Иво Беров, ivremena.com

В книгата на Оруел 1984- та e описана една зловеща случка /показана и в едноименния филм/. Висшият партиен деятел от партията на Големия Брат казва на жертвата си нещо такова:

„ Не искам да ме лъжеш, че виждаш шест пръста на ръката ми. Искам да повярваш, че ги има. Наистина да ги видиш” А също и : „ Не искам да ме лъжеш, че обичаш Големия Брат. Искам наистина да го обикнеш”

Висшият партиен деятел от партията на Големия Брат постига целта си. Не е толкова важно с какви средства, важното е, че я постига.

Жертвата вече не лъже. Наистина вижда шест пръста. Наистина вярва, че те са шест. И не лъже, че обича Големия Брат. Наистина го обича.

…

Те вече не лъжат. Когато им кажат, че опълченците на Донецк са завзели ракетни установки БУК от украинската армия, те вярват. Вярват и въобще не се съмняват в казаното от Големия брат и неговите партийни съучастница. Не се чудят как е станало това, след като тези установки са изключително ценни, изключително скъпи и много строго охранявани. Ами завзели са ги-толкоз – какви съмнения би могло да има –ето снимки на установките, ето снимки на опълченците, всичко си е доказано. Че тези установки може да не са пленени, а докарани от Русия на никого и не може и през ум да му мине дори. Защото няма такива указания, няма такива податки, няма такива опорни точки.

Добре, дотук може става въпрос и за обикновена вяра или лековерие, за обикновени лъжи, за пропаганда, или за все за едни такива обикновени човешки работи, каквито си ги има навсякъде и без зловещата намеса на Големия брат и неговите партийни съратници и съучастницr.

Оттук нататък, обаче, започва необикновеното. 

Нечовешкото

Големият брат изведнъж неочаквано обявява, че никакви опълченци никакви установки БУК не са завладявали. И същите тия телевизионни канали и същите тези хора, които се гордееха с военните успехи на опълченците и ги поздравяваха, че са завладели установките БУК, тутакси, веднага, одма след изявлението на Големия Брат, същия ден още, същата минута още, в следващите новинарски предавания още, със същата страст и убеденост с която обясняваха как установките били завладени от опълченците, започнаха да обясняват, че никакви опълченци никакви БУК не са пленявали и че нищо подобно не е имало. И всички поданици на Големия брат тутакси, одма, единогласно заповтаряха, че нищо подобно не е имало и че всичко това е юдео-чуфутско /жидо/ - бандеровско- фашистка лъжа, а също предизвикателство /провокация/ на САЩ и ЦРУ, защото те имали полза от това предизвикателство.

И нечовешкото тук вече не са лъжите. Нечовешкото е, че всички те май си вярват. Искрено вярват и в двете неща – че опълченците са завладели установките и че не са ги завладели. Което си е постижение по-голямо и от постижението на партийния деятел от книгата на Оруел. Все едно е накарал жертвата си да вярва, че е видяла не само шест пръста, но четири и шест пръста едновременно.

...

Опълченците от Донецк и техният тартор Стрелков тържествено и гордо обявяват, че са свалили транспортен самолет на украинските въоръжени сили. Всички руски телевизии тържествено и гордо съобщават за големия военен успех на опълченците. Всички вярват в този успех и ги поздравяват. Големият Брат, обаче изведнъж неочаквано заявява, че никакви опълченци и никакъв Стрелков никакъв самолет не са сваляли. И пак всички руски телевизии и всички техни зрители, тутакси започват да обясняват как никакви опълченци и никакъв Стрелков никакъв самолет не са сваляли, и как всичко това било предизвикателство на САЩ, а също клевета на юдео-масоно-фашистките бандеровци. Които непрекъснато били лъгали. Те били лъгали, а не руските телевизии и техният 

Голям Брат

...

