В президентството на „Дондуков“ 2 тече трескава акция за номиниране и изпращане в стратегически столици на посланици, верни до новия президент Румен Радев и  кремълското задкулисие, обединяващо БСП, лобито около Симеон Сакскобурготски, Саратите на Доган и Библиотекарите. Целта е до края на работата на служебното правителство на Огнян Герджиков новите шефове на дипломатически мисии да получат мандати. Така, въпреки победата на ГЕРБ и пронатовските и проевропейски партийни формации на изборите, кадри на статуквото ще представят пред света България през следващите години. Това разкриха пред Faktor.bg източници от дипломатическите среди.

Според тях  стратегията с овладяването на дипломатическите мисии е също част от  програма на руския генерал Решетников за прочистване на прозападния елит в България. Провалът на БСП на изборите обърка програмата на проруските сили и сега в съвсем кратки срокове трябва да се реализира кризисен сценарий за

поставяне на Външно министерство в определени зависимости

Faktor.bg се добра до някои от имената, които ще бъдат лансирани за посланици: Атанас Кръстин заминава за Германия, Любомир Иванов е номиниран за Виена, Б. Мирчев поема Скопие. Ирина Бокова се завръща в Париж. Красимир Тулечки е избраникът за Атина. Ганчо Ганев е определен за Киев. Александър Орбецов пътува за Сеул. Райко Райчев ще ни представя в Минск. Н. Николов в Алжир, а Ради Найденов в Швейцария.  От пръв поглед се набива на очи, че повечето от тези имена са свързани с дипломацията на комунистическа България, шестима са обявени от Комисията по досиетата като агенти на ДС, възпитаници са на ковачницата на кадри на КГБ – МГИМО в Москва, а висшата им дипломатическа кариера е свързана предимно с управленията на БСП, ДПС и Сакскобурготски.

Атанас Кръстин е настоящ секретар на президента Румен Радев. До декември 2010 г е бил генерален консул в Мюнхен, но мандатът не му е продължен от тогавашния президент Плевнелиев. Сега има шанс да се завърне в Германия, но като първи дипломат в Берлин.

Любомир  Иванов е с дългогодишна дипломатическа кариера. Завършил е „Международни отношения“ с китайски език в МГИМО, Москва през 1983 г. Бил е главен преговарящ за присъединяването към НАТО и зам.-външен министър в кабинета "Сакскобургготски". Той е и първият постоянен представител на България в НАТО след приемането ни в Алианса. Работил е в посолствата ни в Белгия и Китай, бил е в Страсбург и посланик и постоянен представител към Световната организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Той е и единственият българин, оглавявал Комитета по конституционни въпроси на ФАО. 
През 2010 г.  е обявен за служител на бившата Държавна сигурност от Комисията по досиетата. Той е бил разузнавач от Първо главно управление на ДС, назначен през 1985 г. и уволнен през 1990 г. Любопитен факт е, че през 2008 г., когато е първата му проверка, името у не е съобщено.
През август 2016 г  дипломатът бе предложен за шефът на Националния център за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС в първата половина на 2018 г. 

В играта на българската дипломация се завръща  и скандалната Ирина Бокова, която в момента е шеф втори мандат на ЮНЕСКО. Бокова е също кадър на МГИМО. Била е вече наш посланик в Париж, но сега отново се е устремила към френската столица. През последната година името й бе свързано с амбицията да стане шеф на ООН. Бокова се провали, въпреки подкрепата на Кремъл и реверансите към режима на Путин. Така тя се превърна и в провал за България, която издигна кандидатурата й номенклатурно, прибързано без дебат в обществото. В края на битката за ООН Бокова се обяви срещу българската държава, като отказа да напусне надпреварата, въпреки, че правителството официално оттегли подкрепата си за нея и номинира нов играч – Кристалина Георгиева. Според  дипломати от кариерата случаят е безпрецедентен, за да й се даде пореден шанс за дипломатическа работа от името на България. Зад Бокова обаче стои новият президент и менторът му Корнелия Нинова. Това обяснява кризисната загриженост за бъдещето на шефа на ЮНЕСКО, чийто мандат изтича след няколко месеца, а напъните да се уреди със служба в ООН се провалиха.

Красимир Тулечки е негласната номинация за  Атина. Той беше обявен от Комисията по досиетата за сътрудник под псевдонима „Мирчев” на РУ-ГЩ от 1985 г. Завършил е Дипломатическа академия в Москва. Работил е в отделите „Съседни страни“ и „Азия и Африка“ (1981–1985) на МВнР. В чужбина е заемал следните постове: трети секретар в посолство в Техеран, Иран (1985–1989); втори секретар (1991–1993), временно управляващ (2002–2003) посолството на България в Кабул, Афганистан и извънреден и пълномощен посланик там (2003–2007); временно управляващ посолството в Адис Абеба, Етиопия (1993–1996); Съветник в посолството в Белград, Сърбия (1998–2001); извънреден и пълномощен посланик в Прищина, Косово (2009–2010). С указ на президента Георги Първанов през септември 2010 г. е назначен за посланик в Анкара, Турция.

