Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

„Новосъздаденото отделение „П", което е подчинено само на министъра на вътрешните работи, да бъде напълно комплектирано през март и април 1951 с най-добри, предани на Партията и родината сътрудници". Така започват  „Основни насоки в работата на отделение „П" при Министерството на вътрешните работи", показва един от разсекретените документи от последния сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и „врага с партиен билет".  Задачата на  отделение „П" на Държавна сигурност  е да събира компромати за членове и дейци на БКП, които да послужат за 

залавянето и осъждането на „враговете с партиен билет"

Както е добре известно, авторството на термина „враг с партиен билет" се приписва на Сталин, но като практика за гонения, разследване, изтезаване, осъждане и дори смъртни присъди продължава през целия период на тоталитарния режим не само в Съветския съюз, но и в България. Няма как да бъде по друг начин, след като навсякъде в документите на Държавна сигурност могат да се намерят сведения за това, че „съветските съветници са държани непрекъснато в течение" на всички действия не само на стопанския, но и на репресивния апарат. Впрочем тъкмо опитът на Трайчо Костов да спре  информацията към Москва за състоянието на икономиката става една от причините и за неговото физическо отстраняване. След монтирания през 1949 г. процес срещу Трайчо Костов и „трайчокостовистката банда" от края на1950 г Вълко Червенков става идеологът на организирането на вълна от процеси срещу „заговорници", „предатели", „капитуланти" и „вражески елементи", които преминават през килиите на ДС.  Има един показателен документ(виж прикачения файл, б.р.) от 13.1.1951 г, в който се нарежда да се направи списък на всички комунисти, които заемат отговорна работа и които са засечени с противопартийна дейност и списъкът да се предава на началника на Секретариата на МВР. И тук има специална бележка, в която се нарежда „ В тези сведения да не се включват данни за членове на ЦК на БКП и Политбюро. Ако службите разполагат с подобни данни, то съответните началници да ги предават лично на др. министър Георги Цанков"(подчертаното от автора).
Разбира се, като всяка власт, дошла със насилие, и комунистическият елит се страхува да не бъде отстранен по същия начин. Тодор Живков укрепва властта си чрез „отстрелването" на възможните му конкуренти от първите редици на БКП.  Това е основният стимул, който дава тласък на

лова на червени „Оси"

Той започва веднага след 9 септември 1944 и продължава по време на режима на Тодор Живков.
„Оса" е една от най-сериозните групови разработки на ДС, посветена на видния комунистически деец Никола Кофарджиев, който е и секретар на Централния съвет на профсъюзите, и групата около него. Разработката е част от вълната за прочистване на комунистическата партия, започнала с процеса срещу Трайчо Костов и неговите съмишленици. Обвиненията са, че се критикува политиката на Никита Хрушчов и неговия слуга Тодор Живков.
Никола Куфарджиев, който е секретар на ЦК на Българския професионален съюз, през 1960 г. заедно с още 6-ма комунисти се обръща с писмо до ЦК на БКП и критикуват Живковото управление за насоките на развитието на социализма в нашата страна. Основните несъгласия към Живков са, че след национализацията с  промишлеността се разпорежда висшата бюрокрация, че трудовите колективи са лишени от реално участие в решаване на производството, че кооперативните стопанства са превърнати в своеобразни държавни предприятия. ДС веднага създава разработката „Оса" и групата на Куфарджиев е разбита. Дори е свикан специален пленум през март 1961 г., на който той и съмишлениците му са обявени за „врагове с партиен билет" по добре познатата формулировка на Сталин, изключени са от БКП, уволнени са и  изселени със семействата им.
Важно е да кажем, че по това време зам.-вътрешен министър е дясната ръка на Тодор Живков – генерал Мирчо Спасов, който през 1965 г. се разправя и с групата на бившия политкомисар и кандидат-член на ЦК на БКП Иван Тодоров-Горуня при опита за военен преврат срещу Живков, и на чиято съвест лежат хиляди избити в лагерите на смъртта.
Според някои източници от онова време Мирчо Спасов и Тодор Живков ден след – септември 1944 г. са се затворили в архива на полицията и дни наред не са излизали от там. Твърди се още, че те са прочистили архива на Гешев и са взели всички компрометиращи ги като сътрудници на царската Държавна сигурност документи. С това се обяснява тънките папки полицейски досиета както на Тодор Живков, така и на Цола Драгойчева и други комунистически дейци, които са били сътрудници на топ полицая и страховит началник на отделение „А" Никола Гешев.
Твърди се, че Гешев е имал само 7 секретни агенти, скрити зад цифри, като под № 77 се крие Мирчо Спасов,  а Живков зад №141, изфабрикувал най-кървавите донесения срещу комунистите.
Други  разказват, че на 9-ти септември 1944 г. в 5,45 ч Мирчо Спасов и Тодор Живков излизат от щаба в „Славянска беседа" и се запътват с джипка към Княжево. Там се намира последната къща, в която живее Гешев. Три часа по-късно, към 9 ч там пристига група на новата власт, но намират дома претършуван. Гешев е имал три каси, но разбита е само малката. Именно там се предполага, че е държал списъка с агентите си. За това, че изтъкнати дейци на новата комунистическа власт са били сътрудници на Гешев говорят и документи от отделение „П" на ДС, в които може да се види, че „легендарният" Славчо Трънски е бил вербуван и е работил години наред като сътрудник на Гешев. Тези документи обаче се изнасят само когато определен комунист на висок пост трябва да бъде унищожен, какъвто е и случаят с Трънски, за когото също има специална разработка.
Впрочем да не забравяме, че тъкмо припомнянето на връзките на Тодор Живков и приближените му с царската Държавна сигурност костват живота и на Иван-Асен Георгиев, който публично казал, че агентите на Гешев са в ръководството на БКП. Георгиев също е обявен за враг с партиен билет и разстрелян след показен процес.
За разрешаване на проблемите, настъпили в икономиката след национализацията, също се търси силово решение чрез Държавна сигурност за вредителство от „врагове с партиен билет". Показателна в това отношение е

