Светослав Пинтев 

Прокуратурата започна разследване на странната смърт на 25-годишния охранител Даниел Тасев, открит в шахта на строеж в сградата на бившия Партиен дом. Една крайно озадачаваща  кончина,  още повече, че той  беше издирван два дни от семейството, преди да се разбере, че е мъртъв.  Не е ли изумително  един труп лежи в сърцето на държавата и никой хабер си няма за това. Или някой крие това нещо?  
 Версията, че охранителят е загинал заради непредпазливостта си, след раздумка с момчетата от НСО, подхвърлена без никакви други обяснения,  също звучи нелепо. Да не е изкачвал Еверест по време на дежурството си? Колко често охранителите падат в шахти на обекти, които обикалят от две години? А такива в бъдещето Народно събрание? Дали изобщо има такава статистика? 
За тази смърт се говори по-малко от три дни, ако обърнахте внимание, просто изведнъж  всички млъкнаха.
Поредната мистерия в тази сграда, която някои наричат българската Бастилия, въпреки че не е била затвор. Но пък има още по-мрачна слава и със сигурност крие още повече тайни за 

механизмите на властта у нас

   Досега тълпите са я превземали веднъж наистина, като Бастилията, но  май по-сценарий на ДС, затова този опит не се брои.
  Преустройват я, гласят я за български парламент, а това  отстрани изглежда едно от най-зловещите хрумвания, които могат да се родят в нечия глава.  Всички партии одобряват  тази идея, без да ги е еня, къде точно насаждат българската държавност. Навярно са толкова ентусиазирани, защото сталинистката цитадела евентуално може един ден да ги защити добре от разгневения народ, но ги съветваме да разчитат прекалено на това. 
 И Бурбоните, царствените предци на Симеон Сакскобурготски, са наричали главнияси затвор: „Нашата крепост Бастилията“, но тя падна и постави началото на един процес, който търкулна главата на последния от тях. Та именно „неговата крепост“ стана първопричината да бъде изпратен на гилотината.
Ще ви обърна внимание на едно описание на сградата на Партийния дом 

от края на 50-те години

 Та е показателно и днес:
„В дъното на ларгото е построен Партийният дом. Той заема цял квартал, заграден между булевардите "Руски" и "Дондуков", пл. "9 септември" и ларгото.
Сградата на Партийния дом, представлява един извънредно голям блок, който говори за силата и сплотеността на Комунистическата партия. Външната й архитектура е изпълнена от гранит и бял врачански камък.“
Дали отново не искат да ни внушат тази сила и да ни  подскажат, че всички партии вкупом са сплотеното и единна БКП, колкото и да се дърлят за фасон.  
Случката с охранителя е една история само за Шерлок Холмс, който навярно би разплел тайнственото кълбо. Такъв „образ невъзможен“ в България няма да се намери, уверявам ви.  Както не се намери и някой, който да разгадае. Дано да греша, но се сещам за 82-та тома по делото за палежа на сградата и си давам сметка,че това е един Бермудски триъгълникзатайните на властта. 

Тайната на тайните – кой  го запали?   

Партийният дом в бъдеще може да си заслужи  името Бастилия, знае ли човек…   Та нали той е съсредоточието на бедите ни през последните повече от 70 години, кошмарният център на властта, който сееше терор сред българите и взе кървава жътва от тях.  
Зловеща е ролята на Партийния дом и при демокрацията, когато стана символ на паралелната власт на отрочетата на БКП, която държи в плен държавата, въобразила си, че е свободна.  На старата комунистическа власт, която подмени истината за същността си
В портал „Култура“ преди време имаше едно забележително интервю с  Малина Петрова , автор на  филма „Приключено по давност“, посветена на делото за пожара в Партийния дом през 1990 г., което ще цитирам обширно, защото наистина си заслужава. Но е най-добре да се прочете, обяснява много неща.  Там авторката казва: 
„Става ясно, че документите, за които твърдят, че уж били изгорели, може би 

не са съвсем изгорели

, че е имало огнища, които са инсценирани, че сигурно много неща са били изнесени, преснети, скрити и т.н. Самият факт, че на сутринта след пожара, преди да са влезли още следователите, беше обявено публично, че целият архив по т. нар. „Трайчо-Костови процеси“ е изгорял, е достатъчно красноречив.
И още: „Освен че заграбиха държавата и финансите, се опитаха да узурпират информацията, да си присвоят историята и да я префасонират по свой образ и подобие. . .  А това, което се случи и за което пожарът помогна, е да бъде отсечена като със сатър връзката между миналото и настояще-бъдещето…
Твърди се, че били изгорели много финансови документи, архивите от заседанията и решенията на Политбюро, особено специалните решения, които биха могли да изправят много хора, включително цялото Политбюро и членове на ЦК на БКП, както и авангарда им – Държавна сигурност, на съд за национално предателство, ако имахме нормална съдебна система. И всичко това не е случайно, защото очевидно става дума за огромно присвояване на активи и капитали на държавата, тоест за финансови престъпления в особено големи размери, за които обаче липсват доказателства….
Какви пари е изхарчила държавата за това разследване, идея нямате! И какво? Напънала се планината и родила мишка. Само следователите са около сто души“, обяснява Малина Петрова.
И допълва, че има достатъчно факти, които насочват към 

истинските извършители

Стига да са имали очи и да са искали да ги видят.
 „Самият Александър Лилов в голямо интервю, което направих с него, каза, че прокурорката Анна Караиванова непрекъснато го е информирала как върви делото. Как така го информирала, след като една от заподозрените страни е самата БСП?! Как може хора от ДС да бъдат включени в разследващата пожара Парламентарна комисия във Великото народно събрание, след като съмненията падат и върху ДС? Сами да разследват себе си! Няма нищо изяснено, защото не са искали да се изясни.Изводът е, че пожарът е подготвен и режисиран от определени среди в Комунистическата партия, смята Малина Петрова.
И пита: „Нали не се съмнявате, че КГБ е участвал, както нямате съмнение за участието на ДС. Те са свързани, винаги са били като сиамски близнаци. Всичко се е докладвало, всичко се е обсъждало. Щом членовете на Политбюро на БКП казваха: „Ние нямаме никакви тайни от Съветския съюз, нямаме никакви тайна от КГБ“, значи е било така“. 
Започвам да си мисля, че нищо не се е променило.  Просто дълго време са ни държали под стъклен похлупак, в който са симулирали промени.  Без да искаме сме се измъкнали в един момент за малко, но опитните мишки трябва да бъдат отново върнати там. А това обяснява всичко. Като става кристално ясно и за нашите измерения твърдението на големия руски философ Николай Бердяев във  "Философия на неравенството“.
"И господството на тълпата създава свое избрано малцинство, свой подбор на най-добрите и най-силните в простащината, на първите сред простаците, на князете и магнатите на просташкото царство. 
Честито на печелившите.