На 13 март 1992 г. първите мъже в държавата, след драматично заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, взимат тежко политическо решение – прикриват държавната измяна на Доган, свързана с предоставяне на турското посолство в София имената на 79 секретни сътрудници в дипломатическите ни мисии по света.

Шпионската афера става популярна като“Оня списък“ и реално е едно от най-скандалните престъпления, извършено от български политик в годините на Прехода.

Faktor.bg публикува секретните стенограми от първите две заседания на Консултативния съвет при президента Желев за аферата (виж тук Първа и Втора част, б.р.).

На третото заседание за първи път участва и външният министър Стоян Ганев, представен от медиите като един от участниците в шпионската сага. Той е категоричен, че няма никакво отношение към мръсотиите, които се разиграват.

Специалният доклад (виж тук Трета част, б.р.) на Националната служба за сигурност прочетен от шефа й Чавдар Петков предизвика бурни дебати.

Стоян Ганев настоява НСС да каже кой е информаторът им и да спре да го крие.

Председателят на парламента Стефан Савов избухва срещу ген. Бриго Аспарухов, питайки го как може в продължение на 35 дни от предаването на списъка на турците до сега да не е сравнил имената на 37-е разузнавачи, които са към неговата служба. Според него НРС не си е мръднало пръста в сложната ситуация.

Стоян Ганев смята, че цялата шпионска афера цели неговото набедяване и набедяване на председателя на парламентарната група на ДПС Ахмед Доган. Външният министър атакува Димитър Луджев, министър на отбраната, че още на 5-и, сряда, му е казал за шпионския теч по време на обяд в клуба на ЦДНА. Луджев признава, че са водили такъв разговор, но подчертава, че съжалява, че го е информирал. Военният министър предупреждава, че

ако изгори Доган, ще изгорят поне още 5 генерали,

които знаят къде са разположени агентурните кадри. Доган бил в контакт с тях.

Д-р Желев настоява, че има два ключови въпроса: предаден ли е реално този списък на турското посолство и ако е предаден - от кого?

Чавдар Петков, обръщайки се към Желев:“ Съществуват първични оперативни данни, че на 4-и февруари такова събитие се е случило в турското посолство.“

Бриго Аспарухов и Стоян Ганев влизат в остър спор. Външният министър го предупреждава, че трябва да говори и за афера в Белгия, както и да си спомни и други неща. А разузнавачът му отговаря, че ще си спомни за всичко, но да не рови костите на брат му.

„Въведете си ред в министерството, секретните имена не са изтекли от НРС, а от Външно“, отвръща на удара генералът.

Аспарухов отговаря и на вътрешния министър Соколов, че едва на 11 март в 17 ч е получил списъка с имената на агентите от него. Но е много странно как в „Репортер7“ този огромен списък е отпечатан на 12 февруари, така добре обработен, това е невъзможно, явно са го имали по-отрано.

„Настоявам главният редактор на „Репортер7“ да се повика по съответен начин и да каже от къде е получил този списък, тъй като г-н Ганев обвини НРС, че му го е дало“, призовава Аспарухов, Той все пак признава, че има една роднинска връзка между неговата служба и човек от вестника. Вероятно намеква за Бинка Пеева, бившата съпруга на Соломон Паси, която през този период работи в медията.

Йордан Соколов атакува шефа на НРС, че вероятно имената на разузнавачите не са толкова важни, след като 35 дни не е предприел елементарна грижа да се запознае с тях и да предприеме мерки за опазването им. Действията му като шеф на специална служба са недопустими.

Чавдар Петков обяснява, че явно срещата на Доган с турския посланик е била толкова важна, че дипломатът е вдигнат от леглото, за да дойде и да вземе списъка. Информацията е била потвърдена от анонимния източник, който е бил с Доган.

Стоян Ганев отново настоява секретният източник да дойде пред тях:“ Този орган не е бакалийска кооперация, а е Съвет за национална сигурност и всякакъв източник може да се появи тук. Източникът да дойде веднага тук от болницата, с линейка, но да дойде“.

