Дмитрий Волчек, Радио Свобода

През юни 1969 година трима ученици от село Пятихатки откриват в покрайнините на Харков масов гроб. Сред находките на децата били венчален пръстен с инициали А.К. и дата 29.VI.1924, златни зъбни коронки, копчета с полския герб, металическа пластинка с надпис: "На другаря Пташински за борбата с контрареволюцията от ГПУ (Главно политическо управление).

Осведомител на КГБ, работещ под псевдонима "Зеленски" съобщава на началниците си за откритието на децата.

Точно 10 години по-късно, през пролетта на 1979 година, когато пролетното пълноводие размива брега на река Об край град Колпашево в Томска област и започнат да се появяват кости и мумифицирани тела на хиляди хора, убити в затвора на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи). Войските на КГБ отцепват района и се залавят да унищожават уликите - привързват към останките железа и ги потапят в реката.

През 1969 година в Пятихатки всичко е свършено тихо.

Най-напред разпитали ветераните от спецслужбите, за да изяснят кой е погребан в братската могила. Пенсионерът Н. Галицин, който участвал в разстрелите, разказва, че през април-май 1940 година с негово участие край селото са 

убити "13 хиляди офицери и генерали от буржоазна Полша",

 а също така "незначителна част съветски граждани", осъдени на смърт през 1940 година.

Изяснява се и произходът на пластината, прославяща бореца с контрареволюцията, другаря Пташински: в гроба са хвърлени и предмети, конфискувани при арести от 1937–1938 година, включително чанти  и папки с  надписи.  

Бившият началник на Харковското НКВД Сафонов, бившият заместник-началник на УНКВД Тихонов и други ветерани на държавна сигурност потвърждават думите на Галицин: в Пятихатки са погребани полски граждани.

През септември 1939 година, когато съоюзниците — хитлеристка Германия и СССР — започват да делят помежду си Полша, червеноармейците вземат в плен около 240 хиляди полски военни, полицаи и държавни служители. Един от спецлагерите, предназначен за "полския контингент", се намира в град Старобелск, на територията на Украйна. На 5 март 1940 година Политбюро на ЦК на руската комунистическа партия (ВКП(б) взема решение да разстреля част от полските военнопленни. Офицерите от Старобелския лагер са изпратени на разпореждане на Управлението на НКВД на Харковска област. Присъдите се изпълнявали в мазетата на областното управление на НКВД на улица "Дзержински". С камиони труповете били извозвани до парцел номер 6 в лесопарка на Харков и изхвърляни в предварително приготвени ями. Сред екзекутираните са бащата на полския режисьор Анджей Вайда и генерал Константин Плисовски, командващ отбраната на Брестката крепост срещу германското настъпление през 1939 година.

Точно този масов гроб откриват 29 години по-късно учениците от Пятихатки.

Карта на масовите гробове

Тогава, през юни 1969 година, първата задача на КГБ е да унищожи следите на престъпленията и да убеди местните хора, че в масовия гроб са погребани противникови войници по време на войната.

Документите, как са унищожавани доказателствата, са разсекретени в Украйна през 2009–2013 година. Така руският изследовател Константин Тимофеев попада в архивите на няколко важни писма, свидетелстващи за това, как КГБ е унищожил свидетелствата за престъпленията, старателно укривани в съветско време — според официалната версия, въпреки всички доказателства срещу нея, поляците са убити от германците.

Първият документ с гриф "съвършено секретно" е от 5 юни 1969 година. Това е писмо от областния началник на НКВД  генерал-майор П. Фещенко до шефа на КГБ на Украйна В. Никитченко и в него се описва как са били открити гробовете и разпитани бившите служители на НКВД.

Писмото завършва така: "Засегнатият гроб е възстановен, там където земята е пропаднала ще бъде засипана. Ако тръгнат "слухове" за характера на гробовете, ще предприемме мерки за дезинформация".

На 7 юни Никитченко изпраща две еднакви съобщения — до секретаря на украинската компартия Шелест и в Москва - до председателя на КГБ Юрий Андропов. Той дословно повтаря донесението от Харков, включително и имената на децата, открили гроба: Дима Стьопин, Сергей Пешков, Виктор Круглих. 

