Бисерка Борисова

Изненадват ли ви все още новини, като „брат на депутат е задържан за престъпление”,  „кмет дава общински поръчки на фирма на жена си”, „министър уреди на работа дъщеря си”, „син на дипломат е задържан за участие в наркомрежа в чужбина”? Не, разбира се.
Щяха да са изненада, ако бяха единични случаи.  Щяха да са изненада, ако преди да избухне новината за родата на съответния политик, ние вече не знаехме достатъчно и предостатъчно за престъпните дела на самия политик.  
И най-вече - щеше да е изненада, 

ако престъпници не ставаха политици в България

Преди дни научихме, че Борис - брат на депутата от ДПС  Димитър Аврамов, е бил тартор на група за сплашване, побойща и рекет на политици и магистрати.  Точно както преди не чак толкова отдавна разбрахме, че брат на депутат от БСП е бил тартор на подобна група в Русе.  Сега разбрахме, че групата на Борко Месаря  колела и бесела в София. Че дори е заподозряна в убийството на финансов шеф, който надушил мръсните сделки на фирмата на Борко.  Научихме, че Борко бил свиреп и безмилостен,  че се държал като недосегаем, издавал сам поръчките без грам скрупули и се разправял брутално с набелязаните жертви. 
Преди да научим това пък вече знаехме, че самият депутат Димитър Аврамов – „народен избраник” на ДПС  от Монтана, е разследван за търговия с влияние в Северозападна България. И ако разследването срещу него е спряно, то е само защото Аврамов става депутат от партията на Доган през 2016-та.  Въпреки това, главният прокурор Сотир Цацаров поиска снемане на имунитета му, за да продължи разследването.  То да беше само единият Димитър Аврамов, който оттървава разследване с депутатски имунитет, здраве да е. Но такива като него колкото щеш. И - колкото и политнекоректно да звучи, преобладававащата част тях са все от една и съща парламентарна група...  Помните ли разследването срещу Христо Бисеров и сина му, например?... А Делян Пеевски, син мамин и маминката му Иренка помните ли?...
Сега, когато се разбра какви гнусни неща е вършила бандата на брата на депутата от ДПС, стана ясно и че кажи-речи цяла София е знаела за това, ама батко Димитър - не!  Народният избранник на Движението бе категоричен, че не се бил „чувал” с брат си отдавна, та идея си нямал дали брат му издава поръчки да бъде пребит до смърт този или онзи неудобен политик или служител! 
Първоначално се ядосахме, че депутатът от ДПС ни прави на будали  – точно както партията му се опитва доста често да прави на

 будала цялата държава

 и да я рекетира своеобразно със заплахи за „ескалация на напрежението” в смесените райони.  Обаче, я се замислите – може би е казал този път истината Димитър Аврамов. Един вид - той си депутатства и евентуално си търгува с влияние, без да се бута в рекетьорския бизнес на брат си.  Няма да се настъпват по краката и ръцете, я! Всеки си движи делата,  не си следят „приходите”, не се дебнат. Братя са все пак – доверие трябва да си имат! За всеки си има „обръч от фирми”,  които трябва да „респектира”... 
Всъщност, спомняте ли си, че преди няколко месеца по същия начин реагира и депутатът от БСП  Георги Стоилов, след като се разбра, че брат му Илия е сгащен при акция на ГДБОП в Русе и е разследван за участие и оглавяване на рекетьорска група? Червеният парламентарист излезе без да му мигне окото пред медиите и заяви, че никога не били има „бизнес отношения” с брат си и „животът им се развивал по различни пътища”. Явно тия пътища са били на някакви две отделни планети, щом батко не е чул за гадостите, които върши братко... Явно нито един от рекетираните не се е свързал с депутата, за да се оплаче от брат му. Или поне да го информира. Явно другите роднини, съседи – никой нищичко не е знаел, та са оставили в такова информационно затъмнение горкия соцдепутат.  Ти да видиш – дори активистите на БСП в Русе нищо не са надушили. И най-вероятното – дори другарката Нинова, която иначе си вре носа навсякъде и слухти за всеки във и извън партията си, също нищо не е разбрала! Ех, тая БСП, какви са тия заспали другари, бре! Да прецакат така другарчето си-депутат, да не научат нищо за брат му и да го оставят само да се черви пред обществото...  Но стореното – сторено. БСП припна бързо и защити парламентариста си и му гласува пълно доверие.  Нищо, че преди това искаше оставките да депутати, кметове и министри от ГЕРБ, защото техни роднини се оказали назначени на държавни постове. Тоест – логиката социалистическа е: „назначаваш роднини – уволнен си. Твой роднини бие, граби и рекетира – повишен си.”
Като оставим иронията на страна, ще трябва да си признаем, че малцина от нас очакват от тая случка с брата на депутата от ДПС Аврамов да излезе нещо кардинално чрез българското правосъдие. Пак да се върнем на случая Христо Бисеров и сина му, също обвинени и разследвани за търговия с влияние.  В началото всички плеснаха с ръце, че доказателствата са безспорни, че случаят е кристален. После се появиха едни такива обвинители, които уж защитават интересите на държавата и народа, че Бисеров и син излязоха чисти като светена вода.  Да се обзаложим ли сега какво ще се случи с братята Борис и Димитър Аврамови? От ДПС вече почнаха пак да развяват картата, че ставало въпрос за 

