Светослав Пинтев

Абсолютен мит са куфарчетата с червени пари, раздавани в началото на прехода, твърди основната опорна точка на БСП. Така ли, другари? Вероятно са мит и червените милионери, които държат икономиката за гърлото вече четвърт век и нещо. Иначе редовно ходят на Бузлуджа и ругаят всеки, които се позволи да им напомни кои са, да каже колко брутално нелепи са левичарските лозунги в устата им.

Обвиняват го веднага, забележете, в „пещерен антикомунизъм“. Това го правят капиталистите, нали така?

Куфарчетата може да са мит, но раздадените на „специални другари“ народни пари, оцветени в кърваво червено, те не са.

Доказва го не друг, а един някогашен депутат на БСП във Великото народно събрание. Един от малкото хора, можещи да я измъкнат от бездната на лъжите, уви, вече покойник. Казва се Георги Тамбуев. Днес името му е позабравено.

Вината на БСП е страшна, тя трябва да бъде призната

За да има шанс да се обнови и да се превърне в модерна демократична партия, което не и се получава вече пет петилетки. Напротив, напоследък тя видимо губи демократичната си позлата, а отдолу отново се зъби болшевишкото настървение и жажда за насилие „в името на хората“. Пропускат да кажат кои са хората, но ние това добре го знаем.

Лидерът на столичното БСП Калоян Паргов дори имаше „смелостта“ да заяви тези дни, че партията трябва да се отърси от чувството за вина. Първо трябва да разследвате деянията на част от лидерите си, действали от името й, Паргов, да посочите виновните, да помогнете да бъдат осъдени. Иначе вината ще се задълбочава, партията ще се стопява. И няма да помогнат нито паметникът на Тодор Живков, нито васалните клетви в Кремъл.

Тук дори не говорим за вината на БКП към българската държава от времето на комунистическия режим, която е повече от явна. И беше тихомълком простена, за да има ново начало, национално помирение и т.н. Рецидивът обаче е факт.

Говорим за периода в началото на прехода, когато партията иззе икономическите лостове и създаде групировките, за да продължи да контролира изцяло паричните потоци, създаде червен капитализъм, като се зае да обвинява за грозния му лик „демократите“, много, от които бяха пак внедрени хора на бившите служби, служещи на партията, както винаги. Обвиняваха ги за дивашкия капитализъм.

Самите диваци-капиталисти обвиняваха.

Все едно някой друг създаде феодално-партийната структура на днешното ни общество.

Човекът, който искаше да каже истината за партията си, защото вярваше, че тя може да се промени, бе журналистът Георги Тамбуев. Една забележителна личност, умееща да воюва със злото, където и да се намира, каквото и име да носи. А то беше около него.

Помним го като безкомпромисно честен човек, истински българин, каквито напоследък там рядко се въдят. Журналист от висока класа, разследващ до дупка, каквото и да му струва това. А обикновено му струваше много.

Беше изключен от БКП в последните години на владичеството й, уволнен от в“Труд“, заклеймен в края на 80-те. Хората в Етрополе си хвърляха партийните книжки на улицата, за да го подкрепят. Вината му? Като разследващ журналист със серия материали описа деянията на местен прокурор. Който се оказа син на ятачка на Тодор Живков.

Партийната ярост беше велика.

Дойде демокрацията, Тамбуев стана безкрайно нужен на партията. Възстановиха го, вече в БСП, стана депутат, както и председател на комисията по досиетата към Великото народно събрание. Как го заплашваха заради досиетата, какъв номер му изиграха неговите съпартийци и офицерите от ДС чрез един вестник-менте, това е друга история, която ще разказваме друг път.

Сега говорим за книгата му „Особено мнение”, която е почти невъзможно да намерите на пазара на стари книги. Много хора я търсят наистина, но чак пък да се превърне в такава рядкост.

Дали невидима ръка не я изкупи от пазара?

Ръката на бившата ДС. Никой не помисля и да я преиздава. Разследващият журналист Георги Тамбуев е „табу“ за БСП, въпреки че е част от малкото страници, съдържащи достойните моменти в историята на тази партия. Дори днес. Може би, защото е бръкнал прекалено дълбоко в раната. Той можеше да е единственото им спасение. Ключът за него е в текстовете му. Намери ли се някой да ги посочи

В книгата „Особено мнение” (изд. „Труд”, 2004 г., стр 203) пише следното:. „...с вътрешното разпределение на парите се е занимавал пряко Андрей Луканов, а с външното - Огнян Дойнов...

„...От многобройните ми срещи проблемът, който ме вълнува, започва да се избистря като фотографски образ в легенче с проявител. Става ясно, че е осъществено от тандема „БКП - ДС” и е преминало на три нива:

Местно - в София и в окръжните градове. Правило: на много хора - по малко.

Централно - в София. Правило: на малко хора - по много.

Висше - по чужбина. Правило: на съвсем малко хора - съвсем много. Тук сумите не са давани на ръка, а са внасяни по сметки в чужди банки.“

Тамбуев прави дълго журналистическо разследване, за да достигне до тези изводи, разпитва ръководни партийни другари, бивши и настоящи. Повечето имена са посочени, свидетелствата са описани надлежно. Едно разследване, което би могло отдавна да бъде направено и от следствените органи, но не е. Може би, защото съучастници не липсват и там.

Той казва и фактите около прословутия план „Ран-Ът“, като става ясно, че негов архитект е пак вездесъщият …. Андрей Луканов.

На едно място Тамбуев сравнява Андрей Луканов с черния ангел на бездната - Авадон. Прави го, когато прочита плана, и по-точно поверителната част на доклада на американците Ричард Ран и Роналд Ът, предоставена му от Луканов, който е поръчал този доклад.

Четете скоро и за това.