Поредната порция агенти на ДС, разкрити тази седмица от Комисията по досиетата хвърли за първи път светлина по една доста тъмна и все още непрочетена страница от близкото комунистическото минало и зората на прехода към демокрация. За първи път лъснаха имената на кредитни милионери, агенти на ДС, тоест осветени бяха лица, които заради връзките си с тайните служби попадат сред назначените милионери от БКП за да се превърнат в новите капиталисти на България.

Първият лъч светлина попадна върху архивите на ОББ, една от водещите български банки в началото на демокрацията, преди да се приватизира и стане гръцка. От проверени в този трезор над 460 лица, 47 се оказаха свързани с ДС.

Методи Андреев, бивш шеф на комисията по досиетата е един от най-добрите познавачи на преплетените връзки между тайни служби, политика и бизнес. Пред Faktor.bg той се ангажира с анализ на направените нови разкрити.

„10% от тези кредитни милионери са били свързани с бившите тайни служби за сигурност. Ако се чете внимателно и се анализира ще се види, че в списъка от 47 агенти, на един голям процент от тях са им унищожени личните досиета, останали са само някакви картони. Особено интересен е случаят с банкера Атанас Тилев. Всички в България знаят, че той е бил агент „Румянцев” към ПГУ на ДС. Но сега комисията го вади като агент „Зингер”, но регистриран и към РУМНО – военното разузнаване. Знае се, че който е бил агент на едното разузнаване не може да бъде и към МВР, а случаят тук е точно такъв. 

Аферата с Тилев поставя един много важен въпрос: Ако военното разузнаване беше унищожило документите му, след като досието му като агент „Румянцев” в ПГУ изчезна, той щеше да се води

един чист и честен бизнесмен

и никой нямаше да го свързва с бившата ДС. Този случай ни дава основание да смятаме, че съдбата на агент „Ррумянцев” се отнася и до много други бизнесмени, които са били кредитни милионери, получили са финансов старт от БКП, но досиетата им са напълно изчистени, а така и следите към раздадените и не върнати милиони. Всички документи за тях са били унищожени за да не може да бъде установена тяхната съпричастност”, коментира Андреев.

Според него логиката е, че тези 10% извадени от една банка не дават точна представа до колко бившите сътрудници на ДС и тайните служби са свързани със създаването на капитализма в България и на кредитните милионери. 

„Фактът, че голяма част от осветените тази седмица агенти са с унищожени работни дела говори, че идеята на службите е била тези хора да бъдат запазени в тайна от обществото. Тоест можем да подозираме умисъл, че комунистическият елит и тайните служби са планирали това източване на държавните банки, от определени кръгове и фирми с цел постигане на определени позиции и цели, включително и политически”, констатира бившият депутат от ОДС.

Той обръща внимание и на друго интересно име от списъка - Юри Аройо. Това е синът на Жак Аройо – стратега на Живковата социалистическа икономика. 

„Лично го познавам. Той е със сериозни икономически познания. Беше един от икономическите съветници и се занимаваше с финансите на един голям български синдикат (КНСБ, б.р.) и точно по времето когато се извършваше една част от приватизацията и по точно работническо-мендижърската. Тогава този синдикат, в който финансистът Аройо е имал влияние, като бивш агент на Шесто управление на ДС, оказа въздействие върху ОДС за приватизация с РМД-та. Така синдикатите придобиха сериозно икономическо влияние в много сфери на икономиката на страната. Всички тези факти дават основание да се съмняваме за схеми, за конспирация”, твърди Андреев. Той фокусира вниманието и върху фактите, че в рафинерията „Плама” – Плевен също е бъкано с агенти на ДС, а по-късно предприятието фалира. Но то е било с огромни активи, които са давали възможност да се теглят и огромни кредити. „Фирмата беше източена и фалирана именно от тази група на агенти на ДС, които са били свързани с управлението й. Друга подобна фирма е „Бул АУТО” и „Лекс” от Ловеч, които също са с сериозно присъствие на агенти на ДС. Интересно е да се проследят фирмите, агентите в тях и получените кредити. От тук е интересно да се изследват тези агенти кредитни милионери какви връзки имат с политическата система на България, с кои банки са си партнирали, към какви групировки са били ориентирани. Така ще се покажат зависимостите между тайната ДС, политическата и икономическата власт, констатира Методи Андреев.