Отвратителната история с разпънатото уж на кръст тригодишно момиченце на площада в Славянск. Пред очите на това момиченце ония от Десен сектор измъчвали майка му, после половин час влачили някакъв вързан за камион човек из целия Славянск. Всякакви подобни безумия, измислени от болни, възпалени и извратени мозъци се разпространяват из руските медии.

И руснаците им вярват. Вярват им, защото една жена, съпруга на сепаратист така казала, макар да няма никакви снимки, никакви записи и никакви доказателства, че в приказките й би могло да има поне частица истина. После същите тия руски телевизии решават, са прекалили с гадостите си и обявяват, че случката е измислена и че жената само така си била говорила, значи. Като не забравят да добавят, че за всичко отново са виновни жидовските масони и бандеровските юдео-фашисти, каквото и да означава това.

И руснаците /съдейки по мненията им в Мрежата/ пак не признават, че жената е излъгала, или че телевизиите им лъжат, или най-малкото са разпространяват лъжи. Всички продължават да вярват, че това е истина. Кое ? Ами и двете. И всичкото. Хем е имало разпънато момиченце, хем е нямало. Имало е, ама не трябва да се казва, че е имало. Или пък трябва да се казва, че е имало, макар да не е имало. По вина на юдео-фашистите, масоните, бандеровците, САЩ и ЦРУ.

...

Донецк и Луганск са Независими Народни Републики. Имат си собствени управници, собствени министри и собствена армия от опълченци. Те вече нямат нищо общо с Украйна. Те са вече Новорусия. В продължение на месеци това се повтаря от всички руски телевизии, всички руски журналисти и всички руски политици без изключение. Изведнъж обаче Големият Брат казва, че такива държавици въобще няма, онова там си е Украйна, че самолетът е свален не над независимата Донецката Народна република, а над Украйна и следователно Украйна, а не донецките така наречени опълченци са виновни за свалянето на самолета. И всички тутакси одма, в един глас започват да повтарят приказките на Големия Брат и да говорят точно обратното но онова, което са говорили допреди малко. Вярвайки искрено, че Донецк е едновременно и независима народна република, и част от Украйна.

...

Не, това вече не е раздвоение, или разтроение. Нито пък е обикновено лицемерие. Нито е подлост, или пък коварство. Нито пък е лековерие. Това е нещо, което не е свързано с човешкото и с хората. Това е нещо отделно от добродетелите и греховете на човешката раса. Това са особености на друга раса. На друг човешки вид по-скоро. Не в биологическия смисъл друг. Макар че още не се знае дали с времето подобни понятийни и 

светогледни мутации няма да се превърнат в биологически

...

Нека от тези твърдения и определения изключим всички оттенъци, които могат да предизвикат позозрения в расизъм. Нека приемем, че този различен човешки вид не е по-лош от другите човешки видове. Нека да приемем дори, че е по-развит от тях. По-велик, нали на руснаците много им се ще да са велики. Велики, или не, при всички случаи те вече не са хомо сапиенс. Те са друг вид хомо. Друг вид човеци. Човеци, които вярват, че една ръка може да има едновременно и четири, и шест пръст, че Донецк е едновременно независима република и част от Украйна, че момичето едновременно е било разпънато и въобще не е разпънато. Нека не ги обозначаваме с присмехулното хомо совиетикус, или пост совиетикус. Нека поласкаем болезнените им мераци за величие с едно „ хомо магнус”, или „ хомо максимус „ Или пък „хомо анимис” – душевни хора. Защото нали „умом Россию не понять” – /с разум тия не мож ги разбра/. Мож ги разбра само с душа и то само с православна такава.

...

Но хомо сапиенс – вече не. При тях разум няма, той спи, или е закърнял, или е изчезнал. Той спи с оня сън, който ражда чудовища. Чудовищни представи и понятия, изразени с чудовищните и невъзможни определения на техния чудовищен свят. Там, в този свят едни злокобни врагове – изродска някаква смес от жидовища, соросоидални юдеофашисти, масоно-бандеровски либерасти и извратени еврогейове, сврени в мрачните си чертози и подтиквани от САЩ, ЦРУ и прогнилата Европа, денонощно плетат козни и се чудят как да съсипят чудната, прекрасна, омайна, свободна, духовна, душевна и православна Русия.

