Тежката прокоба на Държавна сигурност тегне над фамилията на покойния вече Варненски митрополит Кирил. Преди 16 години първият му братовчед Кирил – син на полковника от ДС Христо Маринчев, е открит мъртъв в личния си автомобил във водите на Бяло море в Гърция. Младият мъж загива при неизвестни обстоятелства. Работел е по еко проекти за КТ ”Подкрепа” и е трябвало да осъществи връзка с американци. Предполага се, че е излетял от пътното платно, паднал е с автомобила във водата и се е удавил. При разпознаването на трупа баща му разазвал, че останал поразен, че момчето му е без обичайната буйна брада, която винаги носел. До края на живота си преди няколко години Маринчев твърдял, че синът му е убит, забърквайки се с чужди служби. 

По същия мистериозен начин на 9 юни, но в Черно море изплува трупът на митрополит Кирил - племенник на Христо Маринчев, който го вербува и вкарва в системата на тайните комунистически служби.

Освен суеверието и прокобата, руска връзка може да се окаже най-вероятната причина за внезапния край на владиката. В дъното на интригата стоят апетитни имоти на епархията, които божият служител от години въртеше със съмнителни руски и български бизнесмени. Това коментира пред Faktor.bg ексклузивно от морската столица бивш полицай, запознат с духовното и светското битие на жертвата.

Според него вероятно става дума за неуредени финансови отношения. В епархията е обществена тайна, че духовникът беше

лаком за пари и власт и съвсем не криеше страстта си към разкоша.

От обкръжението на владиката се твърди, че вчера е бил видян да обядва с украинец. Окръжният прокурор на Варна Владимир Чавдаров вече обяви, че смъртта не е насилствена, но свидетели при изваждането на трупа от морето, обясняват, че по тялото е имало видими белези. Очаква се заключението на съдебно-медицинската експертиза, която да каже кога са настъпили нараняванията, каква е причината за тях и имат ли връзка с фаталния край на митрополита. 

Дядо Кирил е  бил в отлично здраве и е известен като добър плувец и гмуркач. Варненската полиция е започнала разпити на най-близкото обкръжение на владиката, уточнява се кога е напуснал покоите си тази сутрин, имал ли е придружител, търсят се и свидетели, които може би са видели нещо необичайно в района на „Траката”. Варненци са категорични, че днес морето не е било бурно и опасно за гмуркане.

Приживе Дядо Кирил си спечели славата на един от най-скандалните висши духовници. Животът му бе обвит с много мистериозни  събития и обстоятелства, сред които е и битието му на агент в комунистическата Държавна сигурност, което умело е съчетавал с расото. До последно Кирил отричаше да е бил агент „Ковачев” и „Владислав” и се кълнеше, че не е пристъпил законите на църква. 

"Ама аз просто нямам спомен за това нещо. Така го казах, но абсолютно нито съм подписвал, нито съм написал такива неща. Сега може да намерят някои… аз не знам… нещо, но аз лично не съм написал. Не съм се занимавал просто с такива неща", обясняваше се несвързано пред медиите владиката. Въпреки това комисията по досиетата  разкри сведения, написани собственоръчно от него. Съхранено е част от агентурното му досие като сътрудник на ДС.

Първите му връзки с тайната полиция на Тодор Живков датират още от август 1976-а

и продължават до октомври 1980 г. Подробните донесения съдържат  7 страници, издават ниска писмена култура на агента и са подписани от Богомил Ковачев – това е светското име на владиката. 

Кръстникът му в тайните служби се оказва лично вуйчо му – полк. Христо Маринчев, който е бил зам. началник на 14 отдел в Първо главно управление на ДС и лично се е занимавал с разработването на духовници и внедряването на агенти в Българската православна църква.

С помощта на ДС Кирил фиктивно е отбил военната си служба. Запазен документ от досието му, с дата 28 май 1976 г. удостоверява, че в качеството си вече на агент "Ковачев" той е "приведен" в поделение на Главно управление на строителните войски: "Така той изцяло е предаден на наше разположение, като един път в месеца ще ходи в поделението да получава пари за храна". Това се посочва в рапорта на оперативния работник.  Така става ясно, че покрай агентурната си дейност покойният вече владика е получил привилегията фиктивното да отбива военната си служба, въпреки, че е била задължителна в годините на комунизма.

Особен интерес представляват донесенията му до службите, в които разказва с подробности за посещенията си в Света гора, посочва финансови злоупотреби, разкрива опити за изнасяне на славянски книги от библиотеките на манастирите и т.н. Запазени са и разпорежданията, които „Ковачев” получава от водещите си офицери, в това число и от чичо си. В едно от тях му е дадено следното указание на 9 август 1979 г.: "Доложи какви мерки се вземат за оздравяване на положението". Става дума за действия на двама монаси, които се опитват да обсебят нашия манастир в обител. По сведения на Кирил службите на ДС са откривали разработки за трети лица.

С постановление, подписано от вуйчото Христо Маринчев, разработката "Ковачев" е открита официално на 12 юни 1976 г. В нея изрично е записано, че "по решение на синода на БПЦ" Богомил Ковачев ще замине за 5 години да учи в Богословския факултет в Солун. "Предложението" за петгодишния му престой в Гърция носи дата 5 април 1976 г. Според разпорежданията на ДС "Ковачев" трябва да изпраща сведения е манастира "Св. Георги Зограф", , който в досието кодово е наречен "Цитадела".

ДС възлага на  агента си: "да изучава лица, заемащи възлови места в синода на Гръцката православна църква и в университета, да посещава гръцката национална библиотека, където да установява контакти с интересуващите ни лица и да създава предпоставки за издирване на материали за нашата история".

Донос от "Ковачев" , носещ дата 2 юни 1980 г. съдържа информация "Относно свещенослужителите в гръцката армия и поделенията за ДС и полиция". В него на няколко страници са изредени имена на църковни служители с църковните им санове и военните им чинове. Приложена е и справка с местата и датите на раждането им.

След завършване на факултета в Солун „Ковачев” се съгласява да прекара няколко години в "Зограф", а чрез него да се проведат мероприятия от агентурно-оперативен характер, в полза на държавата. Докато се е обучавал в Гърция, агентът освен стипендията е получавал и 70 щатски долара "за лични нужди".

Съществува версия, че докато е в Зографския манастир, Кирил

е имал като поръчение да открадне Историята на Паисий и да съдейства за изнасянето й в България.

Вероятно заради това се стига и до изгонването му като монах от Атон.

Версията на Кирил е, че влязъл в конфликт с монах, който искал да го въвлече в заговор срещу игумена на манастира "Св. Георги Зограф". "Гърците не искаха в манастира да има учени българи и в крайна сметка съчиниха лъжата за мен", обясняваше приживе Варненският владика.

В агентурното му досие обаче версията е друга:

"Вчера от местния (в Гърция) МИД ( съкращение, което по руски маниер в ДС са използвали вместо "МвнР") ни уведомиха, че отказват продължение на престоя на българския студент в Атинския богословски факултет Кирил Петров Христов, пише в справката на оперативния работник, занимаващ се с "Ковачев". Причината за това е петмесечният му престой в Света гора, след като е имал разрешение за престой само за 4 дни. Освен това се е държал грубо с гръцките компетентни власти и е изразил пред тях становището си, че щял да стане монах в Света гора, без да има предварително съгласие за това. В момента се намирал в полицията за чужденци "Алодалон" в Солун и ще бъде препратен по етапен ред в Атина. Уведомяваме и нашия МИД"

В  досието на „Ковачев” са запазени и собственоръчно написаните доноси за срещите му с монаси от България, Кипър, Гърция и Румъния. След разговорите си с тях той донася какво е дочул и дори какво е "усетил". Без да съдържат особено значими и съществени данни те са изпълнени с конспиративни подозрения и съдържат оценки за монасите често незащитени с факти. Донесенията изобилстват с правописни грешки и издават пълната неграмотност на агента, но вероятно ДС не се е притеснявала от този факт.

След завръщането си в България, Кирил завършва задочно Духовната академия и веднага след това става протосингел на Сливенската Митрополия. На 25 септември 1981 г.  разработката му в ПГУ на ДС е закрита, а на 1 октомври той заминава за двугодишна редовна аспирантура в Москва. "По време на аспирантурата Ковачев няма да изпълнява наши задачи", пише в досието му. С това служителят на ДС, работил с "Ковачев" предлага делото му да бъде закрито и предадено в архив. Това обаче съвсем не е краят на сътрудничеството между днешния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и комунистическата ДС.

При разсекретяването на досието на Кирил е отбелязана следната важна информация: Като сътрудник на ДС освен псевдонима "Ковачев", той е донасял и под името "Владислав". То му е дадено като сътрудник на прословутото VI управление на ДС, занимаващо се с т.нар. "идеологическа диверсия". След 1976 г. именно тази структура поема и "основната задача" да контролира "потенциално критичните към режима групи, някои от които с относително голямо влияние върху общественото мнение - интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства".

В прословутото Шесто покойният вече варненски владика Кирил е работил под псевдонима "Владислав". Тази част от кариерата му на сътрудник обаче не е документирана в съхранения архив на ДС. Запазени са само служебни преписки. На 9 ноември 1990 г. службата изпраща писмо с входящ № 3696, с което е поискано "да бъдат заличени от всички картотеки данните" за "Владислав".

Благодарение на подкрепата на ДС духовникът прави шеметна кариера в православието.

От 1981 до септември 1986 г. Кирил е представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянския манастир. От декември 1987 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. той е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. След смъртта на патриарх Максим в края на миналата година Кирил бе избран за временно изпълняващ длъжността патриарх. Амбициите му да сложи на главата си патриаршеската корона бяха големи, но под обществения и църковни натиск името му бе игнорирано от претендентите за важния пост.

Кирил се славеше като голям приятел на покойния бос на „Мултигруп” Илия Павлов, с когато често са осъмвали на гуляи по барове и казина. ЦСК и футболът бяха другата му страст, а освен това владиката се славеше и като почитател на лукса и скъпите вещи. 

Последно се прочу с луксозен автомобил „Линкълн" последен модел. Митрополитът се похвали, че луксозното возило било доставено специално за него още преди да излезе на пазара. „Само американският президент Барак Обама се вози на такъв автомобил", не скри радостта си преди време митрополит Кирил.