Вадим Зайдман, kasparov.ru

Лондон, и като цяло Великобритания, се оказаха най-опасното място на земята заради руските "предатели", по-точно "предателите" на президента Путин, а и за опозиционерите — защото ако Алексанъдр Литвиненко може да бъде отнесен именно към предателите на Путин, на неговата система, то Борис Березовски не може да бъде определен така. Той никога не е бил в системата на КГБ/ФСС; напротив, Путин, му е задължен за своето избиране за президент както на никой друг. И може би, Березовски си плати точно за това. Неговата опзиционна непримиримост след като разбра кой е Путин, който Березовски доста дълго време наричаше свой приятел, явно е била непоносима за човека в Кремъл. Кой ще иска цял живот да усеща товара на благодарността? Колкото повече се възвисяваше Владимир Путин, колкото по-абсолютна ставаше неговата власт, толкова повече тази зависимост от Березовски му е тежала.

И така. Александър Литвиненко, Олег Гордиевский (оцеля), Бадри Патаркацишвили, Александър Перепиличны, Борис Березовски и, ннакрая, двете последни покушения, които почти съвпаднаха по време, срещу Сергей Скрипал и дъщеря му  Юлия (живи, засега) и Николай Глушков. 

И това не е целият списък. Вътрешното министерство на Великобритания ще разследва още 

14 подозрителни смъртни случая

Юрий Фелштински, който разобличи мащабната дейност на руските спецслужби за отстраняване на "враговете на Русия" в чужбина, разказва как Олег Гордиевски, който оцеля след опит за отравяне, бил посъветван от британските власти "да не вдига шум", когато той поискал да бъде разследван опита за убийството му. 

Фелштински пише, че британците "не вдигнали шум" и не са провели никакво сериозно разследване на други смъртни случаи, включително и на Борис Березовски. 

Впрочем, убийството на Литвиненко също беше наречено атака срещу Великобритания, защото от радиоактивното вещество Полоний-210 са можели да пострадат граждани на страната. А убийството на Литвиненко беше първото в редицата убийства на избягали руснаци. Ако тогава Великобритания, Европа и САЩ бяха реагирали както реагираха на тази атака, много вероятно не биха последвали толкова убийства.

Но безнаказаността поражда нови престъпления, все по-цинични и нагли 

И това не е от днес.

Бившият агент на съветското КГБ Олег Калугин, който избяга в САЩ през 1995 година беше първият, който публично съобщи, че българският писател дисидент е бил убит през 1978 година в Лондон по заповед на Тодор Живков. Той беше убит с убождане с чадър, в който е била монтирана ампула с отрова. А чадърът с отровата е предоставен на българските чекисти от съветските им колегиш.

Самият Калугин живее в САЩ, прави изявления пред медиите и дава свидетелски показания в съда, разобличаващи действията на руските спецслужби. 

През 2002 година с присъда от московския окръжен съд той е лишен от всички звания, държавни награди и задочно беше осъден на 15 години затров. Путин, който е бил един от 3 000 подчинени на Калугин в ленинградското КГБ, публично нарече Калугин "предател".

Независимо от това, Олег Калугин живее през цялото това време в САЩ без да се крие, има активна обществена дейност, без да се страхува за живота си. 

На 17 декември 2001 година той даде интервю на покойния вече Виктор Топалер от телевизия RTVi, което си струва да бъде припомнено.

Олег Калугин: Управленито за външно разузнаване имаше 8 отдела. Пети отдел се занимаваше с проблемите на вътрешната сигурност (на КГБ. — бел. ред.). Той следеше и собствените си служители, но основната му функция беше да издирва бивши служители на КГБ, "предатели", където и да се намират, за

 да бъде изпълнена "присъдата" им

 Става дума за произнесени от военни трибунали присъди, които е трябвало да бъдат изпълнени. Ето с това се занимаваше отдел "К".

Виктор Топалер: За "наказващия меч на революцията" вие знаете много, за "наказанията" извън пределите на СССР и Русия. Какво позволява на генерал-майор Калугин, безусловно, предател, по думите на Вашия бивш подчинен Владимир Путин, който неведнъж е казвал, че врагът е едно, а предателят е предател и с него няма церемонии - какво Ви дава сигурност, че някой от приятелите Ви във Вашингтон няма да Ви нагости с чайче, няма да се доближи до колата ви с ръка в джоба на шлифера? 

Олег Калугин: Работата е там, че аз съм изучавал и добре познавам историята на службите за държавна сигурност в света като цяло, а на територията на САЩ - особено добре. И мога да кажа, че няма нито едно убийство на теритарията на САЩ извършено от спецслужбите на СССР или Русия.

Единствено, убийството на Троцки през 40 година, но това не беше на територията на САЩ, а в Мексико. Но оттогава няма нито един случай, никой не е пострадал. Да убиеш някого в Америка е различно, докато в Лондон можеш спокойно да отровиш някого...  

Виктор Топалер: А в какво е принципната разлика между Лондон и Вашингтон?

Олег Калугин: Работата е там, че Лондон, особено деловата му част, имаше и продължава да има активни бизнес отношения с Русия. Британският бизнес свят не е заинтересован в развалянето на тези отношения. Докато на Америка това и е безразлично. Русия никога не е била съставна част на американското икономическо развитие. А за Англия загубата на възможности, загуба на суровина, загуба на делови връзки е проблем...

Виктор Топалер: Тоест, искате да кажете, че още от времето на Вашата работа в КГБ и до сега, Америка е табу за КГБ по отношение на ликвидирането на бивши съветски и руски граждани?  

Олег Калугин: Да, това е мое твърдо убеждение. Мога още веднъж да потвърдя това с факта, че на територията на САЩ не е имало нито едно политическо убийство.

Макар че в САЩ, според мен, "предатели" и просто "врагове" на режима, според класификацията на Путин, навярно са не по-малко, отколкото във Великобритания. Изглежда, че още от времето на СССР е имало някаква негласна договорка. Или просто са разбирали, че политическо убийство няма просто така да им се размине, като убийство в други точки на планетата.

Не трябва, разбира се, да забравяме убийството на Михаил Лесин във Вашингтон. Но все пак той не е типичен "предател": той не е беглец, не е дори опозиционер - той си е типичен путински чиновник. Но той трябваше да дава показания пред Министерството на правосъдието на САЩ против бандата на Путгин, и, вероятно, главатарят на бандата просто не е имал друг изход, освен да даде заповед да бъде ликвидиран. Във всеки случай това е изключение от правилото.

Освен това трябва винаги да помним, че нарушаването на установените международни договорености и правила са "фирмения стил" на Путин, така че аз на мястото на Щатите и руските бегълци в САЩ бих бил нащрек.

Мисля, че Григорий Родченков (бившият шеф на Московската антидопингова лаборатория, който разобличи путоновата държавна допингова програма-бел. ред.) много правилно постъпва като не се доверява на прословутото табу на руски граждани в САЩ и промени външността си. 

Още повече, че Путин публично му пожела "здраве".

Пазеният и Бог го пази.

Превод: Faktor.bg