Ще видите как служители на вече демократичната/уж/ служба топят колегите си. С две думи – пишат доноси срещу тях с прозаичната цел да спечелят, да си осигурят един вид индулгенция, да се издигнат в тъпата им служебна йерархия. За съжаление по това време не успяха да се доберат до високи постове, но го направиха … по времето на „нашето” управление от 1997 до 2001 г. Тази е истината и не съм от ония дето ще я спестят. Нали в историята няма „ако”, има „това е положението”, както казва гуруто Светльо Игов.

Как се оказа у мен милиционерския опус на интелектуалния труд е най-логичния въпрос. Първо – това е малка част от новите доноси с уникален характер, появили се след 1990 г. и Второ – сигурен съм, че има у доста хора от тях, защото се оказа, че най-изпепеляващата страст на социалистическия милиционер е кариерата. Имах рядкото щастие или нещастие, но се оказах в епицентъра на процесите, за които след време разбрахме, че са били камуфлаж или дирижирано менте. След 13.10.1991 г. СДС спечелихме изборите и излъчихме правителство, имахме подкрепата на ДПС, притежавахме почти всички лостове на властта.

Естествено, първите, които трябваше да бъдат сменени бяха старите кадри на МВР по места, в бившите РДВР-та се бяха разположили кадри от тежкия соц и местните координационни съвети на СДС тръгнаха да търсят кандидати за началници. Необяснимо и за мен процедурата се забави. И досега нямам отговор дали по вина на министъра Й. Соколов или на гл. секретар Богомил Бонев, но смените на местните гаулайтери зацикли. В Пловдив заседавахме няколко пъти, но се оказа, че на никой не му се занимава с мръсната работа – да се направят срещи с потенциални кандидати за полицейски шефове, да се проучат, да се номинират сравнително читави хора. И понеже имам афинитет към скандалните неща се заех с  мисията, пък и съм мислел, че го правя за доброто на СДС – нали щяхме да променяме системата.

От състава на КС в града не срещнах кой знае каква подкрепа, всеки се дърпаше или предлагаше някое име и после изчезваше/като гледам сега някои от „героите” как се развиха, къде работят, с кого са близки и си обяснявам тогавашното им поведение, а други се сдобиха и с втори имена - агентурни/, други пък се увъртаха по-скоро за клюки и интриги. По онова време бе нужно решение на координационния съвет и поне двама депутати да се подпишат, за да отиде предложението до министъра. От местния КС се включиха да помагат май само Владимир Николов и Йордан Добрев от НДЗПЧ, а от депутатите бе само Златка Русева. Искам или не станах нещо като неформален кадровик за избор на шеф на РДВР- Пловдив. И се почна една…

Откъде изтече информацията и досега нямам представа, но заподозрените можеха да бъдат само от местния КС или депутатите. От петък до понеделник, когато бях в Пловдив, в къщи се звънеше непрекъснато/нямаше мобилни телефони/, същото бе и в приемната в община „Родопи”. Все с желание за среща „по въпроса за директор на РДВР”. И преимуществено идваха полицаи с такива мераци, придружени от някой „доверен човек” – я от координационния съвет, я общинар, я депутат, я активист на някоя партия. Дифинитивно се подвеждаше разговора към същината: „АЗ съм толкова подходящ, а ония другите са такива мръсници и комунисти, нямате представа”.

Взе да ми писва от кандидатите за полицейска слава, но колелото се бе задвижило, а и вестниците подклаждаха очакването за „нов директор”. Тогава чух такива неща от кухнята на местното МВР, които няма да забравя докато съм жив. То не бяха истории с партийни слагачества, то не бяха далавери, то не бяха истории с любовници и съпруги, то не бяха истории с побоища, кражби и нелегален хазарт, че пловдивското РДВР взе да ми се привижда като Содом и Гомор. И пишеха, страстно пишеха – неграмотно, злобно, обширно, но интензивно. Бързо ми стана ясно,че няма как да намерим милиционер, който не е бил член на БКП и е сравнително издигнат в системата/това бе изискване от страна на МВР/.  

Тръгнахме по тангентата на най-малкото зло и след като ни писна със Златка Русева подписахме предложение за назначаването на полк. Иван Георгиев, което стигна до министъра и той бе назначен за шеф на РДВР. Заблудата ни бе пълна – кандидатите за полицейско-милиционерска слава не мирясаха. Продължиха доносите за „ония лошите”. Даже май с по-голяма интензивност. И пишеха, много пишеха… Един от началото на 1992 г. ви предлагам и съвсем съзнателно съм запазил оригиналния правопис и пунктуация. За достоверност, защото при нас авторът не успя, но след 1997 г. достигна висините на пловдивската полиция. Няма да му спомена името, въпреки че ми спретна след години отвратителни постановки и системен тормоз, но както са казали мъдрите хора – има добрини, за които най-голямата благодарност е пълната неблагодарност.