...

Хората на науката – антрополози, биолози, социолози, историци и всякакви подобни биха могли да изследват, ако пожелаят, какви чудатости на еволюцията /абе не беше ли революцията/ са довели до появата на тоя хомо совиетикус, или пост совиетикус, или анимис, или максимус, или магнус, или алтерис. Може това да се е случило след многовековен отбор, започнал от времената на хан Батий, Иван Грозни и монголското владичеството, минал през государите императори и тяхното крепостничество, а после през Сталин и Брежнев, за да завърши с Путин и медиите му. Отбор при който всичко разумно, читаво и смислено бива посичано и унищожавано, за да остане само безумното, юродивото, „душевното”, „великото” и вярващото повече в Големия Брат и юродивите му телевизии, нежели в Господа-Бога/. Точно тези човешки, или по-скоро нечовешко изменения биха могли да изследват хората на науката. А ония, изследваните - щом искат- нека живеят в собственото си чистилище, което приемат за рай – също като хорицата от оня виц, които твърдят, че са в рая, защото ходят голи и боси. Нека, щом искат, да живеят със собствените си измислени ужаси и ужасни измислици.

…

Нека, само че не се получава мирното съжителство между двата различни вида. Защото те не искат да живеят сами в собствения си свят и със собствените си измислици. Искат да придърпат и другите към себе си. По възможност целия свят да присъединят към своята федерация /виж бълнуванията на путинския рашист Александър Дугин/. Може би защото, също като децата, се страхуват да останат сами в тъмното си, помежду 

създадените от собственото им болно въображение чудовища

...

И един въпрос към българите, прихванали от путинските безумия и най-вече от путинските рубли./ Такива има немалко и сред управниците, и сред някои национални някои уж медии като българското „национално” уж радио /

Ами ако Големият брат обяви, че Варна си е изконно руски град, който още по съветско време се е наричал Сталин. / То си е и така/ Ако стотиците хиляди руснаци, купили си имоти в България се оплачат на Путин, че са тормозени от българо-бандеровските юдео-фашисти, либерасти, соросоиди и демократи. Ако отцепници, въоръжени с внесени от Русия мощни решат да създадат Независима Варненска, Бургаска, или някоя друга съветоподобна република. Дали хомо магнус, максимус, анимис, алтерис или совиетикус ще повярва на Големия си Брат? Дали ще последва призивите му за освобождение на българските земи от българо-бандеровските юдео-фашисти ? Дали българските рубладжии, които само допреди трийсетина години искаха да направят България съветска република и които се възторгваха от това как „русият Ванка ще скочи в танка” биха предали родината си? Разбира се, че биха я продали. Те и сега я предават.

...

А тя, сравнена със страшната и грозна родина на измислените от възвишения хомо алтерис чудовища някак си започва да изглежда мила, човешка и трогателна с всичките си кусури, притеснения, недоволства, вълнения, кахъри, дертове и тегоби.

...

В края на краищата нашата човешка родина се занимава с осъвременяването на бюджета си и търси недостигащите за здравната каса пари. Нашата човешка родина се грижи дребните вложители в една банка на да не загубят парите си. Нашата човешка родина прави избори по демократичен и човешки начин – без кървища, въстания и трупове. Хората в човешката ни родина се чудят как за заживеят по-добре и да направят държавата си по-справедлива. Те не викат „ българският Крим нашмяш”, не нападат съседите си и като цяло не си въобразяват /с изключения на няколко хиляди ошашавени путинолюбци и атакисти/, че в едни мрачни отвъдокеански чертози едни злобни и коварни соросоиди, либерасти, демократи и всякакви фашисти и еврогейове плетат козни срещу чудната, прекрасна, процъфтяваща, духовно извисена и православна родна страна. Опознай Русия за да обикнеш България.