Светослав Пинтев

Военният преврат от  последните дни е на път да сложи точка на светска Турция, на онази държава, която 

генерал-лейтенант Мустафа Кемал Ататюрк изгради върху развалините на Османската империя. 

С надеждата, че ще погребе завинаги фанатизма и средновековната й изостаналост.

Днес в Турция искат връщане на смъртното наказание, но и да се настанят в ЕС. Само не разбрахме, с ятагани ли ще режат главите на обвинените в опит за държавен преврат.

Военните, на които Ататюрк бе отредил ролята на пазители на светската държава, днес са нокаутирани. Не изведнъж обаче, този мач продължи няколко рунда.. Последният бе особено драматичен. Като в холивудски филм, не като в турски сериал.

Изтребител Ф-16, контролиран от метежниците, хвърлил 5 бомби по президентския дворец в Анкара в началото на преврата. При нападението загинали 5 души, предаде тогава Си Ен Ен Тюрк.Самият президент на Турция заяви, че са го обстрелвали, за да го убият, но на едно друго място, станало в курорта Мармарис.

Реджеп Таийп Ердоган е бил директна мишена на военните, опитали се да го свалят от власт, гръмнаха в дружен хор турските медии. Хотелът в егейския курорт Мармарис, където Ердоган отишъл на почивка докато превратаджиите блокирали Анкара и Истанбул, бил бомбардиран, съобщава вестник „Хюриет”. Това станало по-малко от два часа след като президентът напуснал хотела и потеглил към Истанбул, където на летище „Ататюрк” го посрещна множеството от негови привърженици. Тези военни се оказаха големи аджамии, атакуваха, за да поразят една и съща цел в два обекта, отдалечени на стотици километри един от друг.

Подгонен като гърмян заек, но и също толкова хитър, Ердоган изведнъж скочи на летище Ататюрк по чудодеен начин, само дето не го направи с парашут. 

После поведе ликуващата тълпата и се превърна в лъв, който с един замах си върна царството-господарството.

Би излязла чудесна басня, ако не беше нещо, което се случи тези дни. Или приказка, като за славния халиф Харун ал Рашид, който също обичал да се смесва с народа.

Апропо, лидерът на НДП Селахатин Демирташ каза за Ердоган преди време:"Той вижда себе си като духовен лидер на халифат.” Кемал Кълъчдароглу от Републиканската народна партия (РНП) пък алармира миналата година:

"Някои искат да се възстанови султаната в тази страна, не го позволявайте”.

Интересен факт е и отстраняването днес на 2700 съдии, които очевидно са предварително набелязани.

„Рисковете за Европа и България от ислямизирана до крайност Турция се усилват. Трябва да боравим с реалните факти и реалната политика, а не със собствените си пожелателни виждания.Следва разправа с военните, нови ограничения на правата и свободите на медиите и гражданите /мерки за сигурност/, натиск срещу опозицията - включително срещу кюрдите - изобщо повече от Ердоган и по-малко от Ататюрк.

Ислямска демокрация е оксиморон. 

Най-големият му враг са военните и той вижда преврати навсякъде, написа бившия ни посланик в Русия Илиян Василев във „Фейсбук“.

И това наистина е точно така. Вижда ги, защото му вършат работа.

През март тази година турската армия отхвърли предположения, че планира преврат срещу президента, раздухана от вестниците версия. Описа ги и западната преса.

Армията в Турция е направила четири успешни държавни преврата за около 50 години.

Тя по Конституция е пазител на светската държава и има функцията да обуздава ислямистите, отредена й още от Ататюрк, както вече споменахме. Които пък имат за задача да спрат тях.

Това обяснява превратите, които Ердоган „разкрива” на едро, те не са малко.

Лошото е, че досега обвиненията не издържаха в съда. И май се налага да се окаушат и съдиите.

През март Апелативният съд на Турция отмени осъдителни присъди срещу 275 души,  високопоставени офицери, журналисти, учени, всякакви, обвинени в заговор още от 2003 г. , когато искали да съборят тогавашния премиер Ердоган.

През есента на 2012 г. офицерите и останалите бяха осъдена на по поне 20 години затвор.

Прокурорът по делото обаче наскоро обяви публично, че ключови доказателства - дигитални файлове - са подправени и абсолютно неизползваеми като доказателства.

Ердоган се ядоса

 10 % от командния състав на армията беше зад решетките- 40 генерали и 77 запасни офицери, а Темида ги пусна. Явно той държи на това съотношение.

Онзи преврат е наречен "Боен чук" /на турски- "Бальоз"/.

„Планът” му в много отношения напомня всичко, което се случи в нощта срещу 15 юли. Обвиненията обаче са изумителни - заговорниците били планирали серия от бомбени атентати срещу джамии и обществени сгради, както и създаване на  военно напрежение с Гърция в Егейско море, провокирано от стрелбата по турски боен самолет. Трябвало да се генерира чудовищен хаос, така че армията да се намеси със сила за възстановяването на реда в страната.

Заговорът е „разкрит“ през февруари 2010 г., когато за часове са арестувани десетки действащи и запасни офицери. Плановете им са странни, както се оказва. Уж са съставени от военните още през 2003, за да свалят от власт Партията на справедливостта и развитието. 

Поразителното е, че са изложени писмено на… 5 000 страници, което е направо малоумно  за заговор, целящ държавен преврат.

Командирът на генералния щаб на армията Илкер Бабуг тогава заявява категорично, че този документ е фалшив и така се води "психологическа война" срещу военните, защото са крепители на демокрацията.

През 2013 година още стотици офицери, журналисти,юристи и т.н. са признати за виновни за подготовка на преврат с цел сваляне на Реджеп Ердоган, който по време на деянието е премиер. Сред осъдените е въпросният бивш шеф на Генералния щаб Илкер Башбух, който получава доживотна присъда. Заедно с още 16души ….Но магистратите подло ги оправдават.. Е, сега е техен ред.

Друг емблематичен заговор е „Ергенекон”, смятан за един от най-мащабните в новата история на Турция. Поне според обвинението. Процесът започва шумно през юни 2007 г. За лидер на организацията е обявен друг един бивш главнокомандващ. Това е генералът в оставка Вели Кючюк, която е направо демон, ако се съди по обвиненията.

„Eргенекон“ е обвинена в ултранационализъм, в организиране на политически убийства, даже и в опит за ликвидирането на турския президент Торгут Йозал, който тогава  обявява намерението си да сключи мир и прекрати гражданската война с кюрдите. За ликвидиране бил набелязан даже писателят-нобелист Орхан Памук. Което ни напомня неговата книга „Музей на невинността”, описваща отварянето на Турция съм света през 60-те и 70-те години на миналия век. Невинността вече не е на мода в Турция.