В дебата се включва и Александър Йорданов. Той връща темата към доклада на НСС, в който е очертан кръгът от хора, които могат да изготвят и изнесат списъка. Според него тайнствената Анжелика Ангелова за втори път се замесва в скандал, компрометиращ СДС и това не е случайно. Припомня, че дамата е била отстранена от президентството, заради скандал с предоставянето на синята бюлетина докато е работила за ЦИК. Йорданов припомня, че всичко сякаш се случва по някакъв план, за подобни събития са говорили Любомир Иванов, бившият парламентарен секретар на Външно и Стефан Гайтанджиев, депутат от СДС, а после от БСП. За него се знае, че като секретар на КС на СДС е измъкнал цялата архива на сините и сега не се знае къде е, припомня Александър Йорданов. Той е категоричен: „…това е удар върху сегашното правителство и спор повече не може да има“. Припомня слуховете, че ако не март, то май месец няма да има правителство на СДС. На никой обаче от присъстващите държавници и политици и през ум не му минава, че Доган, кръгове от специалните служби и бивши шестаци са

острието на шпионската игра

Йорданов припомня на присъстващите, че гръцкият политик от Нова демокрация Мицотакис също е дал изявление, че след няколко месеца няма да има правителство на СДС. Аспарухов реагира веднага, че НРС е засякло, че към гръцкия вестник „Понтики“ има установен български канал от бивши служители на ДС, които подават целенасочена информация, с цел да нанесат удар срещу президента на РБ.

„Дайте тези доказателства и кои са тези хора“, настоява Стоян Ганев?

В разговора се намесва и премиерът Филип Димитров. Той също настоява секретният свидетел да бъде разпитан и да даде показания пред тях. Премиерът се обръща към Чавдар Петков: „Вие ще му осигурите от този момент нататък охрана и по този начин ще жертвате своя служител, защото работата вече е много дебела.“ Димитров настоява, че ако трябва ще бъде обявен за защитен свидетел. Чавдар Петков отново се опитва да отбие осветяването на агента и да разкрие самоличността му.

Това ядосва Стефан Савов: „Г-н Петков, ако вие не го извикате, ако продължавате да го прикривате, по чл.79 от Конституцията ще извикам и г-н Петков, и съответното лице пред Народното събрание, и вие не може да го прикриете“. Намесва се президентът Желев, предупреждава да не се използва НС като плашило, а секретният агент тази вечер не може да дойде.

Филип Димитров се обръща към Соколов: „…смятате ли, че можем да гарантираме охраната на този човек и може ли на базата на тези твърдения да се отиде към следствие?“

Министърът на МВР отговаря, че НСС е създало доста ясноти около това лице. Няма точна информация дали е официален сътрудник или не към момента. Бил е преди години, но сега уж е свален от отчет. Соколов опитал да направи проверка, но от архива на МВР му казали, че с такова име има две лица и без допълнителни данни не може да се установи кой е човекът, влезнал с Доган в посолството.

Савов отново избухва:“Аз не мога да разбера, защо г-н Чавдар Петков не иска да докара до 15 мин. този свидетел? Ако искате не пред всички, но пред президента, пред мен и пред министър-председателя….“

Чавдар Петков: „Защото той е в болница на лечение“.

Стефан Савов: „На какво лечение? Г-н Орал, посланикът става и отива за този списък, вашият свидетел не може…На какво лечение е, от какво е болен?“

Чавдар Петков обяснява, че е болен, от това, което става: „От публичността на случая“.

Савов:“От това, което стана, и ние ще се разболеем. И аз съм болен…“. Чавдар Петков продължава да отбива атаките и твърди, че сега е сложно да се доведе агентът им, че трябва да се договорят с него.

Савов директно контрира: „…качваме се на колите и след 10 мин. сме в Правителствена болница. Там има един специален апартамент, който е за правителствени лица – за президента, за мен, за министър-председателя. Докарвате там това депресирано лице. Все пак днес трябва да се реши този въпрос…“

Късно вечерта заседанието прекъсва работа. Президентът, шефът на парламента, премиерът и представител на МВР и прокуратурата тръгват към Правителствена болница. Срещата с агента е все пак проведена, продължава около час. Тя вероятно ще остане в историята като единственото посещение на пациент в болница от първите ръководители на държавата.

Същата вечер към 22 ч Консултативният съвет подновява своята работа. Президентът Желев говори първи:“ Разговорът беше проведен с въпросното лице. То 

потвърди тези неща, които чухме

тук. Възниква въпросът – как нататък да процедираме?“

Стоян Ганев:“ Не се заблуждавайте, това е политически сценарий. Целта е да компрометират това правителство, не се заблуждавам“.

Савов:“ Едно следствие означава Стоян Ганев да си подаде оставката“.

Ганев:“ И понеже стана дума за следствие, точно тук е смисълът на провокацията: да започнат следствени действия, да започнат следствия, които ще продължат месеци наред, всъщност - толкова колкото Мицотакис е изчислил, и да стане онова, което ще става, ако в момента не се попречи“.

