавна надянаха спасителни жилетки и тръгнаха в неизвестна посока. За тях НДСВ беше трамплин, който ги изтласка към върховете на властта и бизнеса. Те могат и нови партийни централи да окупират, и бизнес да спретнат, банка и инвестиционни дружества да си купят или да ръководят. Те могат всичко, а патрона им вече е ненужен. На борда на "Титаник" остава сам капитанът, както винаги във феерична рокля на цветя. Антония ще изтанцува последния валс на славата и ще дръпне завесите, а после и шалтера на безславното, но царствено на външен вид сдружение по интереси!