Коста Попов

Две неща важат с пълна сила за партията на Ахмед Доган – до където се е докоснало ДПС извират само корупция, ченгесарщина и деморализиране на обществото. И още - етнокорпоративната партия се грижи по примера на създателката си БКП неистово за любимите си кадри, обгрижва ги като пеленачета, стига да са й верни и послушни.

Нагледен пример за това е депутатът от ДПС Мустафа Карадайъ. В партийните редици той е известен като турския Матросов, защото преди две години се изправи пред дулото на насочения срещу бащицата Доган пистолет и повали на земята нападателя Октай Енимехмедов. Този героизъм към момчето от смолянското село Борино няма да бъде забравен, а докато Сокола е водещ фактор в корпорацията, Карадайъ ще ходи наперено с ореола на спасител.

Депесарският Матросов обаче е ползвал с пълни шепи от облагите на държавата с протекциите на ДПС. Така още през 2003 г. новоизгряващият младежки лидер на ДПС получава изключителния шанс от държавата да придобие 100 кв. м. жилище в кв. „Овча купел“ в столицата, почти без пари – просто като подарък, който държавата никога няма да направи дори и за бедни, безимотни и мизерстващи българи. Как тогава няма да 

крещи по митинги: "Родопите са ДПС"

Всъщност няма яснота и логично обяснение какъв специалист и толкова ценен фактор е за обществото Мустафа Карадайъ, че трябва да получи такъв специален подарък в столицата. Но през 2003 година два важни фактора са налице – ДПС е важен коалиционен партньор в правителството на Симеон Сакскоурготски, а човек на етническата партия – Росен Владимиров, е областен управител на София.

На 1 юли 2003 г. шефът на Агенцията за следприватизационен контрол с изходящо писмо № 06-00-99 (виж галерията от документи в прикачения файл, б.р. ) дава съгласието си за закупуване на жилище от ведомствения фонд на поверената му държавна структура. Съвсем експедитивно още на 30-и същия месец областният управител Росен Владимиров издава Заповед № ДИ-03-045, с която нарежда да се продаде на Мустафа Карадайъ апартамент №52, намиращ се на ул. „Букет“ №56, в бл. 6, със застроена площ 98,87 кв. м., отделно мазе и общи части. Продажната цена е фиксирана на стойност 24 654 лв. въпреки, че в заповедта е посочено, че данъчната оценка на имота е 54 881,20 лв., показват документи, с които разполага Faktor.bg. Продажната цена разбира се е направена като за правилните хора пак със заповед на областния управител на София, но без да става ясно защо е повече от два пъти по ниска от данъчната оценка на жилището, и какви обстоятелства налагат държавата да бъде ощетена, след като реалната пазарната цена на подобен имот в този район преди 12 години е била около 40 хил. долара или 80 хил. лв.?

Наглостта в щедрите бонуси за човека на ДПС 

обаче съвсем не свършват до тук. Областният управител и шефът на Агенцията за следприватизационен контрол декларират съгласие Карадайъ да заплати само 25% от поисканата цена за жилището с реални пари, а останалите 75% в компенсаторни записи. Така човекът на ДПС плаща в брой едва 6 163,50 лв. а останалата част погасява с жилищни компенсаторни инструменти. През този период една компенсаторка се търгувала между 0,30-0,18 лв., но чрез индивидуални врътки човек можеше да се снабди с тях и на по-ниски цени, а даже да и без да похарчи и стотинка.

Така с протекциите на ДПС се решават проблемите на кадрите, независимо, че прецакана е държавата. Историята с жилището на настоящия депутат от ДПС мирише много на корупция и злоупотреба с власт. Цинично обаче е, че въпросният политик е член през годините на парламентарната комисия по корупция. Нали си представяте

как този Матросов се е борил с нея 

и какви резултати е постигнал? Не трябва да пропускаме обаче и факта, че хранителната среда за тази корпоративно-политическа корупция стана възможна след злополучния брак на НДСВ и ДПС. А сега царската партия отново иска да се връща във властта, а Местан им подава либерално ръка.

Остава открит въпросът - дали все пак настоящият областен управител на София ще потърси сметка за подобни безобразия, защото, за да стане факт подобна продажба, то тя е минала и с подписите на поне десетина юристи, оценители, експерти и т.н. Всички обаче са виждали очевадния политически грабеж, но са си мълчали, пазейки службичките си. В публикуваните документи може да видите имената на тези „герои“. Държавното обвинение също не би трябвало да остане безучастно към далаверата, както и парламентарната комисия по корупция, и новото звено на Меглена Кунева. Но вероятно всичко ще се размие отново между колективни решения и давностен срок.