Кирил Русев

При встъпването си в длъжност вътрешният министър Цветлин Йовчев заяви: „ Аз мисля, че по действията ми ще ме познаете чий човек съм” – загадъчен и оригинален анонс на една министерска кариера. До някъде е честен г-н министърът, че ще го познаем по „действията”, а не по делата. Когато говорим за „делата” в тях винаги е заложен смисълът на позитивизъм, съзидание и градивност,  а такъв стремеж до сега трудно се забелязва в работата на най-силовия човек в държавата. Още от първия ден в МВР той демонстрира повече стремеж да разгражда и задкулисно  да овладява процесите. 

Всъщност „на кой е Йовчев” –  това се питат и в МВР, и в държавата, след като от години най-силовото ведомство се ръководи от човек,  извън политиката? Представен с ореола на професионалист и супер експерт, днешният повелител на националната сигурност се свързва и с няколко обществени скандала: „Филчев гейт”, аферата с продадения на американците руски цирконий, разработката „Гном”, подписката „Анти-Дончева” и др., коментират негови колеги. Впечатляващо обаче е личното му участие и в други любопитни афери през последните  години.

Името на днешния министър е забъркано с изпратените SMS-и по време на отвлечените български шофьори в Ирак. Според източници от бившата НСС, която се вля в ДАНД,  безспорно е установено, че именно той стои зад пуснатите скандални съобщения до ексдепутатите Наско Рафаилов и Владимир Дончев. Те ги получават след скандал с разпространен анонимен доклад от службите, озаглавен „Истината за убитите български шофьори в Ирак”. Заплахите към депутатите гласят: „Не ровете случая с Ивайло Кепов и Георги Лазов”. Службите тогава бързо установяват, че съобщенията са изпратени от телефона на мъж, с когото живее сестрата на Цветлин Йовчев. Засича се и друга интeресна връзка – въпросният приятел е в близки контакти с покойния вече Цвятко Цветков, който години наред се изживяваше като анализатор на „Позитано”. Служителите, разкрили тогава „къртицата”, по-късно са уволнени от ДАНС, а

Йовчев е назначен за шеф на Агенцията с прякора „SMS – терорист”,

коментират иронично колегите му.

На 13 юли 2004 г. българските шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов са убити в Ирак. Официалните внушения са, че терористи от „Ал Кайда” са отвлекли и обезглавили българите. Осем месеца по-късно, през 2005 г. в пощенските кутии на депутати и медии бе пуснат анонимен доклад, очевидно писан от лице, свързано със спец.службите, озаглавен „Истината за убитите български шофьори в Ирак”. В информацията се загатва за покровителство над „амфетаминовите играчи” в страната, а неофициално се твърди, че тайнственият му автор е днешният вътрешен министър. Депутатите от НДСВ Наско Рафаилов и Владимир Дончев, непосредствено след това получават и заплашителните SMS-и. Но и до днес остава в мъгла, че службите разкриват, кой стои зад съобщенията. Ексдепутатът Рафаилов твърди, че според него заплахата била пряко свързана с анонимния доклад, който вече е постъпил в парламентарната комисия. Установеният притежател на телефона обаче няма достъп до такава секретна информация, нито подозира, че е въвлечен в подобен скандал. Непосредствено след разкритията за Йовчев се застъпва тогавашният директор на НСС ген. Иван Чобанов и заместникът му ген. Иван Драшков. Така на практика прикриват амфетаминовата афера и замитат случая под килима, твърдят бивши агенти. 

Според тях  

Йовчев е главен идеолог и на скандалното дело „Галерия”,

а семейният му приятел Писачнев е обикновен изпълнител. Целта на делото е двустранна. Веднъж – да се подведе тогавашният шеф Петко Сертов да разреши използването на СРС-та, за които няма законово основание и това да се използва срещу него. Ситуацията много напомня на днешната -със следенето на „мотивирано протестиращите”. Интригата „Опасните”  обаче е не само подлост, но и престъпление по НК, което води до изтичане на класифицирана информация. 

Втората цел е чрез послушването да се документират известни  вече връзки между бивши и настоящи служители на ДАНС, политици и журналисти, които да бъдат набедени за „Опасните”. Така тогавашният шеф на ДАНС Петко Сертов е бил подведен  да се подслушват граждани и журналисти,  тоест за деяние, което авторите на „Галерия” извършват в същия момент. Само че това вече е престъпление по НК, за което някой ден истинските архитекти на делото трябва да отговарят пред закона. Преди няколко месеца при назначаването на Владимир Писанчев за шеф на ДАНС делото „Галерия” бе разсекретено, но реално не са показани резултатите от разследването, а само част от иницииращите документи, разрешаващи ползването на СРС-та.