Ганчо Ганев е определен за шеф на мисията ни в Киев.  Бил е шеф на Дирекция „Източна Европа и Централна Азия” във Външно. В края на кабинета  на Станишев е назначен за постоянен представител, посланик в Женева, пост който заема от август 2009 г. Преди това е посланик в Осло (2003-2006) по време на Сакскобургготски.
След огласяването на принадлежността му към ДС е върнат от Женева от министър Николай Младенов.  Ганев е вербуван от ВГУ през 1984 г. като агент под псевдонима „ГЕНЧЕВ”. Тогава е 28-годишен. Работи за отдел 09 – „Търговски”. Насочването му днес към Киев се приема като рисковано, като се има в предвид позицията на президента Радев за руската военна агресия в Украйна и Крим, която е коренно различна от тази на ЕС и НАТО.

Ангел Орбецов, който се спряга за Сеул е завършил "Международни отношения" в МГИМО, Москва с персийски език. Орбецов е временно управляващ посолството в Афганистан от 1995 до 1999. През 2002 подготвя възстановяването на дипломатическото представителство в Кабул. Посланик в Китай от 2004 до 2008 г. Директор на Дирекция "Азия, Австралия и Океания" в МВнР от 2008 г.
Разкрит като секретен сътрудник на ДС с  с решение № 175/14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вербуван е от ПГУ през юни 1989 г. под псевдонима „ГЪЛЕВ”. Тогава е 29-годишен. Кристиян Вигенин като министър в правителството на Орешаррски го връща отново  в орбитата на Външно, след като е освободен по времето на Николай Младенов.

Мандат за чужбина ще получи и друга спорна фигура от Външно - Райко Райчев, настоящ шеф на Генерална дирекция „Глобални въпроси”. Новата отправна точка на дипломатическата му кариера е Мниск. 
Отварянето на досиетата на дипломатите преди години го завари на поста  постоянен представител, посланик в Ню Йорк, където беше назначен през септември 2007 г. по време на кабинета Станишев. Райчев е вербуват от ПГУ през 1985 г., когато е 30-годишен като млад дипломат преди изпращането му на задгранична работа в САЩ. В документите на ПГУ от досието му той е описан като „много добре идеологически подготвен”, член на БКП от 1982 г. При срещата с оперативния работник Райко Райчев заявява, че „отдавна е очаквал този момент, но не е знаел кой и кога ще проведе разговора”. Вербуван е под псевдонима „ВЕЛИН”-1 и 2. Под прикритието на поста аташе в постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк той донася срещу чуждестранни дипломати и американски граждани, сред които и журналисти.
След разкриването на досиетата на дипломатите през декември 2010 г. тогавашният министър на външните работи Николай Младенов го изтегли от посланическия пост в Ню Йорк.
Пореден скандал с Райчев се завихри, когато бе определен като шеф на екипа, който ще ръководи кампанията на Бокова за председател на ООН.

За Швейцария пък трябва да замине служебният външен министър Ради Найденов, който до скоро бе български посланик в Берлин. Номенклатурните обвързаности с комунистическото БЗНС са ракетата носител в живата му.  Внук е на Ради Найденов – старши български политик от БЗНС . Министър на правосъдието от 1946 до 1962 г. Член на Президиума на Народното събрание от 1962 до 1971 г. Известен с това, че подписва смъртната присъда на Никола Петков и е сред авторите на мракобесния Закон за народния съд. По ирония на съдбата внукът му получава бурна кариера по времето на НДСВ – първо е зам.-министър на отбраната, а по-късно и шеф на кабинета на Сакскобурготски. След това пълномощен посланик на България в Австрия. През май 2011 г. е назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, а от февруари 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик в Германия. Ради Найденов се спряга сред най-доверените хора на Румен Радев и е връзката му с бившия цар. Кръгове край него пък твърдят, че вече се бил договорил за външен министър в третото правителство на Борисов. Като служебен министър ще бъде запомнен с изявлението, че нямало данни Русия да се меси във вътрешните ни работи. Само дни по-късно "Уолстрийт джърнъл" го опроверга със скандално разследване.

Осведомени за дипломатическото кадруване твърдят, че за посланически постове се спряга и името на бившия министър на МВР, а сега преподавател в Библиотекарския институт Цветлин Йовчев, както и за други министри от кабинета на Орешарски.

Предпочитанията на новия държавен глава в сферата на дипломацията не изненадват. Още по време на кандидат-президентските дебати той декларира, че няма нищо против агенти на комунистическите служби да представят България по света. По-късно с назначенията в администрацията си и в служебното правителство потвърди тези си разбирания, но така едва ли България ще има най-доброто лице пред света.