Райчо Марков, САЩ

Новосформираното Движение за пълна заетост и ценова стабилност има няколко основни виждания, които никога досега не са били поставяни за обсъждане в българския обществен дебат. Всички те са свързани с възвръщането на държавността и до голяма степен се отнасят до икономиката на България. Мисля е ясно за всички, че стандартът на живот на една нация се определя от това, КАК и за КОГО работи нейната икономика.

Сега обаче искам да обърна внимание на един друг основен проблем, който, макар и неикономически, до голяма степен определя как и за кого работи икономиката на една държава – проблемът за парите и участието им в политическия процес.

Чували сте поговорката "парите говорят". (Money talks). За всички е ясно, че в България (и не само) няма демокрация, тъй като реално парите излъчват държавното ни управление. Главните медии за масова информация също са подчинени на парите и те контролират общественото съзнание. Затова винаги съм считал този проблем за основен, първичен. Без неговото решаване ще ни бъде много трудно, може би дори невъзможно, да излъчим, по мирен път, нужния ни политически елит, който

да се вслушва в нас – хората, а не в шума на парите

В момента системата за държавно субсидиране на политическите ни партии работи по начин, циментиращ статуквото. При бъдещи избори партиите, които вече са в парламента имат огромно преимущество пред тези, които са извън него. Това работи срещу разпространяването и идването на нови политикоикономически идеи, които са родени извън утвърденото и захранвано от системата статукво. Невъзможността на една система да се обновява от самосебе си я прави нестабилна и води до взривоопасни състояния.

Задачата пред българското общество е да намери начин, по който максимално да ограничи участието на парите в избирателния процес и формирането на държавното управлението. Не считам, че забрана на държавните субсидии и преминаване към изцяло частно финансиране на полтическите партии ще реши проблема, дори напротив – може би ще го задълбочи. Какво по-хубаво решение за олигарсите? 

Спокойно ще си купуват барековци

Как да превърнем избирателния процес в състезание, в което идеите и програмата на всяка политическа партия или коалиция достигат еднакво до избирателите? Как да го превърнем в един вид състезание от Формула 1, в което всички пилоти (идеите и програмите на партиите) управляват една и съща кола и двигател (равен шанс)?

Ще споделя това, до което съм стигнал до момента в размисли по решаването на тази задача и бих приветствал и други идеи в тази насока – идеи, водещи до изолирането на парите от политическия процес.

Най-скъпото нещо, за което днешните партии харчат пари (освен за купуване на гласове!), това са медиите. Следователно определяме със закон една-единствена обществена медия от всеки вид – 1 телевизионен канал, 1 интернет сайт, 1 вестник, 1 списание, в които всички регистрирани български политически партии ще имат (БЕЗПЛАТНО) еднакво време и място за представяне на политикоикономическите си виждания и програми. Същият закон би забранил на всички останали медии в България да излъчват или публикуват материали с политическа насоченост. Мисля, че единствено в този конкретен случай авторитарното ограничаване на парите от политическия процес – ще вдъхне живот на представителната демокрация.

След приемането на такъв закон държавните субсидии вече няма да имат толкова голямо значение и може драстично да бъдат намалени.

*Райчо Марков е е български икономист, заместник-председател на Движението за пълна заетост и ценова стабилност. Живее в САЩ. Последовател и съидиейник на световно известният финансист проф. Уорън Мозлър, Марков е представител и на Българоамериканска фондация на пълната заетост и ценовата стабилност и Заместник-председател на Движението за пълна заетост и ценова стабилност. Благодарение на неговото съдействие, преди година проф. Уорън Мозлър посети България и изнесе поредица от впечатляващи лекции.