Петър Бояджиев, Франция

След логичното решение на българския парламент да не се намесва в дейността на БНБ и очакваното обявяване в несъстоятелност на КТБ, в българското медийно пространство се появи някаква НПО, наречено "Ние гражданите". Оказа се, че е в процес на регистрация, а негов председател е г-жа Вера Христова Ахудова. Въпросната дама започна да се изживява като пророк и обяви най-черния сценарий за българската икономика, като следствие от обявяването на КТБ в несъстоятелност и фалит.

Оттеглил съм се през последните 10-15 години от общественият живот в България и затова в началото името на тази г-жа не ми говореше нищо. Но след като се появиха някои публикации бях изненадан, че въпросната персона е всъщност

стар играч от годините на прехода, 

но в ново качество и обществена роля.

Вера Христова ми е известна от 1994,1995,1996 години. Тогава тя беше зам.-министър на промишлеността в правителството на Жан Виденов. Министър беше Климент Вучев, с когото бях в приятелски отношения. Запознат съм с действията на въпросната защитничка на КТБ и мога без угризение на съвестта да я нарека един от многото крадци и агенти на ДС. Доказателства за действията й имам, давал съм ги навремето, а и сега ще искам Христова да бъде проверена за кражбите си. Името й е и сред кредитните милионери при фалита на банките от 1996 година.

По-неприятното е, че огромната част от политическият елит, (ако така мога да нарека различните партийци и държавници) прикриват зад високопарни фрази елементарни и очевидни истини около случая с КТБ. А истината не е чак толкова сложна, както и схемата на организираният грабеж. Тя дори е толкова проста, че само участник или наивник би могъл да твърди, че нейното реализиране е било възможно да се случи без протекцията на правителствата и агенциите, които са били под контрола на тези правителства. Още по-малко може да се твърди, че това се е случило само по време на правителството на Орешарски.

И каква е схемата

Събираме парите на пчеличките, нормални вложители. Примамваме ги както при всяка пирамида с много високи лихви и привилегии. Харчим огромни пари за създаване на лъскавия имидж на банката. И идва ред на въпроса – какво се случва с парите на пчеличките?

Вадим ги от контрола на банката, раздавайки ги под формата на необезпечени кредити на подставени лица. Сумите се прехвърлят в офшорни зони, преминават през няколко сметки и после от тези офошорни зони изкупуваме предприятия, които вече са наши. Реално ставаме собственици, но анонимни. В крайна сметка резултатът от тези врътки е един - печалбите от предприятията са за нас, а пък за вложителите остават необслужваните кредити. И така докато можем да крепим пирамидата - ще дойде „Южен поток”, ще влизат пари. Ще фалшифицираме отчетите, ще плащаме на тези, които ги приемат, за да си затварят очите и така нататък.

Но сметките излизат грешни - бай Ганьо Пеевски си купува така предприятия, например, Булгартабак. Добре действащ пазар. Бай Ганьо Василев си купува също предприятия, телекоми и т.н.. В един момент обаче пари в трезора няма. Сметките за „Южен поток” излизат без кръчмар.

Мустакатият бай Ганьо Василев, си въобразява, че е шефът и иска от бай Ганьо Пеевски да започне да си плаща. А онзи юнак отказва, иска си своето, чадърът и над двамата се оказва пробит и започва сагата. Булгартабак си работи добре, лапането е яко, стопанинът му може да си плаща кредитът и се изнася в друга банка.

Това с прости думи е схемата, но никой май не иска да я обясни. А то си е за съжаление живата истина и поради това Цветан Василев се пени на френския посланик, че издал четата. Абе бай Ганьо Василев, този посланик казва това, което всеки дипломат знае и съобщава на своите правителства. Приземи се и се радвай, че все пак имаш за сега шанс, че си между живите. Пионка си бил както тези пионки, които са вече на 2 метра под земята. Нищо ново няма в тази схема. Нова само е 

пионката, която си повярва, че е бос

и че ще я оставят да е собственик на краденото.

Но в част от сценария на задкулисието, за замазване на реалната картина се вписват и апокалиптичните прогнози на агент Вера Христова Ахудова, която уж брани някакви граждански интереси. Те нямат нищо общо с истинската защита на вложителите, а са истерична реакция на един агент, изигран от друг агент на ДС. Напротив, при фалит над 3,5 милиарда живи пари ще влязат в обръщение под контрола на истинските собственици на тези средства, вместо да са под контрола на измамниците от ДС. А що се отнася до двата милиона евро на агента на ДС Вера Христова Ахудова - то тя открадна много повече от тази сума от държавата, но юнашкото сърце на крадеца ще се пукне, че е прецакан от по-голям крадец.

В крайна сметка проблемът е морален – могат ли компрометирани лица на задкулисието да представляват обективно интересите на гражданите?