Странджа крие гробница на владетел и принцеса, която Людмила Живкова иска да разкрие

Светослав Пинтев

Гробницата на връх Голямо Градище в Странджа, обявена за последен дом на египетската богиня-котка Бастет,  днес пустее, пещерите са пълни с вода, хора много рядко се появяват, видя репортер на Faktor.bg.  Местните твърдят, че тук 

някаква лоша енергия е просмукала въздуха

Казват, че гробницата е бетонирана още по Татово време.

И наистина…  Почти всички от групата ни ги заболява глава, когато приближаваме. 

В близката местност Мишкова нива, където е работил проф. Александър Фол, стоят внушителните останки от тракийско соларно светилище. Там също хора не се мяркат често, но намираме тайнствени оброчни дарове в цепнатините, пъхнати незнайно от кого - старинни часовници, огърлици. Сякаш мистичната планина живее някакъв собствен таен живот, от който твърде малко се открива на нас. Това усещане витае дори в документите от ДС, които  Faktor.bg вади за първи път на бял свят. 

Те поставят в различна светлина фактите по тази най-мистериозната експедиция, която търси гробницата на египетската богиня Бастет не другаде, а в Странджа планина. Ала сякаш прикриват нещо.

Останките от тракийско светилище на Микова нива

В листовете с гриф „Строго секретно“ се говори само за „антично съкровище, предмети с историческа и художествена стойност, които хората от експедицията искали да извадят единствено за лично облагодетелстване. Една доста съмнителна теза на автора на справката. Но този тип съждения явно са 

заръчани отгоре

Разказахме  в първата част за писмото на следствения Кръстьо Мутафчиев, дотогава шеф на служба "Културно наследство",  до Тодор Живков от архива на ДС, за това как в началото на  1981 г  иманяр от Станке Димитровско занася древна карта от ярешка кожа при Ванга с молба пророчицата да разкрие тайната, която тя крие. А също и как тази карта стига

до върховете на държавата,

по-точно до самата Людмила Живкова, председател на Комитета за култура, която често посещава пророчицата. Тя изпраща експедиция начело с помощника си Кръстьо Мутафчиев в Странджа, местността Градище, която е на метри от границата с Турция,  част от драконовски охраняван секретен военен обект в граничната зона.  На този фон звучи направо невероятно, че Людмила Живкова е настоявала тази експедиция да се запази в тайна от Държавна сигурност, от министъра на  вътрешните работи Димитър Стоянов, даже от близкия до нея проф. Александър  Фол, който работи по тракийското светилище на Мишкова нива. То не е далеч от гробницата, обявена за мавзолей на богинята-котка и няма как той да не срещне „колегите“. 

Пазенето на тайната е нещо абсолютно невъзможно, защото в самата експедиция има сътрудници на службата, а самата Людмила Живкова е следена отблизо, дори подслушвана, както са признавали бивши шефове в ДС. А Фол нееднократно се среща с участници в експедицията и настоява да му предадат намереното, пак според донесенията на ДС.

За Людмила Живкова по онова време 

уж почти всичко е възможно - 

все пак е любима дъщеря на Първия, председател на Комитета за култура, вдъхновител, двигател и идеолог на честванията „1300 години България“, които разгневяват страшно Москва, но и  това е тема за друг разказ.  Идеите й са идеи, които за всеки друг българин могат да бъдат само мечти и фантазии, водещи най-много до затвора, а сякаш стават реалност за дъщерята на Първия човек в партията-държава. Поне така изглежда.

Идеите й, впрочем, отвеждат именно до затвора хората, които е пращала в Странджа, след смъртта й през юли 1981 г, която също е доста мистериозна. Но от лапите на ДС дори нейните начинания няма как да се измъкнат. Част от детайлите действително остават неясни за службата дори по време на следствието, но те едва ли са я интересували толкова.  Важното е да се „натопят“ 

хората, които трябва да се натопят

Мнозина от участниците в тези събития изразяват увереност, че съветското КГБ е следяло отблизо развитието на случая, дори го е направлявало. Инициативите по  честванията „1300 години България“ са под прякото им наблюдение. Как иначе, ДС се гордееше, че е клон на КГБ в онези времена. Документи за съветска връзка обаче засега няма. А десарите яростно отричат такава и до днес.

Следователят от ДС Владимир В. Йовчев пише на  17 .11. 1981 г. Рапорт до министъра на вътрешните работи чрез началника на Главно следствено управление-МВР, а сякаш разказва приказка за Али Баба, но по суховатия начин на службата. Там се казва:

„Привлеченият в качеството на обвиняем по следствено дело № 104/ 1981 година по описа на ДС , Кръстьо Николов Мутафчиев I -ви секретар при МвнР към служба „Културно наследство“  извън въпросите по обвинението сподели следното:
В началото на 1981 г. били открити карти за съществуващи съкровища с голямо историческо значение. След предварителни проучвания с участието на МУТАФЧИЕВ било уточнено, че едно от съкровищата е заровено в Стара планина, местността „Юмрук чал“, и представлява част от писмената история, две корони, трон и хазна на българската държава.
Второто съкровище отпреди 2000 години било заровено в граничната местност „Градище“ в близост до гр. Малко Търново. По този въпрос  МУТАФЧИЕВ информирал др. Л. Живкова и получил указания да започнат разкопките.  Били разкрити част от галерии, в които е намерен полускъпоценен камък-гранат. 
След смъртта на др. Живкова работата била временно спряна и въпросът се поставил на вниманието на др. СТАМЕН СТАМЕНОВ, но след неговата внезапна смърт разкопките били спрени. Проникване в галериите не било осъществено. Според МУТАФЧИЕВ при дешифриране на картите би следвало да се намират: гробница на владетел и принцеса или оракулка, други съкровища, оръжия, рисунки по галерията и неизвестна писменост, поставена в камък с размер 4 на 3 метра.“  