„политическо преследване”

 на активиста им.  Да разбираме ли, че за ДПС това е определение за „политика”?!  Като се има предвид, че от Движението много добре са знаели за обвиненията спрямо Димитър Аврамов, но въпреки това са го включили в листите си на избираемо място (както беше и при случая с Бисеров), май въпросът е излишен. А да вярваме ли, че в ДПС не са знаели какви ги върши депутатският брат? Нима? 
Всъщност, това дали в ДПС са знаели и не, не е толкова важно. Там вече нищо не може да ни учуди. Но има и други, по-неприятни въпроси. И в сегашния случай, в онзи с брата на депутата от БСП. Да вярваме ли, че някой полицай не е покривал престъпните деяния на депутатските братя? Да вярваме ли, че никой не ги  е покривал? Да вярваме ли, че вътрешен човек в МВР и финансовите институции не им е давал информация? Нима наистина братя на депутати може да правят каквото си искат, да заплашват, да изнудват, да пребиват хора, без някой от много високо място да ги покрива?! 
Ако се окаже, че не сме прави да подозираме „чадър” над депутатските братя-бандити, то вината не е наша.  Вината е на държавата, която постепенно убива всяка форма на доверие между институциите и народа, особено когато става въпрос за корупция по високите етажи на властта и справедливост. Да, никой не си избира роднините! И не всеки, който има роднина-престъпник е също престъпник! Но когато партиите слагат за водачи на кандидат-депутатските си листи хора, които вече са разследвани за тежки престъпления, то тогава нещата не вървят на добре. Няма как да е добре, ако парламентът  се напълни с повече топ бандити, отколкото затворите! Но, за съжаление, точно това става – Народното ни събрание заприличва на луксозен затвор, където тези, които трябва да са зад решетките, не са с раирани пижами, а със скъпарски костюми.  И – точно както и онези с пижамите, продължават да ръководят необезпокоявано  престъпния си бизнес. Или го преотстъпват на родата. А после обясняват, че идея си нямат какви ги вършат роднините им...  
Но дори и да кажат, че знаят – какво от това? Вижте само колко години отне на българското правосъдие, за да вкара зад решетките Ценко Чоков. Но синът на Чоков, който също е спряган за тартор на рекетьорска група, е още на свобода. И прави каквото си иска. 
Какво да кажем и за министри, депутати, кметове, общинари, които най-безцеремонно признават, че са назначили на сладки държавни и общински служби роднините си и най-арогантно обясняват, че  нямало по-добри и по-способни кандидати от жените им, синовете им, любовниците им... 
Какво да кажем и за премиер, чиято приятелка се вя по света, потроши стотици хиляди  на държавната телевизия, а после се направи на ни лук ял, ни лук мирисала? А пък самият премиер се държи така, сякаш никога не го е засягало. Какво да кажем и за „братовчедите” от едно време? 
Напрактика можем да кажем само едно – че от НДСВ не остана вече нищо, но системата  „батко и братко”, изобретена по царско време, цъфти и процъфтява.  Защото е намерила възможно най-благодатната почва. Почва, на която първите места в партийни листи са като търг с тайно наддаване.  Почва, в която правосъдието прилича на омотан от бурени и изсъхнал корен. Почва, в която моралът не може да пусне корен. Почва, на която виреят предимно плевели. Грамадни, бодливи, трудно изкорени плевели. Който вече никой няма желание да чисти с ръце. 
Истината е, че на новите „батко и братко” вече не им стига удобна държавна служба, командировки в чужбина, служебна кола и 20-годишна секретарка. Новите „батко и братко” искат държавата!  Искат да подкопаят законността й и да я превземат на абордаж. 
Остава по време на избори да решим с гласа си дали това искаме и ние!