Скандална е ролята на Йовчев и по случая с Михаил Михов – Бирата.

По сценарий отново изтича информация, в случая от СРС –та. Записите са направени от различни структури на СДТО – МВР, но са обработвани в ДАНС по искане на прокуратурата. В системата на секретните служби се знае, че записите, на които се чуват гласовете на държавници и политици, изтичат от агент Росен Миленов – служител, на когото е поверено обработването им. Миленов е бивш служител на ГДБОП, близък до Антоний Странжев, по това време зам. шеф на Агенция „Митници”. Странджев е дясна ръка на Ваньо Танов и бивш негов подчинен от ГДБОП, припомнят техни колеги. От разпространените записи става ясно, че са прихванати разговори между премиера Борисов, Танов, Странджев, Дянков и други вип лица. След разпоредената проверка в МВР и ДАНС се установяват различни пропуски, но председателят на ДАНС – тогава Цветлин Йовчев, прикрива факта, че именно на бившия подчинен на Танов е разпоредено да обработва СРС-то, в което са записани негови близки хора. Коментира се и че първоначално Йовчев отказва неговите служители да минат през политграф. На проведен по-късно полиграф Миленов се проваля напълно и напуска Агенцията. Йовчев започва да увърта и го удря на чувства. Така подава оставка от поста, останал без подкрепата на премиера Борисов, но и измъквайки се  без наказание.

След това пред ТВ7 Йовчев заявява, че случаят „Мишо Бирата” е имал отношение към решението му да напусне ДАНС. Като един от мотивите си той сочи, недоверието и изтичането на информация. По-късно рагласеното СРС провокира и междуинституционално напрежение по линия ДАНС – МВР, нагнетено допълнително от публикации в пресата. Другият мотив за оставката си Йовчев формулира като чисто принципен: „Имаше очаквания към това, което трябваше да извършва ДАНС, които не съвпадаха с моите”.

Днес обаче същият ДАНС концентрира в правомощията си не само разузнаване, разследване, но и подслушвате и задържане. Такава мега служба има може би само в Северна Корея, коментират експертите, недоумяващи това ли са „очакванията” на министър Йовчев за службата.

Опасна се оказа ролята на вицепремиера и по отношение на кризата с бежанците.

Позицията му бе непрекъснато променяща се, но винаги без ясна визия за последствията за България.

Всички бежанци, предимно сирийци, трябва да се пропускат през държавната граница, защото това са хора бягащи от война, призова първо вътрешният министър.

Ако не ги пускаме, значи сме начертали тебеширена черта, която всеки може да премине, обяви по-късно, а след това убеждаваше обществото, че ще изграждаме убежища от затворен тип, защото има опасни елементи.

Накрая вътрешният министър стигна до проблясък, че ще вдигаме ограда на границата и ще командироваме допълнително над 1000 души, охранителни полици, които нямат функционални задължения и права да охраняват границата.

В същото време Йовчев и политиката му с бежанците бяха подложени на остра критика. Експерти са категорични, че съществува тайна правителствена договорка с Турция за контролирано пропускане на бежанци, които се превръщат в бомба със закъснител за държавата, а вътрешният министър изпълнява сляпо политика на ДПС и кръгове около нея, които го издигнаха на важния пост. 

Така благодарение на некомпетентността и бездействие с власт в центъра на София вече има граждански партрули, контрапатрули, пребите българи и бежанци, ежедневни бунтове в бежанските центрове и източване на държавния бюджет за подпомагане на бежанците, докато в същото време хиляди сънародници мизерства и ровят по кофите за боклук. Подобно на гръцките „Сириза” и „Залтно зора”, у нас процъфтя ксенофобията, създават се етнически и крайни  партии, които се превръщат в заплаха за гражданския мир. Именно заради това политици атакуваха партия ГЕРБ, че грешно са формулирали първия си вот на недоверие срещу министерството на Инвестиционното проектиране. Основателната атака е трябвало да бъде за провал в сектор „Сигурност”, за който отговаря именно Цветлин Йовчев.

Експерти обаче смятат, че

венец на некомпетентността или на манипулативността на Йовчев  е изнесеният доклад на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.

