Светослав Пинтев 

 В романа на Илф и Петров „Златният телец“ има един изключително забавен и поучителен момент. Великият комбинатор Остап Бендер изпраща на нелегалния съветски милионер Александър Иванович Корейко бандерол с книга, озаглавена

 „Капиталистическите акули“

С подзаглавие: „Биография на американските милионери“. Иска да му измъкне един от милионите по този „сравнително честен“ и елегантен начин, като му оказва психологически натиск, казано на днешен език. Праща му и телеграми от рода на “Товарете портокалите в бурета. Братя Карамазови“. Това определено изнервя милионера, но книгата го довежда почти до отчаяние.
 Първото изречение е подчертано със син молив и гласи: „Всички крупни съвременни богатства са натрупани 

по най-безчестен път“

В нашето посткомунистическо време с такъв намек никого не можеш да уплашиш, защото последното е азбучна истина, знаят го и децата. 
Дори да издадеш многотомна енциклопедия на милионерите, създадени от червената върхушка в началото на 90-те, за да замени новата партийна каста  член 1 от Конституцията, който трябва да се махне, с икономически лост, равен по сила,  инструмент за новия властови ресурс на партията.
 А думите „по най-безчестен път“, част от идеологическото клише на соца, днес звучат направо смешно. Просто, защото бледнеят пред 

посткомунистическата реалност

Те са по-скоро индулгенция пред Темида.
Само ще припомним, че новата генерална линия на Партията през последните десетилетия на миналия век намира еманацията си в онзи прословут секретен списък с нова "ръководна политическа и бизнес класа в условията на демокрацията и пазарния преход“. Но сега няма да си говорим за Партията, а за обстоятелствата около стремителното забогатяване на един човек, който винаги е признавал, че я носи в сърцето си, дори не се срамуваше да се качи 

на „Бузлуджа“ с Майбаха си

 Това, разбира се, е комсомолският активист Николай Банев. 
 По точно ще проследим онзи момент, който се смята за ключов  за неговата метаморфоза и му помага да изгрее на финансовия небосклон като ярка звезда в съзвездието на най-богатите българи.
За първоначалното натрупване на капитала на Николай Банев, който твърди, че при освобождаването му от управленския апарат на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) разполага с 2.40 лв. в джоба на скъсаните си дънки,  се носят градски митове и легенди. 
Мнозина твърдят, че освобождаването е само 

алиби за бъдещия магнат 

А начало на светлото капиталистическо бъдеще на бизнесмена-комсомолски деятел, син на най-младия активен борец против фашизма и капитализма  Йордан Банев, шеф във военното разузнаване, започва след една ужасна катастрофа.
 И действително, случайно или не, след нея Николай става едноличен собственик на АКБ и крупен капиталист. Фантастичен   е този възход на сина на най-младия активен борец срещу фашизма и капитализма. Но закваската остава. Неслучайно Николай един ден ще стане 

председател на Евразийския клуб

И ще мечтае публично за откъсване на България от ЕС. 
Та тази финансовата снежна топка започва да набира сила след загадъчната катастрофата, в която загива съдружникът му в АКБ полк. Костадин Костадинов, работил преди това по икономическа линия в ДС в Кремиковци, а после и като един от шефовете   на Второ главно управление (контраразузнаването).  Където началник, според свидетелите, е бил третият съдружник - Росен Араклиев,  син на командира на Хасковския партизански отряд „Асен Златаров“. Той обаче е отстранен от фирмата още преди катастрофата и моментално изчезва на Запад.
На смъртоносния пътен инцидент се придава такова голямо значение, а се знае много малко, почти нищо. Забулео в мистерии е самото присъствие на Костадинов и Араклиев в АКБ. Затова решихме да потърсим хора, които са свидетели и участници в онези събития. Намерихме някои… Повечето от тях предпочитат да останат анонимни пред публиката, защото се страхуват и днес, както признават. Нищо, че са минали толкова много години.  Характерно за тази странна история е, че около нея витаят направо торсионни полета от

догадки и страх

 Споменават често дългата ръка на ДС, даже тази на КГБ. И тримата съдружници са свързани с двете братски служби, по един или друг начин. 
 Някои не се притесняват да застанат с имената си, въпреки че не може да се каже, че и те не се страхуват. Така направи например, Елена, дъщерята на полк. Костадинов Костадинов, която открихме в чужбина. По времето на смъртта на баща си тя е едва 17 - годишна. Брат й Костадин, който си отива само преди няколко месеца, тогава е на 20.
Да припомним, че Николай Банев и двамата му съдружници създават една от първите частни охранителни фирми у нас.