Разработката „Лупи" от 1949 г.

Вследствие на която са арестувани и съдени за „вражеска дейност в сектор Индустрия" проф. Михаил Герасимов, инж. Георги Казанджиев, инж. Тодор Пиперков, Оник Асланян, Стефан Унтенберг. Разработката дава яснота и за методите на работа на ДС при дискредитиране на неудобните за комунистически режим. В документа се подчертава, че е необходимо „Следствието да бъде проведено в най-кратък срок. Вредителската линия да бъде отделена в самостоятелни показания. Да бъде насочен съдебен процес срещу уличените във вредителство и шпионаж лица, а в бъдещия централен съдебен процес те да бъдат използвани като свидетели. С това от една страна ще се отклони вниманието на врага относно направлението на следствието, а от друга страна ще се приготви политически и документира съденето на вдъхновителите на шпионската и вредителска дейност."(подчертаното от автора).
В документ от 20 ноември 1950 г са описани „порочните методи за водене на следствието". Говори се за „следователи побойници" и за „прилагането на насилие". Разсекретената справка се разкрива и практиката „ разпита на подследствени от екипи, които разпитват на смени подследствените непрекъснато в продължение на месеци ... непрекъснато заставяне на подследствения да говори за вражеската си дейност или в заставянето му стотици пъти да повтаря биографията си, да брои последователно до милиард" и по този начин

изтръгват от тях нужните за следствието „самопризнания"

Има и признание за агентите-камерници, които са вкарвани в килията на следствения с цел да го провокират да говори и да си каже истината.
Вътрешният министър Руси Христозов организира специална среща с началниците на оперативните отдели и работниците от следствения отдел на ДС, като прави разбор на провеждането на следствената работа и е поставен въпросът за побоищата и другите инквизиции, до които се е прибягвало по време на „специалното следствие" срещу враговете с партиен билет. Говори се и за прилагането на психическо насилие като най-сигурен, но и най-спорен метод за изтръгване на признания. Независимо от направените изводи в доклад до ПБ на ЦК на БКП от същата година вътрешният министър обобщава, че „от самото си начало следствието е протекло правилно и нормално".
Разбира се, това е само малка част от истината за методите на Държавна сигурност. Но е твърде показателна. Излезлият сборник с документи „Държавна сигурност и „врага с партиен билет" , съставен от Комисията по досиетата, за пореден път поставя и въпроса за покаянието, което наследницата на БКП БСП дори не направи пред своите членове.