На 11 февруари режисьорът Евгений Михайлов излъчи в предаването „Минало (не)свършено“ по телевизия BIT разтърсващ разказ за едно 9-годишно момче (виж ТУК видеорепортажа, б.а.), което протестира пред Народното събрание и иска баща му да бъде пуснат от комунистическите затвори. Записът е направен на 5 март 1990 г. Тогава няколко хиляди български турци и мюсюлмани са се събрали пред парламента и искат да им бъдат върнати насилствено отнетите от комунистическия режим майчини имена по време на така наречения Възродителен процес. Оказва се, че с ролята на техен посредник се е заел лидерът на навоизгряващата тогава партия ДПС – Ахмед Доган. Лично той им обещава, че се е договорил с депутатите имената им да бъдат върнати. Тогава никой от турците и мюсюлманите дори и не предполага, че проектът ДПС е на ДС, а Доган -  специалният агент Сава, който трябва да откъсне тази общност от десните идеи и СДС и да

приватизира вота им за частни и корпоративни интереси

Faktor.bg успя да открие малкия Росен, който търсеше баща си преди 26 години. Днес момчето е вече 37-годишен мъж, има син и дъщеря, и от години живее в Истанбул, обслужва малка кафетерия. Приятели -съкилийници на баща му, изпратили по Фейсбук материала на Faktor.bg ( виж ТУК, б. а.) и запечатаните кадри от Евгений Михайлов.

"Бях като в шок, почти бях забравил за това време, но наистина бях аз" - спомня си Росен, който от години вече живее с истинското си име Риза Аййлдъз. Почти е забравил български и признава, че се притеснява да говори свободно. В разговора се включва баща му – Салимехмед Мюмюн. Той също живее в Истанбул и само веднъж се е връща със сина си по родните места в Кърджалийско. Изселили се през 1990 г., след като го пуснали от затвора.

„Семейството ми беше тежко репресирано от ДС и комунистите. Беше тежък период за нас. Синът ми откакто се помни знаеше, че баща му е в затвора. 6 години изкарах зад решетките. Не искаме да си спомняме за това време, трудно се преживява“, разказва по телефона политическият затворник.

Изтръпнал като видял на кадрите сина си с плаката. Тогава изплували в съзнанието му 

спомените за Възродителния процес

През март 1990 г. семейството му нямало представа защо едни от затворниците и лагеристите в Белене са пуснати на свобода, след като Живков е паднал от власт, а други - като него и приятелите му - са още в затвора. За това и семействата им тръгнали за София да искат освобождението им.

Кирково и Бенковски, откъдето са Риза и Салимехмед, са е един от най-размирните райони в Кърджалийско по време на Възродителния процес. Тук падат и първите жертви по време на смяната на имената. С разказа си за първите години на демокрацията политическият затворник открехва една премълчавана и умишлено укривана тема в най-новата ни история. Още в края на декември 1989 г. Доган и компания, контролирани от ДС, са пуснати от затворите и Белене, а истинските антикомунисти и борци за права и свободи, опасните - остават зад решетките до август 1990 година. Целта е по сценарий на ДС и БКП да се формира контролирано новата етническа партия ДПС, Доган да се легитимира като лидер сред турската общност без конкуреция, но и най-важното – да минат първите избори, за да бъде предрешено от агенти на ДС представителството на турците и мюсюманите в демократичния парламент.

"Никога съм нямал доверие на Доган. С него съм лежал няколко месеца в една килия, а с нас беше и Живко Попов (бивш зам.-министър по времето на Живков. После именно той участва с Доган в шпионската афера „Оня списък“, б.а.) Доган се интересуваше от лидера на нашата нелегална организация, а по-късно го прехвърлиха в затвора в Пазарджик. Сега изобщо 

не вярваме, че ДПС е демократична организация

Първите години в Турция гласувахме за нея, но от години вече не даваме гласа си за Доган. Той и хората му измамиха цялата общност, има турци, които още не са си върнали имената, няма осъдени за Възродителния процес", казва с гняв Салимехмед.

В Старозагорския затвор той попада като член на нелегалната организация „Дългата зима“ („Узун къш“, на турски, б.а.). Присъдата му е заради подготвян тероризъм и сваляне на комунистическата власт. „Дългата зима“ е от малкото автентични съпротивителни движения в годините на комунизма, които не са продукт на ДС и режима. Лидерът на организацията е Мохамед, който днес е взел за фамилия името на организацията – Узункъш. В последните години на комунизма той излежава присъда в Пазарджик, където е прехвърлен и Доган. Именно Мохамед Узункъш и Неджметин Хак дават пълномощно на Доган да представлява организацията след пускането му от затвора. По свои канали, чрез роднини Салимехмед праща от Старозагорския затвор хабер на Мохамед Узункъш в Пазарджишкия, че ще внедрят до него някой си „Философа“.

Салимехмед Мюмюн обяснява още, че всичките тези истории вече са минало, а

Доган наистина е излъгал турците и мюсюлманите

Станал е милионер, а хората живеят в мизерия. 

Сега бившият политически затворник работи като био-терапевт в Истанбул. В затвора в България открил, че има лековити способности след преживяния стрес. Опитвам се да помагам на хората, доброто за него е по-важно от всичко друго, казва изселникът. Признава, че ако не е бил Възродителният процес никога не е мислил да напусне родния край, но такава е била съдбата му.

Видео-материалът, който излъчи Евгений Михайлов миналата седмица, обикаля домовете на българските изселници в Турция, споделят го в социалната мрежа. Открили на лентата и други свои близки. Той обаче отвори стари рани за зловещата роля на Доган и голямата измама ДПС, с която приватизира българските турци и мюсюлмани.

В галерия: Архивна снимка - политзатворници от "Дългата зима" един ден след излизането им от затвора, през август 1990 г. Последният вдясно е Салимехмед, а до него е лидерът на организацията Мохамед Узункъш. По-високото момченце е малкият Росен - Риза.