Добавен е само този абзац: 

"Смятаме, че е целесъобразно да разясним на населението, че в периода на германската окупация, наказателните органи на Германия са извършвали на това място погребения без почести на разстреляни за дезертьорство и други престъпления войници и офицери от тяхната армия. Едновременно с това там са погребвани германци умиращи от различни опасни заразни болести (тиф, холера, сифилис и др.), затова тези погребения трябва да бъдат обявени от здравоохранителните органи за опасни за посещения. Мястото ще бъде обработено с хлор, карантинирано и впоследствие засипано".

На 12 юни 1969 година от Харков генерал Фещенко отново докладва на генерал Никитченко в Киев за извършената работа. Документът е толкова секретен, че ключовите думи: "трупове, погребения" са дописани на ръка, за да не ги види машинописката. Масовите гробове са наричани "спецобект", а Фещенко предлага те да бъдат унищожени, като на мястото бъде посторено учебно заведение за кадри на КГБ.

"Территорията на спецобекта е 7490 квадратни метра. На на са открити 112 погребения с различни размери — от 4 до 60 кв. метра всяко, в които са 

погребани около 13 хиляди трупа

 Предвид това, че спецобектът е открит от местното население, сме поставили милиционерски пост, но независимо от него, там продължават да ходят деца и да копаят, за да търсят оръжие и друго снаряжение.

Като вземем предвид гореизложеното, смятам за необходимо спецобектът да бъде ликвидиран с използването на химикали. Въпросът е съгласуван с Областния комитет на партията.

В бъдеще на тази територия е целесъобразно да бъде посторен закрит обект на КГБ, например, учебно заведение. 

Разходите, свързани с ликвидацията на обекта ще възлязат, ориентировъчно, на около 10 хиляди рубли".

В писмото е приложен план за ликвидацията на "обекта".

Последният документ от 1969 година, обнародван от Константин Тимофеев, е писмо от генерал Фещенко до генерал Никитченко от 19 юни. 

Началникът на Харковското КГБ се отчита за своето пътуване в Москва и срещата му с Юрий Андропов и неговия заместник Цвигун. Неговият план бил изцяло приет: масовите гробове трябвало да бъдат унищожени с помощта на химикали, като предварително да бъде ограден с бодлива тел и да бъдат издигнати две постройки - за охрана и за съхранение на химикалите. За ликвидирането на погребенията били отделени 21 души, самосвал, автоцистерна, товарна машина и 10 хиляди рубли.

Част от тайния доклад

Планът бил леко променен: на територията на "спецобекта"

построили не учебно заведение, а почивна база на КГБ 

Но въпреки всичко все пак не успели да унищожат всички улики.

Минават още 20 години и, вече в разгара на перестройката, началникът на Харсоквското КГБ Н. Гибадулов изпраща до председателя на КГБ на Украинската СССР Н. Голушко съвершено секретна шифрована телеграма "За усложнената обстановка около мястото на погребенията на жертвите на репресиите".

Гибадулов съобщава, че на местата на погребенията са пробивани дупки и в тях е изливана сода каустик, но неформални обединения на граждани са информирани за детайлите на операцията и "разгръщат широка пропагандистка работа по дискредитация на партийните и съветските органи и на първо място срещу органите на държавна сигурност".

"Предприеманите от управлението на КГБ мерки за отвличане на вниманието на обществеността и преди всичко на неформалите от погребенията в гората са неефективни, доколкото неформалите имат достоверна информация по този въпрос", пише Гибадулов и предлага "провеждане на комплекс от мероприятия за легализация на мястото на погребенията".

Половин година преди разпада на СССР, през юли 1991 година, в покрайнините на Харков започват разкопки. Открити са останките на 4302 полски военнослужещи, документи, награди, отличителни знаци, лични жетони, чрез които са установени имената на 3820 военни от полската армия. На 17 юни 2000 година е открит мемориален комплекс, поставени са табелки с имената на всички убити полски офицери.

18 години по-късно са разсекретени документи на КГБ на Украйна за събитията от 1969 година. Значителна част от документите за Катин и други убийства на полски граждани са публикувани и в Русия. Но и досега, за разлика от Украйна, където всички архиви на КГБ са разсекретени и общодостъпни, в Русия има материали, обявени за държавна тайна. Както установи наскоро изследователят Сергей Прудовский, Федералната служба за сигурност, наследник на КГБ, е оставила на секретно пазене още за 30 години документите на органите на съветската държавна сигурност.

Статията е номинирана за наградата "Андрей Сахаров".

Превод: Faktor.bg