Бандата на Ицо Папата, обвинена за злодейството, е все още на свобода

Касационният съд трети месец не може да произнесе присъда

16 години Темида отказва правосъдие на семейство от София, подложено на грабеж, жесток побой и зверско изнасилване на двете им дъщери, които тогава са били малолетни. 16 години наглите бандити са на свобода и продължават да вършат нови престъпления, получавайки непрекъснато чадър от все мастити адвокати, следователи, съдии и полицаи, претендиращи да бъдат фактори в обществото. Случаят вероятно ще влезе в учебниците по право като доказателство, че правосъдната ни система е тотално разкапана, корумпирана и зависима от мафиотски и престъпни интереси, вместо да отговаря на очакванията на обществото.

На 4 юли тази година Касационният съд в София гледа за пореден път фаталното дело. Един месец е максималният срок за излизане на решение, но в края на септември, вместо справедлива присъда,

съдебният състав необяснимо мълчи,

а жертвите не могат да повярват, че някога ще получат възмездие.

Зловещата история се разиграва през вече далечната 1998 г. във вилата на семейство А. близо до столицата. Дни по-рано фамилията е продала имот и се предполага, че държат в дома си голямо количество пари. В къщата им нахлуват 7 бандити, а за организатор и поръчител се сочи скандалният ромски бос Ицо Папата, който днес се намира в затвора, но за друго престъпление – изнудване.

Христо Върбанов - Папата

"Децата бяха изнасилени и двете. Съпругът ми беше пребит до неузанаваемост, намушкан на няколко места, едва оцеля. Караха ме да се събличам и се гавриха с нож. Питаха къде са парите, докато изнасилваха децата ми", спомня си днес преживяния ужас майката. След погрома бандитите си тръгнали от опустошеното семейство с пари и бижута.

Разследването бързо стига до извършителите и доказа, че Ицо Папата е събрал престъпната група, за да поръча грабеж в къщата на семейство А.(Умишлено не споменаваме имената на жертвите и фамилията им. И до днес те изпитват страх от отмъщение, а двете момичета, които тогава са на 11 и 16 г., вече са семейни и не искат животът им де е заложник на миналото, б.р.)

Ромският бос, представящ се за шеф на Мешерето, не е сред седмината обвиняеми, сред които са неговият шофьор Боби Лудия и гардът му - Митко Бомбата. В бандата имало и полицай - Димчо Димчев, който бил помагач по време на изнасилването - държал ръцете на едното дете, чиято глава била затискана с дюшека, докато го насилват. Има свидетели, които са видели Христо Върбанов – Папата, да обикаля около къщата докато сатрапите му вилнеели вътре. Но видният ром си вади алиби – единият път твърди, че по това време бил в Сърбия, а следващият – в Париж. Никой обаче от съдебната система и до днес не е направил експертиза дали печатите на паспорта му са автентични и дали наистина е бил извън граница.

През 2001 г. делото влиза в Софийски градски съд, обвиняеми са само седемте авери на Папата. Делото обаче попада в ръцете на скандалната съдийка Мирослава Тодорова, която почти 4 години се занимава с него, провеждайки 23 заседания.

Мирослава Тодорова

Повечето бяха фиктивни, само 2-3 бяха реални и случаят се разглеждаше по същество. В нас остана усещането, че процесът се шиканира, умишлено разтяга във времето без да се изясняват важни обстоятелства и факти, разказват пред Faktor.bg жертвите. Те постепенно започват да осъзнават, че сякаш

съдебната система работи, за да оневини и спаси бандитите,

да мине давностният срок за престъплението им, а не за доказване на обективната истина и налагането на справедливи присъди. Защитен свидетел, който е бил наясно със схемите на бандата, решава да проговори. Но уж случайно, следовател Весела Илиева разкрива самоличността му, без след това за нея да има каквато и да е санкция. Малко след това свидетелят е обхванат от амнезия и се отказва от показанията си, заплашен със смърт.