А сега се потопете в нередактирания, автентичен полицейски донос. Който има сили да го анализира или обмисля, аз нямам…

„ 1992 г.

Полк. Никола Динев: 10 г. партиен секретар на отдел криминален. Завършил две-годишна Академия за ръководни кадри в Москва, толериран от комунистическите лидери, съратници на баща му – АБПФК, какъвто е последния. Определят го като подлизурка, страхливец, не умее да работи с подчинените си, не поема отговорност за нищо, седи на страна – далеч от критерия Н-к Служба полиция. Знае за злоупотребите и кражбите на Полковник Карапетков и Иван Колев. Ядеше и пиеше с полк. Минев и Иван Мар…, бивши началници на Второ РУ. Динев им е подчинен. Знаеше и укриваше безчинствата на м-р Христо Ковачев в бара на ресторант Лайпциг. Динев е върл привърженик на комунистическата идея. Активен участник във възродителния процес. По рождение мръсник и пъдръжник на такива като м-р Благовест Гюлев, когото подготвя за Н-к полиция и свой заместник.

Подполковник Благовест Гюлев: син на Полк. Гюлев – бивш служител на органите на МВР-АБПФК, партизанин, бивш Н-к КАТ. С големи претенции и императорско самочувствие. Представя се като „голям” криминалист.

Благовест Гюлев е съден от офицерския съд на честта за извършени криминални деяния. Запазен е като служител, благодарение на баща си и под давление на тогавашния комитет на партията. Съучасника с когото е извършил криминалното престъпление – майор Иван Печев е уволнен, а връскара Гюлев остава на работа, като е прикрит на по-ниска работа.

Материали за гореизложеното има в кадровите дела на двамата служители. Наложително е да се подчертае, че кадровото досие на оставения на служба м-р Гюлев, със съдействието на отговорни служители отчасти е прочистено. Състава на офицерския съд на честта, понастоящем са пенсионери, но има и такива, които могат да дадат данни при евентоална проверка.

Полк. Иван Георгиев: Завършил в СССР. Обвързан и работел за … и комунистическите лидери. Партиен секретар е избран в Второ РУ през 1977 г. до 1981 г. Сина му – Димитър Иванов Георгиев е завършил Първи факултет на ДС-Симеоново. Иван Георгиев има супер заведение на бул „Независимост” със сина си на когото се води заведението и е в съдружие във фирма на Иван Колев – бивш Директор на Асансиорно-Монтажно У-ние Южна България.

Знае за далаверите на Арабските тирове, който по втория начен зареждат на бензиностанцията на обувния завод. До момента на никого не е разрешавано да се спира на тази бензиностанция тирове, но Иван Георгиев е разрешил, от което се е облагодетелствал. Специално на тази бензиностанция е зареждал колата си, но никога не е плащал. Това се случило през периода 1991/92 г. и продължава.

Укрива кражбите и злоупотребите на Полк. Васил Карапавлов, който е баджнак на полковник от София и работи във Второ Главно управление, а в последствие в 6-то. За същия е работил и Иван Георгиев.

Иван Георгиев покровителствува Кап. Валери Баненкин, защото му е задължен поради извършеното престъпление от сина на Георгиев – Димитър катастрофирал в пиано състояние с големи последици. Случая е потулен от Баненкин.

Иван Георгиев е оставил полицията на самоуправление и не упражнява никакъв контрол на отделните служби. Симулира, че работи много – страхлив, безочлив, безкруполен. Мечтае за генералски чин – болезнено състояние – дори пита циганина бръснар: До кога ще го държи СДС на този пост. Претендира, че работи за СДС, но досега не е направил никакви промени, дори държи секретарката си, която е наградена с Указ 1313 за добра работа по възродителния процес и нея подобни. Има вила в с. Брестник построена върху земя както всички номенклатурчици. Борис Михайлов и Генчо Златанов работели във Водстрой и КЦМ от където получавали и заплата, построили вила на Иван Георгиев, без каквито и да е било заплащане. Материалите също.

