Д-р и. Лолита Николова*, САЩ

Българската култура се развива днес като глобална култура. За най-голямо съжаление в България културата е под много силен натиск на политиката, но и свободата на културата на българите извън България е ограничена от политизиране на културата и живота в страната, тъй като днес повече от всякога националното единство и националното съзнание определят преобладаващата част на идентичността на всеки човек.

Синдромът Бокова започва да приема глобални параметри поради амбицията на Ирина Бокова, сегашен председател на ЮНЕСКО, да се опита да овладее социалното пространство, което би я довело до секретарската позиция в Обединените нации. Но днес медиите са безмилостни към арогантността, посредствеността, лицемерието, аморала и фалшивите ценности. Не случайно първото изкачване на световната сцена като официална кандидатка на България се оказа фарс в Пенсилванския универистет в САЩ, където лекцията на Бокова е била организирана от неин подчинен в ЮНЕСКО и нейна приятелка, свекървата на Челси Клинтън. Убийствената посредственост на разговора на Бокова със свекървата на Челси Клинтън, веднага публикуван на youtube.com, е показателен - само 110 зрители дори повече от един месец след събитието.

Тази трагикомична драма около кандидатката за ООН вече формулира и определението на синдрома Бокова, който е изключително опасен през 21 век - експлоатирането на академичните пространства за политически цели без главните актьори да имат дори елементарни академични качества независимо от академичните дипломи. За най-голямо съжаление днес 

академичната диплома не гарантира академична интелектуалност

и академичната работа също не гарантира академични качества. Но трагикомедията с Бокова е подчертания неин стремеж да се идентифицира с най-високите нива в академичните среди чрез осигуряване на почетни докторски титли и лекции, без да има защитен нито един докторат и без да има преподавателски стаж. Този синдром Бокова е почти като синдрома Бай Ганьо и изключително опасен, тъй като трупаните съзнателно изкуствени почести акумулират допълнително влияние и власт. Общоизвестно е обаче, че силата на Бокова не е в нейните изяви (сиви, посредствени и унижаващи високите критерии на българите), а в начина на справяне с конкуренцията, който е достатъчно известен, за да плаши всеки. Само да припомня как Кристалина Георгиева се отказа от кандидатурата за генерален секретар на ООН въпреки че като че ли е възможно една държава да има двама кандидати. Добре е представено в медиите как Бокова става председател на ЮНЕСКО, бъдейки аутсайдер, но след компрометиране на другите кандидати. Този успешен сценарий най-вероятно ще бъде репродуциран през следващите месеци.

Другата страна на синдрома Бокова е укриването на същността на нещата. За целия свят името Бокова се свързва с опит за 

прикриване на комунистическия геноцид

Но в рекламите за изявите на Бокова в академичните пространства нейната комунистическа биография изчезва, което е проява на изключителната корупция на академизма днес, но и указание, че академичната корупция е интегрирана с политическата корупция.

Бокова е рядък случай на индивид с 25 почетни докторски титли без да има академична биография и продукция. Най-високото й образование се изчерпва с една магистърска титла от Москва. Този случай представя как политик се опитва да си моделира идентичност, различна от същността на индивида, което е продължение на комунистическата манипулация с академизма, типична за България преди 1989.

*Д-р и. Лолита Николова е от една година докторант в авторитетния частен американски университет Аргоси (Солт Лейк Сити, Юта) за получаване на титла «доктор на образованието». Тя има също магистърска титла по история, магистърска титла по съдебна психология и асоциирана титла по приложна наука (мултимидия).