Жозе Милянеш, Observador,Португалия

Репресивната политика на Ердоган и методите му създават впечатлението, че президентът на Турция има намерението за няколко месеца да направи в страната си това, за което на руския му колега Владимир Путин му трябваха доста години: да неутрализира парламентарната и извънпарламентарната опозиция, да сложи край на свободата на словото, да съсредоточи в ръцете си почти абсолютна власт, да премахне основата на демократичната система - разделението на властите, да премахне примата на международното право над вътрешното, да върне смъртното наказание.

Вярно е, че от гледна точка на вътрешната политика Путин и Ердоган са в различна ситуация, затова трябва да очакваме, че по формата и реализацията тези мерки, както и техните последствия, може да не съвпадат.

За разлика от турския президент, Путин може да разчита на подкрепата на военните, които са съгласни с неговата концепция, че страната трябва да се изправи лице в лице със Запада и да не оставя без отговор „униженията, на които я подлага Запада“.

Освен това руските военни никога не са играли толкова активна роля в политическия живот на страната, както турските.

Освен това, репресиите на Ердоган в армията са толкова мащабни, че това заплашва с нов военен преврат, този път организиран по-добре и по-ефективен.

Опозицията срещу Ердоган далеч не е така безволна, както тази, с която се сблъска Путин в Русия, когато дойде на власт през 2000 година. Турция от 20 век не може да се похвали с такива дълги демократични традиции, както повечето европейски страни, но демокрацията и тук има много по-дълбоки корени отколкото в Русия, затова и съпротивата срещу репресиите ще бъде по-силна.

Още един препъни камък

пред турския президент е кюрдският сепаратизъм, движение, което по своята история, мащаб и сила далеч превъзхожда чеченската съпротива, наследена от Путин от неговия предшественик Борис Елцин.

Ако руският лидер упя да ограничи сепаратизма в рамките на неголям по площ регион и да спре подкрепата от вън, то с кюрдите няма да е толкова лесно, защото те действат на само на територията на Турция, но и на териториите на съседни страни, например, в Ирак.

Не трябва да забравяме, че растящите икономически трудности с които ще се сблъска Турция няма да са от полза за „реформите“ на Ердоган, още повече, че турският президент няма запаси от нефт и газ, благодарение на които руската икономика още се държи на повърхността...

Путин и Ердоган преживяха различни периоди в отношенията си: те вече бяха приятели, след това бяха врагове, а какво следва сега? Отново приятели?

След победата си над метежниците Ердоган с всички сили се опитва да си върне симпатиите на руския си колега. Страхувайки се от охлаждане на отношенията с Европейския съюз и НАТО, а също така и приближаващите икономически трудности, Ердоган, изглежда, е решил да се сближи с Москва.

Още преди кървавите събития в Анкара и Истанбул турският президент изпрати „извинения“ (слагам думата в кавички, защото, както твърдят и някои преводачи, думата „извинение“ в посланието на Ердоган не е споменато) заради свалянето на руския военен самолет през ноември миналата година.

Трябва да напомним, че Русия отговори с жестоки икономически санкции против Анкара, а Ердоган се оказа в списъка с

най-лошите врагове на Москва

След победата над военните, победителите обявиха за ареста на турските летци, които свалиха руския самолет за „участие“ в преврата и скоро след това официално заявиха, че решението за свалянето на руския изтребител е било взето от единия от пилотите без одобрение от вишестоящите.

Някои ирански медии обявиха, като се позоваха на източници в Анкара, че предупреждението за преврата е дошло от министерството на отбраната на Русия.

Кремъл, на свой ред, предпочете да забрави за обвиненията си по адрес на Турция, която до скоро наричаше основен съучастник на „Ислямска държава“ в Сирия, и руската пропаганда радикално промени тона по отношение на Ердоган.

Ако съдим по тези и редица други признаци, в частност и по това, че Кремъл пръв осъди военния преврат, може да прогнозираме, че започва сериозно сближаване между Путин и Ердоган. Твърде бързо беше организирана и среща между двамата, след като месеци наред Путин отказваше всякакъв контакт с турския президент.

На пръв поглед това може да е много изгодно за Путин. Представете си Турция, която напуска НАТО. Истински подарък от съдбата за руския президент. Юго-западният фланг и черноморският регион вече няма да създават толкова неприятности, а до Средиземно море ще има много по-безопасен достъп, би могла да бъде неутрализирана и противоракетната отбрана на НАТО. Ракетите са разположени в Румъния, но радарът за тяхното управление се намира в Малатия в Турция.

Има и още една взаимна изгода: Турция ще престане да безпокои руснаците с въпроси за Абхазия и Южна Осетия в Грузия, а Москва няма да акцентира върху това

как Анкара решава кюрдсикя въпрос

Но въпреки това, досега залогът на диктаторски и авторитарни режими не е донесъл особена изгода на Москва.

За да стабилизира ситуацията в страната на Ердоган ще са му нужни значителни икономически и финансови ресурси, но Русия няма как да му окаже помощ в тези области. Вярно, Москва разреши на руснаците отново да почиват в Турция, но това няма да е достатъчно, доколкото политическата нестабилност кара туристите (даже руските) да търсят по-безопасни места, същото се отнася и за руските инвестиции в турската икономика.

А Кремъл от своя страна трябва да има предвид, че Ердоган се грижи само за своята лична власт и, че „дружбата с Русия“ му е необходима само, за да укрепи собствените си позиции вътре в страната и по всяко време може да се превърне в „удар в гърба“ на Путин.

Затова, в случаи, подобни на турския, можем със сигурност да кажем – не всичко, което е в разрез с интересите на Запада непременно е благоприятно за Русия.

Превод: Faktor.bg