Светослав Светославов

Някои чакат Годо, други чакат Дебелия. Общото между двете групи посрещачи е само това, че са крайно нетърпеливи в очакването на съответния персонаж. И още нещо-те са герои в абсурдно представление. Щях да забравя най-важното….

Пиесата на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“ е програмно произведение на абсурдизма, както навярно знаете. „Очакването на Дебелия“ също се очертава програмно, но за една столетна партия. Авторът му и той е свързан с театъра, като използва умело разни сценични хватки, но е далеч от драматургията на Бекет..

Една негова фраза премина като Червена нишка през всичките последни изяви на Червената партия, разтърси като електрически ток мозъците на другарите. Сякаш я е казал някой

хамалин от площад „Македония“,

но не е точно така. Тя бе изкована от прославен артист, бивш министър на културата , а започна да я повтаря не кой да е, а бъдещият ни президент. Сакралното изречение не е много изискано, нито може да бъде определено като безценен къс изящна словесност, колкото и да ни се иска. Гласи:“ Оттук-натам ни очаква дебелия.“ Но явно може да се чете на различни смислови нива, да се търсят дълбинните му послания, както биха казали търсачите на скрити значения в научните среди. Особено , когато се използва от такива заклети конспиратори.

„Вдигнахме много летвата, братя и сестри. Ще има много очаквания към нас и решенията ни. Това, което ни очаква, е мамата си джаса. Няма А, няма Б. Оттук-натам ни очаква дебелия.“

С тези думи Стефан Данаилов бил взривил залата на Националното съвещание на БСП, както се изразиха едни колеги. Не буквално, Слава Богу, дотам още не сме я докарали. На същото съвещание се яви и о.р. генерал Румен Радев, за да благодари на Партията-майка за подкрепата. Като верен васал, отишъл да се просне в краката на сюзерена си, който му е дал обширни земи с крепостни, а не като новоизбран надпартиен президент, какъвто многократно се кълнеше, че ще бъде.

Е, но пък не отиде на Консултативния съвет по национална сигурност където се решаваха проблеми на нацията, а не на партията. Като е съвсем сигурно, че идеята за последното е дошла именно от страната „Позитания“, както я нарече някой тези дни.

Румен Радев, казват, много харесал тази фраза-символ на доайена и я повторил няколко пъти. „Оттук-натам ни очаква дебелия“ е новото заклинание-парола на БСП, колкото и да звучи невероятно.

Бедните-богати социалисти, нямат представа колко са прави, особено, ако опитат да сдържат обещанията си към генералите от КГБ и пробват да ни извадят от Европейския съюз, за да ни натикат в Евразия с помощта на северните си приятели. Само намек да има за това, Дебелия ще ги настигне със свръхзвукова скорост. Ще ги отнесе като парен влак цинкова кофа, ако трябва да използваме стилистиката на един повелител на референдумите, който също е свързан с тях.

Не бива да се съмняват, че ще бъдат наказани свирепо при опит за едно такова чудовищно предателство, за него възмездието би било страшно, каквито и уж демократични хватки да използват. Тогава ще се взриви дори безкрайното българско търпение и партията най-вероятно да бъде обявена за

терористична организация

Но дори идването на Дебелия е твърде меко определение за такава развръзка. А и там сега са в еуфория, изобщо не им идва на акъла за това, което е най-обезпокоителното.

Самият факт, че соцелитът повтаря като мантра това словосъчетание, което иначе си е откровено просташко, може би го усещат като връзката си с работническата класа, ни накара да се замислим върху неговите дълбинни пластове, както биха се изразили изследователите. Да се запитаме дали това наистина не е парола, с която червените си предават определено послание, ключ към плановете им за следващата петилетка или например за зачистване на проевропейския елит, както им нареди ген. Решетиков. Или наистина чакат някого с това прозвище, за да ги спаси от лошите демократи, соросоиди и подобна сволоч.

Веднага се сетихме, че във вулгарните си романи покойният писател Христо Калчев наричаше така Големия бос, ръководителят на тайното Политбюро, родено в зората на демокрацията, което командва едновременно политиците, червените бизнесмени и мутрите. Калчев го беше кръстил „Пентхаус“, а под образа на Дебелия ясно прозираше фигурата на самия Андрей Луканов. И дори беше предрекъл разстрела му, ако не се лъжа. Както и кой ще е следващият Дебел. Може би просто тази титла наистина се предава на

всеки следващ бос на „Пентхаус“,

по наследство. Може пък така да викат вече и на генерал Решетников.

Надали в БСП се надяват, че Луканов е жив и ще се върне на бял кон, развял алено знаме. Твърде много хора там приписаха всичките си грехове на него, за да искат такава развръзка. А и куршумите при тях никога не са фалшиви. Теорията на конспирациите е за пролетариата, не за червените капиталисти.

Специалистите твърдят, че думата дебел идва от персийски и хинди – Дабал- "дебел" . По -интересно за целите на нашето изследване е друго, е как са я произнасяли древните римляни и византийци. Нали сега вече в Кремъл не строят комунизъм, а нова Византийска империя, както често изтъкват идеолозите. И ни разсмиват от сърце. Те най-сериозно смятат, че наследството на Източната Римска империя им принадлежи, заедно с народите, разбира се.

Естествено, че тук не можем да пропуснем забележителната отвсякъде фигура на депутата Делян Пеевски , който сам се нарече Корпулентния от трибуната на Народното събрание. И му лепна като ваденка, разбира се А знаете, думата е от латинското corpulentus - "плътен, дебел", което идва от corpus = "тяло".

Или чакат корпуса на крайцера “Аврора“ да възвести нова ера със салютите по случай стогодишната на Великата октомврийска социалистическа революция, както я наричаха, дето не беше нито велика, нито октомврийска, нито социалистическа. Най-малко пък беше революция. Но те вярват на митологемите си , нищо чудно този корпус да гърми в главите им и да очакват сигнала му. Юбилеите са важни в ценностната им система. А не си дават сметка, че така ще погребат именно своята партия, ако нямат пълен успех, т.е. , ако не успеят

да погребат България

„Това, което ни очаква, е мамата си джаса. Няма А, няма Б. Оттук-натам ни очаква дебелия, както казва класикът.

Калоян Паргов, водач на столичните социалисти, пък още не е разбрал за Византийската империя, плаче в социалните мрежи: „Петолъчката от днес е престъпление в България. Както и останалите комунистически символи. Не ми се вярваше, че ще нагазим толкова дълбоко в тинята“. Какво безочие се изисква, за да кажеш нещо такова, а? Тия наистина не вярват в идването на Дебелия. А трябва.