 АКБ е регистрирана на 30 септември 1990 г.

Бебето в бизнеса  много бързо става гигант, като поема охраната на банки, агенции, национални медии, изнася много интересни неща,  осигурява поверителна бизнес информация от всички точки на света. Получава лиценз за износ на оръжие, благодарение пак на един генерал от разузнаването, който е на висока позиция и при демокрацията. И не може да се каже, че  е чужд на делата на фирмата. 

Учредители й са Николай Банев, Росен Араклиев  и   Костадин Костадинов.  Абревиатурата АКБ съдържа  първата буква от фамилията на всеки един от тримата – Араклиев, Костадинов, Банев, по старшинство. По-късно е прекръстена на „Акции, Капитал, Бизнес”.
Журналистът Григор Лилов цитира Росен Араклиев: „Аз поканих Николай Банев във фирмата. Двамата с Костадин работехме във Второ управление (контраразузнаването) на Държавна сигурност в София и ни предстоеше да се пенсионираме. Решихме да регистрираме фирма за охранителна дейност по Указ 56, но се бояхме да не кажат, че това е структура на ДС и затова искахме договорите да подписва друго лице.“
Именно това друго лице обаче по мистериозен начин става 

главно действащо лице

 Араклиев е отстранен, а полковник Костадинов загива в катастрофата.  Как става това ли?
Полковник Костадинов катастрофира с „Реното“ си при изключително странни обстоятелство на 14 септември 1995 г. На място загиват жена му Елена Костадинова, която е руска гражданка, и тримата му спътници - проф. Бекяров, Недялко Недялков и още една жена. 
„Погребахме Елена в затворен ковчег, защото гледката беше ужасна“, разказват близките. 
Полк. Костадинов е изваден жив от смазания автомобил, закаран е в болницата в Севлиево, после е преместен в София. Уж състоянието му започва да се подобрява, но след месец и нещо, почива в болницата от масивен сепсис. И около престоя му в болницата витаят съмнения, но недоказуеми.
  От мястото на произшествието изчезва дипломатическото  куфарче на полковника с документи на фирмата. Съдбата му остава неясна, но близките подозират, че то се е отзовало у…Николай Банев. 
Синът на полковника, който също се казва Костадин Костадинов, пише на Банев на 27 ноември 1995 г., в отговор на негово писмо с настояване да предаде 

служебното оръжие и…радиостанция.

Ето думите му, написани в официално писмо от 27 XI 1995 г, с което разполагаме:
 „По отношение на оръжието пистолета „Макаров“ ИК…. С един брой пълнител и 8 осем броя патрони предадох на 15 XI 1995 г. на….. Същите са на отговорно пазене срещу разписка. Кобурът и шомполът предавам с настоящето писмо. Що се отнася  до останалото, изброено в писмото-пълнител с 8 (осем) бр. патрони, радиостанция „Алинко“-1 бр. №….., зарядно устройство и акумулаторна батерия, вкъщи няма такива. Предполагам, че са в шифровия куфар на баща ми, който изчезна при катастрофата. Имаме основателни подозрения, че посоченият куфар е обсебен от Вас и Ви моля да проявите необходимия здрав разум да ми върнете куфара, личните вещи и документите от него, собственост на баща ми“. Синът пише още: „Престанете с демагогските си тиради за топли и искрени отношения с баща ми. Няма никой (дори сред обкръжението ви), който да вярва на тях. Както се казва, 
„По делата им ще ги познаете“
Е, познахме Ви.“  
Непосредствено преди катастрофата полковник Костадинов и спътниците му се отбили пътьом през с. Ресен, където живее една от сестрите му, научи Faktor.bg Докато й гостували всички били изключително щастливи, почти в еуфория.
 Полковникът обяснявал колко добре са тръгнали нещата на фирмата напоследък, как наскоро са сключили страхотна сделка. И как до Нова година всички съществуващи проблеми ще се решат.

