Кой сега е “противникът”? Кой се опитва да отклони България от пътя ѝ към нормалността?

Веселин Ханджиев, www.frujin.com

Комунисти! Навъдили са се страшно много хора, които твърдят, че не са комунисти, а и как биха могли? В наши дни, формално погледнато, комунисти са само малцината идиоти, дето членуват в онази, новата “Комунистическа Партия”.

Веднага след промените, преди 25 години, противникът беше удобно ясен – “комунистите”, т.е., членовете на БКП. Дори и след като се пребоядисаха на “социалисти”, нещата привидно си останаха същите. Само привидно, защото тук не познахме! Истината е, че такова нещо като “комунист” не съществуваше нито тогава, нито когато и да било! 

Нещата са по-сложни от просто членската книжка в малоумна партия.

Истината е, че БКП никога не е била монолитна, хомогенна организация! Колкото и да се опитваха да пробутват някакъв работническо-селски облик, всъщност БКП нямаше никаква идейна основа, липсваше ѝ морално оправдана цел, и беше просто сбирщина от най-разнообразни елементи (твърде често, криминални!!). Само за пример, веднага след преврата през 1944-та, членската маса на тази “партия” нараства няколко десетки пъти! Това нормално ли е??

В следващите 45 години, членове на партията стават какви ли не хора. Връзкари, кариеристи, подмазвачи, наивници, … хора без морал и без чувство за свян. Бездарни интелектуалци се превръщат в храненици на ЦК, посредствени “учени” стават професори, неграмотни работници стават партийни секретари и започват да носят вратовръзки. Шепа идеалисти дори се връзват на лозунгите изработени в Москва, и започват да ги повтарят като собствени идеи. Но освен членовете на партията, покрай цялото уродливо партийно дърво се накачулват хиляди приближени, роднини, доверени хора, доносници, мазни типове, обслужващ персонал, нагаждачи и угодници.

Хиляди хора, щастливи в свинското благополучие на панелния живот, мълчаливо се нареждат, всеки със своето канче, на опашката за партийни привилегии. Една малка клика “държи” връзките с Москва, а всички останали притурки дават мило и драго да познават “правилния” човек от “правилните” кръгове, за да си правят взаимно “услуги”. И това се предаваше от поколение на поколение… хиляди “известни”, или “обикновени”, или просто безименни матрьошки.

Ето, това е БКП към 1989-та! 

Един прояден отвътре гигантски октопод, 

едно раково образувание тотално изместило всичко здраво в обществения организъм, една тъжна гротеска, която неудачно описвахме с удобното общо нарицателно – “комунисти” … и целият им слугинаж.

Но, кой сега е “противникът”? Кой се опитва да отклони България от пътя ѝ към нормалността? Кой трови обществената атмосфера с клевети, лъжи, манипулации и примитивна злоба? Кой пробутва денонощно Путинската пропаганда? Преди бяха “комунистите”, а сега кой??

Кое е общото между Станишев и Сидеров, между Първанов и Доган, между Пеевски плюс неговата майка и, примерно, Велислава Дърева? Какво обединява Недялко от ПИК, Любослава Кодинова (хипотетична журналистка!) и политическата чалга?

Ето кое е общото - всички са отломки от едновремешният октопод БКП и нейният слугинаж. Така наречената “столетница”, поради липсата си на каквато и да е сериозна основа, бързо се разложи на съставните си части – дребни и едри партийци, мижитурки, връзкари и нагаждачи. Без подкрепата на Кремъл БКП мигновено се 

превърна в огромна купчина матрьошки, 

за които основният принцип винаги е бил, а и досега е същия – “аз на теб, ти на мен”.

Матрьошките са кухи, еднообразни, дървени, и цялата им съмнителна красота е само във външния слой напукана боя …

Повечето матрьошки са любители на Руските Атомни Електроцентрали, почти винаги са Приятели на Русия и по принцип ще ѝ бъдат вечно признателни, почти всички мразят САЩ, Европа и НАТО, винаги претендират за демократичното си право да имат “собствено” мнение, често не се свенят нагло да лъжат, вярват на Ванга, говорят за Колко Велика Е България и наричат себе си “патриоти”, докато в същото време бурно защитават Паметника на Съветската Армия. Естествено, дълбоко в себе си мразят богатите, освен ако самите те не са богати!

За матрьошките най-големият проблем в държавата е Бойко Борисов. За второ място се борят Костов, Американците и НАТО. Децата на матрьошките, с малки изключения, се превръщат за жалост отново във матрьошки. Някои казват “Ама аз нали съм КомониЗД…”, искайки да по този начин да обяснят необяснимата си подкрепа за, примерно, Орешарски. Всъщност искат да кажат, че не са комунисти.

Добре де, не сте комунисти – матрьошки сте!