РБ влезе в капана на властта, като получи повече министерства от изборните си резултати

Колко от лидерите в блока са действителни антикомунисти и колко не са от „прочути” комунистически фамилии

Майя Любомирска

Ден след най-черната дата в новата българска история – 9 септември 1944 г., когато властта беше взета насилствено с кървав преврат от комунистите, дебатът за това накъде върви страната ни, е не само смислен, но и повече от необходим. Както и отговорът на въпроса дали ще вървим напред, или ще се оставим да ни залъгват с псевдо реформи . Защото ясно се вижда, че въпреки заклинанията за реформи Кънев, Кунева и компания претърпяха пълно фиаско в управлението. Като в същото време са на път напълно да дискредитират представата за дясна политика, каквато те афишират, че провеждат, но на практика работят в противоположната посока. А това вече е опасно, защото застрашава да останем още дълго в руслото на посткомунистическото статукво и неизмерно далече от очакванията на по-голямата част от обществото.

Радан Кънев определи точно поведението на Реформаторския блок като бой във вълча глутница. Образът не е случаен дори и без да се позоваваме на фройдиската теория. Така наречените Реформатори така са се вкопчили 

в кокала на властта, 

че наистина представляват една огладняла глутница, която на никаква цена няма да пусне кокала. И всички приказки, че видите ли най-лесното било да напуснат правителството и управляващото мнозинство са само фойерверки за лековерни избиратели. На изгладнелите за власт през годините Реформатори твърде много им се услади баницата на управлението и сега така сладостно консумират, че сами няма да разберат когато бъдат изритани от държавната трапеза. Това е капанът, в който влязоха, като получиха неправомерно повече министерски кресла от изборните си резултати. А че Реформаторите ще бъдат изритани от властта, е ясно. Както е ясно, че колкото по-рано се случи, толкова по-добре за българското дясно политическо пространство, което е време да бъде освободено от Костовисти и Куневисти, за да може да се създаде нов автентичен десен проект в България. Проект, спъван още от 90-те години именно от Иван Костов, за когото сега медии твърдят, че имал проблеми с ъндърграунда около управлението на Златни пясъци. Но бизнесът както и интересите му във фалиралата КТБ са тема за друг анализ. Сега става въпрос за онези обвързаности с миналото, които не позволиха у нас да се развие автентична дясна партия, независима от сянката на БКП.

Кажете ми колко и кои от сегашните Реформатори са действителни антикомунисти и колко не са от „прочути” комунистически фамилии? И дали има поне един човек от преживелите репресиите на комунистическия режим по затвори и лагери в управлението? Или дори в ръководството на Реформаторите? Ами няма. И няма как да има – тези хора не са удобни да изпълняват корпоративните интереси на шефовете на Реформаторския блок. Не са удобни, защото няма как да бъдат накарани да подкрепят кандидатурата на дъщерята на червения бияч Георги Боков – Ирина Бокова, за шеф на ООН. Питам аз – голямата антикомунистка Меглена Кунева – Пръмова ,

дали е гласувала „против“ 

на заседанието на Министерския съвет, което взе решение да издигне кандидатурата на Бокова за председател на ООН? Ами не е. Нищо, че непрестанно парадира с лагеристкото минало на баща си, под чието име сега се афишира, а преди десетилетия предпочиташе да се подписва с известната комунистическа фамилия Пръмова.

Сега същата Кунева, която започнала да говори като фелдфебел, се оплаква, че била бламирана със закона си за борба с корупцията. И то при положение, че в него има текстове, които напомняли за „славното” доносническо минало на Държавна сигурност.

И само този провал на Реформаторите да беше. Ами какво стана с правосъдната реформа? Провали се безславно въпреки опитите да бъде опакована като първа крачка към промяната. Но това си беше една крачка и то не първа към доближаване на ДПС към реалното управление.

Или пък прословутата здравна реформа на Петър Москов? Там фиаското е пълно, колкото и гласовит да е ученикът на Костов д-р Москов.

За образованието направо не ни се говори. Защото каквото и да са започнали Реформаторите, веднага се проваля. И не защото са орисани от зла сила, а защото се интересуват единствено от техния 

личен интерес и корпоративни зависимости

Това е ясно на всички и вероятно ще се разбере много скоро от резултатите на местните избори. Независимо че на кметския вот всички партии се пишат победители. Помпането на политически мускули и хвърлянето на словесни „заплахи” от напускане на управляващото мнозинство от хора като Найден Зеленогорски са толкова фалшиви, че дори непредубедените хора са наясно с политическото позьорство на Реформаторите. Те не само че нямат намерение да напуснат властта, ами и ще се запомнят с такива клиентелистки назначения по бордове, министерства и администрации, каквито дори правителството на Иван Костов не беше правило. Още повече че сега спойката между бизнес и политика е толкова здрава, че трудно може да бъде нарушена.

Големият проблем пред Реформаторите не са несъстоялите се реформи, а това кой ще е вождът. Това е „болката в дясно”. Това е разделителната линия, която рано или късно ще изяде главите – образно казано – на Реформаторите. От една страна, Радан – със сериозната асистенция на Лаборанта от Драгалевци – е готов на всичко, за да се види шеф на Реформаторите. Според ген. Атанасов той бил безапелационно избран от хората. От друга страна, Кунева също твърдо играе за шефското място и също не е по-малко амбицирана за това. Последният раздор за единната регистрация доказа това. Отвъд всяко съмнение ДСБ ще играе по старата изпитана формула за унищожаването на самостоятелните политически субекти, както това беше направено със партиите от СДС и превръщането им от коалиция в единна партия. ОДС, ДСБ, Синята коалиция и сега Реформаторският блок са все 

лабораторни политически проекти, 

но на оцеляването, далече от автентичната десница.

Според притчата Иисус Христос е казал на последователите си: „ Никой не отдира парче от нова дреха, за да го пришие на вехта дреха: иначе и новата дреха се съдира и кръпката от новата не отива на вехтата”. И още „ И никой не налива ново вино в стари мехове, защото новото вино ще пръсне меховете – и то самото ще изтече, и меховете ще се изхабят”. Припомняме тази библейска мъдрост преди да дойде неизбежната развръзка за Реформаторите. Само че ще отнеме дълго време да бъдат заличени вредите, които те са нанесли на демократите в България.