В документите на ДС, с които разполагаме, много малко се говори за ролята на Людмила Живкова. Горните редове почти изчерпват писаното. Другаде  мимоходом се споменава, че според обвиняемите експедицията е там по нейно поръчение, дори настояват да се отвори касата й, за да докажат думите си.  Е, вероятно са я отворили, но никой не знае къде са документите от там. Същото се отнася и за решенията по делото, колкото и странно да звучи това. Нищо чудно да са в Москва. В документите на ДС, с които разполагаме, не се споменава и ролята на Ванга. А тя е съществена, ако вярваме на близките до нея хора. Доказва го и това, че картата попада първо при племенницата й, като и тя е включена в експедицията. 

Входа към предполагаемата гробница на Бастед

Решаващи за сформирането на експедиция са думите на Ванга, която казва, че там наистина се крие 

древна тайна

Изпадала в транс, след като пипа с трепереща си ръка картата, тя „вижда“ мъже, дошли от Египет в много древни времена и ги описва -високи и стройни, с дълги черни коси и  дори с маски на лицата. 

"Картата сочи място, на което има гроб на жена, тя държи жезъл от непознат метал", нарежда ясновидката. До него се стигало по път, който минава покрай древен храм и светилище. Именно по това време Александър Фол работи по тракийското соларно светилище, открито в местността Мишкова нива, откъдето се минава за там. 

Пророчицата говори и за неизвестна писменост, чиито знаци са изписани във вътрешността на каменен ковчег. Това е историята на света за 2000 години назад, че и за още толкова напред, става ясно от думите й. 

„Този саркофаг е скрит в нашите земи от хора, които са  от Египет. Вървели са с камили. Имало е роби, воини и големи началници“, разказва в транс петричката Касандра.

Пророчицата видяла дълбоко в мрака на далечното минало как „една нощ при пълна тъмнина и  мълчание ковчегът е спуснат и затрупан с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в работата, след като я свършили, са  избити до крак. 

Страшната тайната е запечатана с река от кръв

Покрита  е с тонове пръст, за да дочака времето, когато ще бъде разкрита“, ако се вярва на Ванга.

А Людмила и вярва почти за всичко.  Ясновидката бурно настоява, че мястото е свещено, от него извира много  мощна и опасна енергия и то засега не трябва да се пипа. Като никога Людмила не се съобразява с предупреждението  на пророчицата. Тя иска да се докосне до чудото, да направи великото откритие, което ще увенчае усилията и за честването на 1300 години България. 

Експедицията се провежда през април-май 1981 г. Да видим какво се казва в донесението на ДС за случая, наречен там мероприятие „Родопи“. От него става ясно, че  от началото на 1981 г. службата следи под лупа подготовката на експедицията:  
 В справката и думичка няма да срещнете за някаква богиня, нито за това, че експедицията е изпратена от Людмила Живкова. Името и там е споменато само веднъж. Докладвано е странното твърдение, че „Кръстьо Мутафчиев се изказва много непочтително за Людмила Живкова и Александър Фол“.  И толкова. А дали това не е, за да утежнят вината му?

Видимо много нещо е останало скрито или поне не е написано на хартия. Ето началото на документа, без редакторска намеса (виж оригинала в галерия, б.р.):

СТРОГО СЕКРЕТНО!

СПРАВКА

Относно: По съществени моменти от мероприятие „Родопи“ за времето от 18.02. до 23.03.1981 г.

В основни линии разговорите се водят във връзка с издирването на антично съкровище в района на Малко Търново за предмети   с исторически и художествени стойности, за икони, архив от военната и гражданска история на България.

В края на 1981 г. при Красимира Стоянова като специалист османист /впоследствие се оказва, че текстът е на старогръцки и староарабски/ дошъл един човек от с. Бистрица, Ст. Димитровско и е предал много стар документ за превод . От текста и скицата към него се разбира, че става въпрос за местонахождение на много старо съкровище с уникална стойност. 

След като установила ценността на документа и го преснима Красимира Стоянова/известна/ успява да заинтригува отдел „Културно наследство“, респективно Кръстьо Мутафчиев, който от своя страна в условията на строга конспиративност“ привлича и своите сътрудници Юли Фърков /известен/, иманяра Цеко Етрополски /известен/ и специалиста по гръцки Христо /неустановен/. Освен разказите третиращи разчитането на текста и идентифициране на указаната местност, в която е укрито съкровището, горепосочените лица се вълнуват от проблема конкуренция, която се явява от групата на Александър Фол, местните иманяри и проблемите , свързани с района на граничната зона. Във всички личи подчертано желание откривайки съкровището 

да се облагодетелстват лично”  

Интересно. В тези заключения на автора на доклад личи подчертано желание да изкара, че хората от експедицията са  групичка иманяри, които искат „да се облагодетелстват лично“.А не част от експедиция, подготвяна от председателя на Комитета по култура. За това и дума не става.  Или просто такива са спуснатите от много високо указания. 

Очаквайте в третата част!

Защо хората на Людмила Живкова влизат светкавично в затвора?

Защо изчезват документите?

Има ли Москва пръст в мистериозната история?