Савов отново акцентира, че службите сякаш са нагласили всичко и припомня колко съмнително е, че още на следващия ден, след като Доган предал списъка, нашето „велико“ военно разузнаване вече е знаело. Военният министър Луджев е засегнат, опитва да реагира, но Савов го срязва да не го прекъсва. Луджев е изнервен и казва, че ще си хвърли оставката.

Савов:“Връчете я, но на мен няма да я връчите…“ Луджев заплашва, че знае някои работи и може да говори на друго място.

„Не ме гледай така страшно“ – предупреждава го Савов.

Желев:“Г-н Савов, поемате работата на следствието“.

Савов:“ Аз не искам именно да има следствие. Аз искам да има оставки…“

Луджев: „Щом искате оставки, 

още утре ще подам моята оставка, 

бъдете спокойни, защото тук всички са забъркани, само не са забъркани, тези, които са допуснали кашата и цялата тази история.“

Савов контрира, че агентът не е в депресия и са ги заблуждавали през цялото време от НСС. Петков обяснява, че е вкаран в правителствена болница по ходатайство на ДПС – проф. Септлиев, бивш депутат.

Александър Йорданов:“…криминалните неща съвпадат с политическите желания. Има политическо желание да падне правителството на СДС. … през май да има правителствена и парламентарна криза, и изведнъж криминалните случаи със списъци и други работи съвпадат с политическите желания на определен кръг хора.“ Според него този удар срещу дипломатическата ни система може да има и положителен ефект, защото започва разграждането й, тя все още е монопол на комунистите.

Стефан Савов се възмущава, че в списъка особено се акцентира на Стоян Сталев, защото е приятел на сините и на Стоян Ганев, но никой тогава не подозират, че Сталев е агент на ДС. Години по-късно името му бе оповестено от Комисията по досиетата. Участниците в Консултативния съвет на този етап дори нямат представа, че и Доган е специален агент на службите. Гледат на него с доверие и дори с респект за годините, прекарани като политически затворник. Притесняват се, че едно разследване ще срути цялата система на демократите, ще изложи на риск коалиционния им партньор - ДПС

В същото време шефовете на службите – НРС и НСС, разполагат с цялата секретна информация и оставят политиците наивници съвсем да се „изпържат“ в собствените си надежди. Твърди се, че точно по това време агентурното дело на агент „Сава“ се намира в служебната каса на единия от шефовете на специалните служби.

Николай Слатински предлага, че списъкът е единственото реално нещо и трябва да открият кой е автора му, този човек да бъде изваден пред обществото и да понесе цялата отговорност. Савов настоява да застанат зад Ахмед Доган, без да подозира дори, че само след няколко месеца, точно ДПС ще поиска оставката му и ще го свали от председателския пост в парламента. Така първите мъже в държавата стигат до компромиса да подготвят съобщение, че всичко по аферата е необосновано и недоказано, а твърденията, че в изготвянето и разпространението на списъка са участвали Стоян Ганев и Ахмед Доган - не е потвърдено. В страната обаче е регистрирана верига от действия с нерегламентирано използване на секретни документи, което се прави за постигане на определени политически цели и дестабилизиране на страната.

Драматичното заседание на „Дондуков“2 приключва 55 минути след полунощ.

Взето е тежко политическо решение,

емоционално и лишено от логиката за справедливост и национална сигурност. Сините, които през този период държат цялата държавна власт в свои ръце – президентство, парламент, Министерски съвет, залагат на стабилността и лоялността към своя партньор ДПС, вярвайки дълбоко, че ръководството на етническата партия са истински привърженици на демокрацията, независимо, че партията им гъмжи от агенти на ДС и комунисти. Тогава никой и не иска да мисли, че Доган може да е част от сценарий на службите, който трябва да постигне определени цели.

От дистанцията на изминалите 24 години неминуемо се налага и усещането, че представителите на първата демократично избрана власт след падането на режима на Тодор Живков са наивни мечтатели за демокрация. Решението от 13 март 1992 г. вероятно им тежи и до днес. Залагат романтично на лоялността и доверието към лукавия политическия партньор, който само няколко месеца по-късно им би депесарски шут. Ако преди 24 години политическият елит беше дал зелена светлина на разследване за Доган, вероятно зловещият му за държавата модел щеше да бъде осветен много по-рано. Времето не се оказа подвластно на сините, защото бе грижливо минирано и заграбено от тайните комунистически служби и номенклатурата им.

В последната Пета част очаквайте: КОЙ е тайният агент, какво признава по време на секретния разпит, участвал ли е Доган в аферата, какви са били мишените, КОЙ отказа месеци преди да изтече 20-годишният давностен срок за престъплението на Доган да възобнови делото?