Стойко Стоянов

Двама закоравели рецидивисти направиха за резил МВР и прокурутирата, като се изпариха посред бял ден от Централния софийски затвор и вече трети ден никой не може да ги открие. Бягството им реално е пореден шамар за правоохранителната система и задкулисните игри, които се въртят, включително и в българските затвори с лишените от свобода, твърдят експерти по сигурност.

Най-общо аферата с избягалите пандизчии може да бъде перефразирана в стила на бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов: ГЕРБ ги хваща, а тази власт ги остави да избягат. Ако се анализира внимателно случаят с 46-годишният Николай Кръстев Николов-Шатката и гватемалеца Хосе Луис Гевара Мартинез, на 48 г., наистина ще се види, че тежките им престъпления са разкрити по времето на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който беше обявил война на престъпността и мафията, а сега двамата рецидивисти успяха да се изпарят и да превърнат поне няколко институции в

абсолютни смотаняци

Преди близо две години Шатката получи от Върховния съд 20 г. затвор за убийството на пернишкия наркодилър Хайо. Заедно с него 18 г. затвор за разстрела на Хайо получи и серийният убиец от Перник Станислав Методиев-Сиси.

Показната екзекуция на наркодилъра бе извършена пред хотел “Струма” в Перник на 19 февруари 2008 г. Според разследването Сиси поръчал убийството, а Шатката натиснал спусъка.

През август м.г. обаче двамата закоравели престъпници станаха отново „герои” като заиграха на страната на добрите и проговориха в изблик на гражданска съвест от затвора за бандата на Бай Васо, баща на пернишкия бандит Васил Арарски-Райко Кръвта. Малко след това МВР и прокуратурата удариха шумна пиар акция като обявиха, че са разкрили и заловили бандата на „Килърите 3”, която е очистила дори и боса на ВИС2 и ВАИ- холдинг Георги Илиев. Пиар акцията бе проведена в разгара на гражданските протести срещу правителството на Орешарски и имаше за цел единствено да покаже колко добре работят МВР и държавното обвинение, разкривайки брадясали с годините мокри поръчки.

Не по-малко любопитна е и биографията на гватемалеца Хосе Луис Гевара Мартинез. Той все още чака окончателна присъда по делото за дръзкия въоръжен грабеж в прохода Хаинбоаз през август 2011 г., при който бе прострелян шефът на “Булсатком” в Търново Атанас Атанасов.

В процеса подсъдими са още трима. Делото бе спряно миналия октомври заради заболяване на един от съдиите.

На 3 август 2011 г. Ивайло Василев-Горния и гватемалецът устроиха засада с крадена кола и стреляха по опела на 45-годишния Атанасов. Търновецът бе тежко ранен и оцеля по чудо.

Според опитни криминалисти обаче корените на бягството на двамата пандизчии трябва да се търсят именно около задкулисната 

сделка с Шатката и Сиси да проговорят за „Килърите 3”

Психолози, познаващи психиката на Николай Кръстев Николов-Шатката смятат, че пропяването му е част от хитър и коварен план, за да си осигури повече привилегии и да направи по-лек престоя си в Софийския затвор. Ставайки доверено лице на властта сред лишените от свобода, Шатката е знаел, а и е успял да получи по-облекчен режим, и да се движи безпрепятствено в зони, подходящи за бягство. Така той реално е преметнал МВР и прокурутурата, които като бонус за неговото сътрудничество за бандата на бай Васо са му осигурили неофициално привилегии.
По този хитър начин Шатката се оказва с привилегията да работи в помещенията на парното на затвора, а така е успял да опознае отлично подземните галерии и най-лесните места към свободата.

Помещението, в което работели, се намира до изхода близо до ул. “Майор Векилски”, който се ползвал от служителите. То се водело почти като външен обект. Като по сценарий те са преминали през парното помещение и са тръгнали по подземните коридори, след което пътят им навън е почти безпрепятствен.

Появи се версия, че двамата са прокопали къс тунел, за да офейкат, но според Илия Ангелов, зам.-министър на правосъдието, имало установена само една счупена решетка, нямало дупки по стените и прокопани проходи. Стаята, в която Шатката живеел, се намира близо до централния изход, но там са и старшините, които охраняват затворниците. За последно Шатката е видян уж на 30 април следобед, но липсата на двамата герои била установена едва към 20 ч, по време на вечерната проверка. И до днес никой официално не се е ангажирал с точен час за бягството им. Има даже версии, че Шатката и Гватемалеца са офейкали още през нощта на 29-и срещу 30 април и това им е дало възможност за сериозна преднина - да се укрият, променят самоличност и визия, и даже да напуснат страната.

Аферата поставя и няколко горещи въпроса,

по които за сега властите мълчат като ударени от гръм.

Бивши и настоящи затворници, които пазнават условията и порядките в Софийския твърдят, че парното се намира в сградата на следствения арест на ул. "Майор Векилски", а не в основната сграда на пандиза. Тоест, двамата „герои” са можели свободно да се движат на карето отпред и дори са били пускани да изхвърлят боклук до самия изход на външната стена на затвора. Как обаче това се е случвало, след като Шатката е при строг режим и няма право да работи. Още по-заплетена е историята с Хосе. Чужденците нямат право да работят извън затвора. Освен това той още не е осъден, а се води следствен. Следственият няма право да работи.

Това поставя на дневен ред и въпроса какво правят двамата на външен обект и кой им е дал тези извънредни права. От правосъдното министерство се опитват да се измъкнат, че уж с добро поведение и съвестно отношение към работата юнаците са получили доверието на надзирателите. Тази версия обаче е несериозна, защото повече от ясно е, че режимът в един затвор се определя не от кефа и личната оценка на надзирателите, а от закони и ясни правила. Друг е въпросът дали в Софийския тези норми се спазват, или действат други неписани закони. Явно е, че за да получи този особен статут някой външен фактор се е обадил за Шатката и го е покровителствал, а цената на услугата е била сътрудничеството срещу „Килърите 3” или други бандити.

Този мистериозен „някой” обаче трябва да бъде разкрит от започналата вътрешна проверка, както и да се проверят твърденията на затворници, излъчени по bТВ, че правилата в затворите се нарушават.

Манипулативно се пробутва и версията, че Шатката се измъкнал, защото получил сериозни заплахи, заради групата за мокри поръчки на бай Васо – бащата на убития Райко Кръвта и избягал, за да оцелее. Животът му е най-гарантиран именно в затвора, където институциите носят отговорност, а навън се превръща в лесна мишена за разчистване на сметки. Открит остава и въпросът при тази ситуация каква е правата стойност на дадените от Шатка показания срещу „Килърите 3”? До колко те са верни и съдът трябва ли да ги приеме като истински, или са манипулативен ход на затворник, целящ да се измъкне на всяка цена, питат юристи.

Резилът с Шатката и Хосе ще остане поредното петно

върху тази власт, свидетелстващо за задкулисие и некомпетентност. Ако все пак се стигне до откриването на двамата бегълци, нищо чудно те да бъдат убити при полицейска акция преди да бъдат заловени. Така най-важните свидетели ще изчезнат, а органите на реда ще отчетат, че са си свършили работата. Освен това само така се губи и нишката към факторът, който ги е покровителствал в затвора и уговорките, които са имали. Шатката и Гватемалеца може да споделят съдбата на друг герой от ъндърграунда – Въчко Ганеца. Вместо да излежава и до днес присъда за бандитската си дейност, Ганеца беше разстрелян като куче от барети в центъра на София, по изрична заповед на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев.