Митовете за смъртта на поета революционер Христо Ботев продължават 137 години да бродят в народната съвест. Основната опозиция на официалната българска историография е, че гениалният поет е убит не от турски куршум, а от български. 

На 10 октомври 1939 г. умира Никола Обретенов. Той е свидетел на гибелта на Христо Ботев. На смъртния одър се твърди, че когато го питали кой е убил войводата той казва:"За честта на българския народ ще отнеса истината на небето", отронва поборникът, преди да издъхне. Твърди се, че преди гибелния изстрел на Йолковица между Никола Войновски, който е командир по военната част на четата и Христо Ботев пламва конфликт.

Ето няколко версии, запазени като предания. И до днес те се разказват във Врачанския край и се коментират оживено в социалната мрежа.

Местните в Козлодуй, разказват една теория за четата на Ботев, която звучи много странно, но ако човек се замисли изглежда логична. Месец след потушаването на Априлското въстание пристигането на четата на Ботев изглежда много безсмислено - според легендата, която се носи, в този край целта на бунтовниците била да открият скрито хайдушко злато,чрез което да се закупи оръжие и да се финансира следващо въстание в България. 

Това обяснява и факта, че четата не влиза в населени места, не влиза и във Враца, а се насочва директно към определена местност във Врачанския балкан. 

Златото е било намерено и разпределено в раниците на четниците, и когато вече е трябвало да се тръгне към Сърбия, както е бил първоначалният план, алчността на някои четници надделява, избухва бунт, Ботев е убит и бунтарите се пръскат към родните си места. 

Намирайки злато в раниците на първите убити четници, преследващият ги башибозук става още по нахъсан да открие всички четници. Малцината оцелели участници след Освобождението започват да изкупуват имоти и бързо демонстрират големи възможности и финансов просперитет. 

Знаят се имената на оцелели четници, които след създаването на Третата българска държава, стават бързо крупни фабриканти . 

Това е само версия, но звучи логично, въпреки че историците не я коментират. Разбираемо е, че не е лансирана официално, защо развенчава мита за подвига.

Ето и друга версия за трагичните събития във Врачанския балкан преди 137 години. Широко разпространено е преданието, че Ботев е бил убит за да бъде ограбен. Има логика, защото се ограбва човек, който носи някакво богатство, а кой ще се интересува от един въстаник, какво може да се вземе от него освен пушка и нож? 

Никола Обретенов твърди, че е убит не от турски огън, а от неприятелски. Имало е голям спор между четниците, за това намекват и няколко живи участници. Спори се още, че Ботев не е убит в главата, а в сърцето.  Картата, която е била в джоба му се пази окървавена и пробита от фаталния куршум. И днес тя се намира в института на МВР. Има четници, които по късно признават, че са лъгали за смъртта на Ботев и това е описано от различни краеведи. 

Интересно е като факт, че никой не е посочил къде е погребан Ботев.  Никола Обретенов обяснява, че са му отсекли главата и му свалили воеводските дрехи за да не го познаят турците и да се гаврят с него. Но големият въпрос е къде е главата??? Твърди се, че когато са разпитвани някои от живите четници от турски следователи се объркват като накрая отказват да говорят до края на живота си. Най-вероятно е убит с два куршума – един в сърцето, и втори в главата.

Самите четници дават противоречиви твърдения, къде точно е  улучен. Първият изстрел е трябвало да го убие, а втория е бил наистина в главата, но контролен.Това обяснява и защо после отсичат главата на поета. Този факт е потвърден поне единодушно от всички участници в боевете. Ако българите са били под обсада на този връх и под стрес от настъпващите турци, кой ще мисли да сече глава, явно целта е била да се прикрие нещо. И защо след това никой не помни къде е погребано тялото. Знае се от предания, че пет години след събитията, част от останалите живи бунтари се връщат на лобното място.  Неофициално се говори, че Обретенов е убил Ботев, а други обявяват съмнението за невъзможно, обяснявайки, че Обретенов е бил много близък на войводата. Други разказват пък, че главата на Ботев е била пръсната, имало отчупени парчета от нея. А такава поразяваща сила едва ли може да се получи от разстоянието от което са били турските войски.

За най-достоверни се приемат записките на Захари Стоянов. Захари Стоянов разказва, че след като бил убит, Обретенов и Апостолов набързо  покрили тялото  с шипкови клони  /дори не е погребан/, черкезин отрязал главата  на войводата и  тя тържествено  била разнасяна из Враца, преди да бъде набучена на кол на мегдана до градската часовникова кула.  Така тя стояла  цели 3 дни.  След това била хвърлена в реката. По-късно поп Гено от църквата  “ Св. Петър и Павел” скришом я прибрал , измил и заровил, за да не се гаврят с нея турците. След време обаче попът починал и така тайната на погребаната Ботева глава си отишла заедно с него. 

Един от уредниците на Врачанския  исторически музей  обаче, още през 1966-67 година  заявил, че знае къде се намира най-бунтовната и най-гениална глава на България и настоявал  и да се направят разкопки под предверието на храма, за да може  тази  светиня да намери достойно място в музея, но от ОК на БКП във Враца не му обърнали внимание.От цялата  чета на Ботев, състояща се по последни данни от 205 души, в битките на дружината са загинали 66 четници, 5-ма са намерили смъртта си като опълченци в Освободителната война, двама са предали Богу дух като заточеници. Други 68 души са доживели Освобождението и са починали след него – техните гробове се знаят къде са. Но къде, кога и как са умрели 44-ма от Ботевите четници няма данни и до днес. За още 20 от тях също се знае, че са посрещнали свободата, но и техният гроб е неизвестен.