Допълнителна светлина по темата хвърля и бившият разузнавач и шеф на правителствения пресцентър при управлението на Жан Виденов – Красимир Райдовски. Той е категоричен, че агентурното дело на Атанас Тилев, като агент "Румянцев" е

унищожено през 1993 г. от ген. Аспарухов

„Бриго трябваше да бъде осъден, защото говорим за документно престъпление и измама. Той наруши 61-во постановление на МС от 1991 г., което забраняваше да бъдат унищожавани каквито и да било документи с гриф “строго секретно”. Едно такова предложение носи минимум три подписа. Само по себе си и съдържанието на предложението е невярно, защото там пишеше, че Тилев е вербуван с цел конкретна, еднократна задача. В това предложение се сочи, че е минало времето, минал е и срокът, тази задача не стои за решаване по най-различни причини и делото не бива да се пази. Но най-отвратителното е, че  по времето на Никола Филчев прокуратурата спря делото срещу Бриго Аспарухов по недопустим начин, вместо да се стигне до съда”, категоричен е Райдовски. 

От свидетелства на бивши разузнавачи става ясно, че Атанас Тилев е вербуван през 1971 г. от служител на Първо главно управление и е предложен на ПГУ ДС за вербовка от бивш виден деятел на казионното БЗНС. 

„Бащата на Тилев е виден деятел на червеното БЗНС. Един от секретарите на постоянното присъствие на БЗНС, приятел на баща му, отива при зам.-министъра на МВР Димитър Кьосев, който е и началник на Първо главно управление и му казва, нашето момче, синът на бай Жеко ще се жени за щерката на финландския външен министър (бъдещ премиер). Освен това бащата на Тилев е народен обвинител по време на Народния съд в Стара Загора. 

Вторият документ в досието му е протокол за унищожаване на делото, подписан от трима души. В него пише, че на еди- коя си дата еди- кой си е унищожил делото”, хвърля допълнителна светлина Райдовски. 

Той е категоричен, че не е логично, ако на даден агент е поставена само една задача,  да се натрупат 5 тома дело, което прави над 1500 листа. 

„Ясно е, че мотивът за унищожаване на досието на това основание е невярно”, казва Райдовски и разкрива цялата конспирация. 

Благодарение на Атанас Тилев Симеон Сакскобургготски става съветник във финландската фирма “Тампела” и  получава ред други неща. Тогава Тилев  е работил за комунистическа България, но след 1991 г. агентът се връща като бизнесмен и почва да плюе по  ДС и агентите. 

Райдовски е категоричен, че делото на Тилев е било унищожено, защото  помагайки на Сакскобургготски, в същото време е донасял за него на Държавна сигурност. Така службите са се информирали за царя в изгнание. Информацията на Тилев за монарха в никакъв случай не може да се нарече позитивна в морален аспект, твърдят офицери от службите.

„Реално Тилев кисне Симеон Сакскобургготски.

Човек за приятеля си ще пише ли агентурни донесения, които да изпраща след това на „лошата” ДС?”, пита Райдовски.

В годините на демокрацията обаче Атанас Тилев и ген. Бриго Аспарухов се оказват в много близки връзки, а връщането на Симеон се задава на политическата сцена и това налага всички следи да бъдат заметени. 

„Ген. Аспарухов работи официално за Атанас Тилев от момента, в който е освободен от НРС. Той управлява огромната му империя в България “Дару” срещу една огромна заплата и други привилегии. Бриго Аспарухов подмени автобомилния парк на НРС с “Роувър”-и, които бяха остаряла технология, на изключително висока цена, което и самите англичани си го признаха, но тези автомобили се внесоха чрез “Дару кар”, която беше на Тилев и представител на “Роувър” за България. Президентството също закупи коли на Тилев. НСО подмени мерцедесите с БМВ, но минаха през “Дару кар”. Да не говорим за помощта, която ген. Аспарухов оказа на Тилев да напусне границите на България през 1996 г. На Тилев му беше наложено запрещение да  излиза от страната. В доклада на покойния вътрешен министър Кольо Добрев за банковата криза в България има пасаж, според който Атанас Тилев неправомерно е присвоил 40 млн. долара от БЗК, но Аспарухов осигури на Тилев коридор и той се изнесе през летище „София”, обяснява задкулисните схеми Райдовски. По-късно Тилев лансира Бриго Аспарухов пред лидера на НДСВ Симеон Сакскобурготски, който даже искаше да направи генерала съветник по въпросите на сигурността в МС.

Така осветяването на кредитния милионер – агент „Зингер”, отвори конспирацията около игрите на агент „Румянцев”, разработването на монарха, прочистването на досиетата и разпределянето на огромни ресурси от пари и власт, чрез политика и продажни ченгета.