Подполковник Момчил Ямаков: Съпругата му Гита е бивш член и инструктор на ОК на БКП. Заедно с Никола Динев завършва в Москва. Тормозеше жителите преди 10.11.1989 г. тормози ги и сега, като ги нарича с цветисти епитети най-безцелемонно. Не спеше, за да угоди на властващите. Охранителната и полицейска работа е нещо с което неможе да се справя. Строй апартамент от „малките” срещу кино „Кочо Честименски” на заграбена земя. Деен ръководител на възродителния процес в региона. Подлизурко, страхливец, лицемер – негоден за нищо.

Кап. Валери Баненкин: Племенник на Стоянка Кръстенова. Партизански род и по тази причина издигнат до Н-к на Трето РПУ  по времето на Ген. Калудов и Областния Управител Кръстенова. Професионално слаб криминалист. Поддържа контакти и защитава непочтенните служители/далавераджии/ като ст. л-т Петър Терзиев и Петър Савов, старшина Тодор Шопов и Тодор Панев. Обича жените и алкохола. Изхвърля се като младо петле и е с голяма самочувствие, останало му от неговите покровители. Укрива кражбите  и престъпленията, извършени от полицаи. Укрива престъплението, извършено от сина на Иван Георгиев. Прикри и самозастрелялият се старшина Илия Илиев, заради задължението си от десетки хиляди левове при игра на комар в момента като зам. началник на отдел Криминален.

Димитър Кръстев: Дълги години партиен секретар на стопански отдел. След това Председател на Контролно – Ревизионната комисия на партията /БКП/ в Окръжно у-ние.Съществува дело за документна измама във Военната прокуратура – прикрит от Полковник Илия Тодоров – бивш Н-к на Милицията в Пловдив и заместника му Никола Динев, разбира се бивш и сегашен временно изпълняващ длъжността Регионален Директор.

В сега съществуващата структура, Димитър Кръстев е издигнат от Никола Динев за Н-к сектор.

Материалите за документната измама се намират при Полковник Петър Колев от стопански отдел и могат да се вземат. Също така двама офицери от стопански отдел са готови да разяснят нещата, не само по случая, но и много други неща – готови са дори да публикуват материали в пресата/При нужда ще бъдат посочени имената/.

Йордан Кюмюрджиев: От седем години на служба в МВР. Партиен секретар – групов в отдел стопански. За кратко време с протекции е издигнат до длъжност Н-к отделение. По настоящем е оставен на служба Н-к стопанска линия в Първо ПУ П-в.

Явно демонстрира връзки със СДС, като разгласява, че ще бъде издигнат на ръководна длъжност. Тенденционно спеколира с името на Народния представител Христо Марков пред останалите служители, преставяйкиго като свой приятел.

Майор Георги Рангелов: Повече от 16 г. ЗКПЧ и партиен секретар в Трето РУ. Угодничи на всички началници: Аргилашки, Илия Тодоров, Стати Белков, Янев от ДС, Рангел Бозуков – изпълняващ стрикно/до болка/ инструкциите на БКП. От началото на своята кариера тормозеше безпричинно служителите – душеше дори семейните възглавници, за да не „прегреши” някой. Служителите го мразят и подиграват в очите, но той е безочлив. Очите му са бели, но полицаите казват, че трябва задължително да са черни, като душата му. И този дългогодишен неграмотен майор деспод, лидер на БКП сега командва. Началник ена униформената полиция за охрана на обществения ред и КАТ в Трето РУ. Дори и след толкова години служба си няма понятие от заеманите длъжности.

Ст. лейтенант Петър Терзийски: Възпитаник на школата на БКП във Велико Търново. ЗКПЧ в армията. Безкруполен! Обича алкохола и жените. Ограбва чужд гражданин – долари, марки, левове. Върши далавери и кражби в Новотел Пловдив. Обръща в пияно състояние Рено 4. Заграбил е площадката на стълбището на стая в блока в който живее. Не помага на беззащитните граждани, покровителствува далавераджийте и криминалния контингент в района където работи. Търси собствени облаги – обигран и непочтен.

Лейтенант Стоян Плачков: Завършил школата на БКП във Велико Търново за ЗКПЧ в Армията. Мълчалив. Професионално слаб. Неподготвен за полицията – слагач. Муден, бавен – не взема самостоятелни решения. На принципа „Ако не си с началника, значи си против него.”

Кап. Живко Желязков: Завършил е в Сан-Петербург. Обича масата с чаша и да го черпят. След като се напие се блъска с колата си по парапета и стълбовете на моста на Захарна фабрика и никой не му обръща внимание. Срещу него на етажа живее професионална проститутка работеща с чужденци , а самият той и е сводник. Дълги години се занимава с нея и получава частта си като такъв. Не му се работи.