С него бившият топ агент от ДАНС се представи в роля между социолог, случаен наблюдател и гадател, но в никакъкв случай не и като министър, от когото зависят решенията на проблемите в сектора. Според доклада на вицепремиера:

-Най-голяма заплаха пред сигурността в страната е кризата в Близкия Изток, а вътрешната, общественополитическа криза е „втори генератор” на рискове с висок потенциал;

-Предсрочните избори няма да решат политическата криза, протестите насочват обществената енергия в грешна посока и други от този род. Индиректно се внушава, че настоящите управляващи не са „причина” за протестната вълна в обществото, започнала след избора на Пеевски за председател на ДАНС и прераснала в протест срещу картелната коалиция, символизирана от сегашното правителство;

-Изборите сами по себе си се поставят като цел и това вече е грешка. Това е опит за насочване на обществената енергия към „негодна цел”. 

Терминът „негодна цел” се използва в специалните служби за обозначаване на фиктивна цел и няма никакво място в изложенията на политик и министър, което показва само, че настоящи държавници са останали на нивото на лекциите в школата в Симеоново, анализарт познавачи.

„Основните причини за ескалацията на протестите през последните месеци е острато политическо противопоставяне. Липсата на правила в политическата борба, активното търсене на външна подкрепа и опитите за въвличане на институциите в процеса на политическа конфронтация доведе до намаляване на доверието в тях и дискредитирането им в национален и международен аспект”, се казва още в доклада на Йовчев. 

Но тези съждения повече напомнят за доклада на XIII конгрес на БКП, инак трудно е да си обясним за каква политическа борба говори министърът през 21 век.

Според анализа на Йовчев е ясно, че протестите се влияят от поведението на ГЕРБ, което цели противопоставяне в обществото. Ескалацията на напрежението в обществото е по различни поводи, но причините са едни и същи. Те са възникнали назад във времето, а според доклада казусът „Делян Пеевски”, който разтресе държавата не съществува, просто липсва. Така излиза, че  „основна причина за политическата криза е  изостреното противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещането за дефицит на справедливост в част от българското общество, липсата на политическа представителност за не малка част от българските избиратели, както и  и недостатъчното доверие в институциите”. Освен това „ агресивното поведение, широкото използване на компроматни кампании както и опитите за използване на обществените нагласи за постигане на политически цели, доведоха до разделение, омраза и напрежение в обществото”, посочва още вътрешният министър. 

Просто без коментар. Йовчев, който е подозиран, че стои  в дъното на изнасянето на класифицирана информация за Борисов, Цветанов, Флоров, Танов, за печатницата в Костинброд, за секретни разработки сега ни внушава, че няма нищо общо с компроматите и дори не познава Пеевски.

Изключително сериозен гаф, достоен за компетенцията на главния прокурор, е определянето на протестиращите граждани и протестите като „спонтанни” и „мотивирани”. Класифицирането на структурата на протестиращите  по признаците „спонтанни“ и „мотивирани протестиращи”, е доказателство, че срещу тях работи ДАНС, с всички методи  и средства, с които работят специалните служби. Какво означава това, че основното ядро, тоест водачите на протеста са установени, подслушвани и преследвани. Анализът за „спонтанните”, които търсят промяна в процесите на държавното управление, докато „мотивираните” не са определени, но техният брой нараства, а организаторите им вероятно преследват политически цели, според Йовчев, е заплаха. Възможно ли е законно определено право на гражданите да бъде представяно за „заплаха” от министъра. В доклада претендиращ за научност и експертност, се казва, че „ не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите”.

Друг гаф е твърдението, че „Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели”. Спонтанно протестиращите имат много ясно искане – оставка на правителството и предсрочни избори, защото нямат доверие на тази власт. Те търсят не комуникация с управляващите, а тяхната оставка, като стъпка към постигане на целта – разграждане на олигархичния модел. 

Но най-важното в случая е, че за да просъществува цялата тази измамна управляваща клика достатъчно дълго и за да прибере достатъчно пари от държавата, за да купи следващите избори, за да мачка политическия си противник, опозицията трябва да се контролира от МВР, прокуратура, ДАНС и ДАТО. Вече не само виждаме, но усещаме, че това се прави  под прякото ръководство на вътрешния министър. Предшественикът му в МВР Румен Петков директно призна, че и при тази власт бизнесът е притискан, следен и подслушван.

Докладът на Йовчев пред консултативния съвет е достоен да бъде изпратен за разглеждане в ЕК, на вниманието на комисарите по вътрешен ред, правосъдие и права на човека. Трябва да се покаже  на Европа как един чиновник, представящ се и за учен и политик, разходва бюджетни и европейски средства, за да нарушава правата на гражданите. 

Премиерът Орешарски очевидно няма намерение и желание да  контролира вицпремиера си. Всъщност вече официално в политическите среди се говори, че Йовчев е силният човек в правителството със здравия гръб на Доган и босовете от Корпоративна банка. За гражданите обаче остава изпитанието щом са обявени съществуващи заплаха за държавността. А може би случаят е медицински.