Образът на лидера на „България без цензура”, видян през погледа на студента по „Психология” Христомир Костов

Нарцистичен позьор с изразена потребност от одобрение и възхищение. Изкушен от желание за власт, изява и престижен статус. Действията се подчиняват в по-голяма степен на субективизма и интуицията, отколкото на оформена рационална платформа от цели и ценностни ориентири, базирани на собствени преживявания или усвоен чужд опит. Мисленето е конвенционално и прагматично и се съчетава със своеобразие в интересите и увлеченията, независимост и дори свонравност на възгледите, но също така и с избирателност в контактите и субективизъм в оценките за хората. Търси внимание и признание на всяка цена и с всички средства. Поведението му е демонстративно, речта му е емоционална, изпъстрена с принципни обобщения, персонални обвинения, патетични обещания и очевидни лъжи. Този стил бързо се „нормализира” при липсата на заинтригувана и подкрепяща публика.

В междуличностните отношения е

непостоянен, повърхностен и нелоялен

В допълнение е склонен да проявява и наивност по отношение на мотивите, подбудите и постъпките на обкръжаващите го хора и именно поради това, често се чувства разочарован, излъган или предаден. Тази подсъзнателна маневра му е необходима, за да избягва критичната оценка към собствената си непочтеност и да подсилва собствените преживявания за морална извисеност. Всъщност това е ясен признак за нестабилна его-идентичност т.е. няма устойчива и достатъчно привлекателна представа за себе си, което поддържа у него постоянна „абстиненция“ към одобрителните реакции на околните.

Нарцистичната природа на характера му го прави злопаметен и отмъстителен, приписвайки на другите егоцентричност и злоупотреба с доверието, което им е гласувал. Всъщност той често наистина си вярва, че е изцяло добронамерен, честен и благоразумен в обществото и също така отрича, че има каквито и да било негативни чувства и импулси /себичност, егоизъм, меркантилност или враждебност/ към другите. Това се дължи на високото вътрешно напрежение и неудовлетвореност, които често изпитва. Голяма е вероятността тези амбивалентните процеси в личността му да се дължат и на несъответствие между високите амбиции и претенции за реализация и по-ограничените вътрешни ресурси като енергия и интелектуални възможности, което е предпоставяло чести несполуки съпровождали периода на съзряване. Тази динамика е в основата и на ярките емоционални пикове и спадове, нюансиращи динамиката на настроението му, което като цяло е доста нестабилно, редуващо периоди на себенадценяване и активност с периоди на раздразнителност и усещане за непълноценност. Ето защо нерядко е твърде докачлив и разтревожен за представянето си. Активността и упорството се усилват при оказване на външен натиск, а в субективно значими ситуации би могла да достигне до ревностно отстояване на личните позиции и прояви на себичност. За да компенсира неустойчивата си идентичност, проявява авторитарност към зависимите от него и

сервилност към хора с по-високо положение

В периоди на маниен подем живее с представата за неповторима индивидуалност и своеобразни характерови особености, които не се “вписват” в обичайните стереотипи и типичния профил на “средностатистическия” българин, а именно: физическа красота, благородство, оригиналност на съжденията и изказванията, независимост на възгледите и убежденията, творческа ориентация, своеобразни интереси и лишена от завист и зла умисъл житейска нагласа. Това го тласка към съизмерване с личности, с висок обществен авторитет, на които „гласува доверие“, а след това „се разочарова от тях“. Нападките към статусни и важни хора е средство за себедоказване и самоутвърждаване, като най-често се проявява под формата на съперничество и конкуриране. Неспособността му да бъде креативен води до псевдоимитация на успешни поведения на политически лидери, както и до интриганстване и отявлено отмъстително поведение – омаловажаване на набелязания за опонент и опити за унищожаване на авторитета му. Той извлича ползи от злепоставянето и причиняването на вреди на другия. Тази нелепа игра обслужва само и единствено хипертрофираните му нарцистични му потребности и следва диктата на емоционалната му непълноценност.

Лесно може да бъде съблазнен, тъй като трудно устоява на хвалби, изкушения и ласкателства. Най-силно може да бъде засегнат ако бъде игнориран, неглижиран и незабелязван. В такива ситуации става раздразнителен, вербално агресивен, циничен и груб. Поведението му става инфантилно и предизвикателно, независимо от очакваните негативни последици за него – децата, които искат да бъдат непрекъснато център на внимание, постигат това като правят неща, за които им се карат и ги наказват.

Повишената му чувствителността към йерархията в отношенията и към собствения статус в тях, както и неустойчивата и защитно завишената му самооценка го прави твърде чувствителен към реакцията на околните относно резултатите, които постига. Има засилена потребност от зачитане и благосклонност от другите и е доста зависим понякога от тях. Често е неспособен да прецени сам това и се тревожи вътрешно за мнението на другите. Така пречките се превръщат в неуспехи, а неуспехите се преживяват като провали. Поради това, като защитен механизъм, приписва причините за тях на външни фактори, отрича собствената си вина и проектира върху другите собствените си недостатъци. Неспособността да се справи с негативни и обезценяващи го външни оценки и отношения предпоставя възможността, чрез системно получаване на такива, да се повлияе на поведението му.

Слабости и проблемни сфери в резюме

Повишена е склонността към самоизолация, особено при продължителни стресови натоварвания или обратно - търсене на рискови преживявания и възбуда, най-често за да афишира самочувствие и да се себедокаже.

В социалните интеракции е с нагласа бързо да се разочарова, подхождайки с нереалистично големи очаквания. Склонен е да се държи себично, чувствайки се неразбран и несправедливо третиран. Склонен е да се държи грандомански и да демонстрира самочувствие, но вътрешно се страхува, че няма да бъде приет сериозно. Подценяването и атаките към неговата „солидност“ в интелектуално и полово-ролево отношение биха го изнервили и уязвили до крайност.

По-нисък праг на раздразнителност и обидчивост, съчетан с пристъпи на лошо настроение и изблици на неуравновесеност, което води на моменти до трудности с контрола над гнева. С това си отношение най-често отблъсква другите и трудно се вписва в екипна работа за продължителен период от време – често сменя обкръжението и средата.

В подобни фази е в състояние на “повишена бойна готовност” и е силно изкушен да изказва категорични /окончателни/ мнения, както и да се се държи деструктивно.

При продължителен външен натиск е предразположен към усилване на подозрителността и недоверието, съчетано с развиване на свръхценни идеи за вмешателство - параноичност.

Налице е уклон към бездействие. Не му е чужда известна ленност и склонност към хитруване. Ако се обобщи обръзът му, то ясно изпъква, че ГМО политикът е съвкупност от седемте смъртни гряха.