Подполковник Дамян Шаламанов: Няма необходимото образование за офицер и длъжност. Изпраща подчинените си в командировка по време на така наречения възродителен процес , за да ходи на гости на съпругите им, под предлог, че им носи заплатите. За злоупотреби, подкупи и катастрофи в Столипеново е уволняван два пъти. Но понеже баща му е „наш” човек и е носел по-право доставял много животни безплатно, собственост на ТКЗС на Димитър Стоянов и Семерджиев, след което винаги го връщат на работа. Очевидец на горното е старшина Димитър Гозански. Шаламанов изнудва пиян водач на МПС и на безценица купува новата му Лада.

Подполковник Илко Колев: Бивш инструктор на БКП и комсомола. Завършил е в Москва заедно с Никола Динев и в последствие приемник на полк. Митко Георгиев Н-к полит-отдел на БКП в бившето Окръжно у-ние. След съкращаване на горната длъжност е назначен в отдел кадри на РДВР.

Майор Владимир Ангелов: 10 г. ЗКПЧ на Четвърто РУ. В момента в Пето РУ-Тракия е Зам. Началник. Протеже е на полковник Митко Георгиев с прякор „Урко” – така са го нарекли подчинените му.  За „големи” партийни заслуги е изпратен за Н-к в с. Калояново, жителите на селото се надигат и не искат да го приемат като Н-к. И го гонят. Назначават го в Трето РУ. Зам. Н-к отделение. Пеперуда! Неспособен да се занимава с нищо. Пълен некадърник.

Кап. Стефан Стоицов: От голямата фамилия Стоицови – най-малкия ….. на партизански род. Протеже на Стоян Станоев от Трънско. Женкар, комарджия до безбожие, подкупен – слабост към парите. Неспособен да е ръководител, а е издигнат за Н-к на Второ РУ. В момента е ръководител на отдел нравствен, кражби, коли. Завежда престъпността работейки в Столипиново със Здравко Ботев от с. Орешец. В комбина са с крадците от които краде часовници, марки, долари след „уж” залавянето им. Лично е бил подчинен на Иван Георгиев и Димитър Свещаров в Второ РУ

Старшина Нешо Бончев: Шофьор на Никола Динев. Години наред използва служебното си положение, за да закопува с предимство мотори и ги продава. Самият той е съставял списъците за закопуване на техника. Сега в двора му има два трактора с ремаркета, мотори и ред друга техника с неизвестен произход придобити по спеколативен начин.

За Иван Гъдев – Директор на РДВР – бивш: В качеството си на началник на Второ РУ извиква следователя Антон Стоянов, водещ делото срещу съпругата на Панталей Пачов, тогава Първи секретар на ОК на БКП и му заповядва да промени протоколите за оглед на местопроизшествието/става въпрос за катастрофа, при която съпругата на Пачов блъска жена с автомобила си и след намесата на Гъдев е оневинена/. Тъй като никой не е сигурен къде са отишли старите протоколи в дома на Стоянов няколко дни след това е извършена кражба с взлом от „неизвестни лица” без да са откраднати много ценни вещи.

Стоянов е абсолютно сигурен, че са търсели протоколите, което личи от местата, където е търсено и начина на извършване. Няколко дни след това на Стоянов е предложено, за изненада на всички и за негова собствена изненада да замине на курс  в СССР, където да си направи операция на очите/както и става/. „Намекнато” му е от съответните лица, че трябва да е благодарен. В момента Стоянов е предупреден да не говори, защото и за него има какво да се говори, но той е готов да го сподели пред когото трябва и да покаже старите протоколи. Както винаги обаче едва ли някой ще докаже намесата на Гъдев за тези неща.”

Като го прочетох отново се замислих дали да го публикувам – това си е класически милиционерски донос с всичките му атрибути – неграмотност, наглост, смесване на истини и лъжи, злоба и отмъстителност. А колко много подобна плява съм запазил от онези бурни времена, че дори е грехота… В крайна сметка и текстове като този са част от близката ни история, документално свидетелство за времето, обяснение за неблагополучията и нещастията, случили се в Пловдив… А може и авторът, като го прочете, да се засрами от себе си, да се покае, да стане по-добър, независимо че е достатъчно богат и нагъл. Реших, че в крайната рекапитулация е да го оставя и като свидетелство за времето. Пловдивско-полицейското…