Нямаме съмнение, че разкриването на самоличността на защитения свидетел стана контролирано. Съдия Тодорова приемаше всички искания на обвинените и адвокатите им, а нас не искаха да ни чуят. Присъствахме и на невероятен случай. По време на почивка пред съдебната зала единият от бандитите скочи и удари свидетел по делото – оперативен работник, разследвал случая. Опита да му вземе пистолета, но съдия Мирослава Тодорова остана невъзмутима, не реагира, въпреки отправения от нас сигнал за скандала, разказват потърпевшите.

Така в безцелни заседания процесът се размотава 4 години, а съдия Тодорова отказва да реши съдебния казус. Обрат настъпва, след като едва през четвъртата година Тодорова разбира случайно, че единият от обвиняемите по време на престъплението е работел като полицай. Оправданието й е, че прокуратурата е трябвало да изясни това обстоятелство. Това е удобен мотив за нея, за да прехвърли делото към военен съд.

Ситуацията е абсурдна, недопустимо е 4 години да проведеш 23 заседания по едно дело и да не установиш статуса на подсъдимите, да не знаеш кого съдиш. Ако не е била сигурна, е можела да върне делото на обвинението за доразследване. Става дума или за твърде

лош професионализъм, или за умишлена грешка.

Тази съдия е също майка, нямаме представа как допуска подобна гавра с деца, възмущава се семейство А.

Именно техният случай стана един от поводите и за част от отправените критики от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов към съдия Тодорова, че покровителства „октопода” в съдебната власт. Тодорова заведе дело срещу срещу политика от ГЕРБ за клевета, но съдът в Пловдив го оправда. За общо 57 неоснователно забавени дела по-късно Мирослава Тодорова беше наказана от ВСС.

Цветанов е единственият, който обърна внимание на трагедията ни. Писахме му докато беше вътрешен министър и той веднага реагира, направи всички възможно истината да се разкрие, споделят жертвите.

Сагата на семейства А. продължава и във Военния съд. Правосъдната система се оказва там още по-объркана – започват да изчезват веществени доказателства, променят се показания, появяват се нови свидетели на обвиняемите, следовател се оказва в близки отношения с адвокат на разбойниците. Военният прокурор Антон Митаков пък е уволнен от главния прокурор Никола Филчев за оказван натиск на съда и опит да се оневини единият от бандитите. В крайна сметка на първа инстанция хората на Ицо Папата са оправдани.

Съдията, който е с военен чин не можа да прочете присъдата и се наложи да му помагат, целият трепереше. И това се случва във военен съд, след като и четирите жертви сме разпознали нападателите без никакво съмнение и има събрани много оперативни доказателства. Съдията показваше, че е пропит от страх, че е зависим, коментира семейството. По-късно на втора инстанция военен съд потвърждава оправдателната присъда на бандата. Междувременно някои от обвиняемите попадат отново в криминалните хроники за дръзки грабежи и други престъпления. Някои от тях отново са извършени в съучастничество, единият изнасилвач се прави на луд, но и до днес съдът не е поискал освидетелстването му.

Сега жертвите чакат търпеливо решението на Касационния съд. То се бави необяснимо трети месец, а почернената фамилия е убедена, че зад отказа от правосъдие стоят

много мръсни пари и задкулисни интереси

16 години при всяко съдебно заседание преживяваме отново трагедията, виждаме се очи в очите с похитителите, усещаме как ни се надсмиват. Изчакваме да видим до къде ще стигне правосъдието в България и ще търсим правата си в Европейския съд. Не е нормално държавата да ни причинява това беззаконие. Осъзнаваме, че утре дори и да осъдим България, ще ни бъде платено обезщетение от данъците на всички нас, а истинските престъпници, заради които държавата плаща - ще са останали ненаказани. Нашата драма вероятно изглежда на хората като частен случай, но все повече граждани са жертва на бандити и отказ от правосъдие. Така проблемът се превръща в рана на обществото. Но тази рана може да се превърне в смъртоносна за държавата, предупреждават жертвите.