Да се върнем на 

катастрофата 

Другата кола, която според семейството на пострадалите навлиза в насрещното платно,  е в сравнително добро състояние, въпреки челния сблъсък. Управлявана е от служител на оръжейния соц. гигант „Кинтекс“, като той и синовете му, които са били с нея, са леко ранени.  Появяват се съмнения, че в инцидента е участвал и камион, но това не се доказва.  „Делото 23 години е сложено на трупчета“, обясняват близки. То просто отдавна е в архива.
Твърди се, че Николай Банев веднага посещава полк. Костадинов в болницата. 
Информацията за катастрофата е публикувана първо във в. „Демокрация“, след което Николай Банев, по стечение на обстоятелствата вероятно, започва да пуска реклами по две страници във вестника. „Много се докарваше пред Иван Костов“, уверяват колеги. 
Полковник Костадинов 

умира на 19 октомври 1995 г.

В деня на Св. Иван Рилски. На погребението в Княжевските гробища присъства и Николай Банев, който споделил: „Те станаха мишени“. „На кого са били мишени близките така и не разбират. 
Третият съдружник Росен Араклиев не е на погребението, той  вече е в чужбина.
На децата за трагедията съобщава търговският директор Асен Асенов,  също бивш офицер от ДС, според запознати. Няколко месеца по-късно и той загива при загадъчна катастрофа. 
Николай Банев общува с децата на починалия си съдружник предимно със заплашителни писма, след първата им среща след погребението. Отношенията са повече от обтегнати.

 Няколко седмици след прощаването с  полк. Костадинов Николай Банев извиква децата на починалия си съдружник в офиса си, като до него седи адвокат. По-късно вдига номинала на акциите, твърдят наследниците. Синът на полковника скоро е станал пълнолетен, а дъщерята Елена още не е. Всичко е  добре премислено. Те нямат пари да останат съдружници.
Синът на полковника, който също се казва Костадин Костадинов, както споменахме, си отива на 6 ноември 2018 г. от тежка болест, едва 45-годишен. 
Костадинов-младши приживе е изключително затворен човек, като никога не говори за тази история. „Той беше интроверт, който преживява нещата дълбоко и ги заключва в сърцето си“, уверяват негови приятели. Но това съвсем не означава, че е забравил всичко, напротив. 
„Беше изключително добър човек, но таеше  някакъв страхотен гняв срещу Банев пред всичките тези години“, споделят близките му.  
Сестра му

Елена Костадинова разказва: 

„Баща ми беше единственият съдружник на Банев по онова време -  50 на 50 %.   Росен Араклиев го изключват още през 1994 г., мисля. Той си наби камшиците още тогава, сега работи като охрана в някаква къща в Италия, доколкото знам. Катастрофата е станала на прав участък. След смъртта на баща ми, Банев  се виждаше с нас само в присъствието на адвокат. После общувахме единствено с някакви негови пратеници. Както виждате, той с всички хора постъпва така. Направи следната врътка,  вдигна номиналния капитал на дружеството, знаеше, че нямаме пари да платим, за да останем съдружници…. Взе акциите на безценица. Тогава аз съм била непълнолетна, брат ми е бил на 20 години. А и нямахме никаква информация, не знаехме баща ми какви ги върши. Ние сме му деца, няма да тръгне да ни се обяснява.
Най-ярко Елена си спомня 

студеното държанието на „боса“

След смъртта на баща им. 
„Николай Банев  тогава не се държеше с нас  като към децата на свой и приятел и съдружник, който наскоро е загинал. Говореше на Вие, едва ли не. Отношението беше едно такова - студено и делово. То е ясно защо е било такова, защото  се е канел да ни пързаля“,  смята Елена. А са били близки семейни приятели… Само месеци по-рано Николай Банев, който се гордее с артистичните си заложби, е свирил на йоника и 

пял на абитуриентския й бал

 Видеозаписите от този мил и трогателен момент се пазят и до днес.
На погребението горко и безутешно плакал.  
„Доколкото знам, Араклиев запознава баща ми с Банев. Той й си беше един такъв смешник, с един шлифер ходеше, с едни лъскави дрехи“, разказва Елена.
Такъв, онакъв, комсомолецът с лъскавите дрехи се превръща в един от най-крупните капиталисти на България. Мечтае дори да е българският Онасис, доста странна мечта за един активист на ДКМС. Но защо не, ако такава е и  генералната линия.