В Украйна се случва нещо много специфично. Окупацията на Крим доведе до напрежение в други 4 района на страната, където ако не се намери разумно решение – ограничена употреба на сила може да се стигне до втората фаза – гражданска война. Това предупреждение отправи в свой анализ по ТВ 7 журналистът Георги Коритаров. Според него днес такива внушения се правят в Москва.

Ако се стигне до гражданска война ситуацията ще заприлича много по аналогия с гражданската война в Испания от 1939-1940 година.

Кризата в Украйна е тест за зрялостта на НАТО, ЕС, Русия

и всички онези договорености от времето преди разпадането на СССР – по времето на Елцин – Буш Старши и Бил Клинтън. Сега това партньорство и доверие е взривено, а повторно възстановяване на доверието към Русия ще бъде нещо изключително тежко и не зная колко време и усилия ще са необходими за да се върнат нещата в обратната посока.

Световната системата и европейската система за сигурност са в състояние на разпад, а Русия се държи като агресор. Западната дипломация се оказа стъписана, защото допусна една голяма грешка – раздвояване на образа на Русия и то най-вече във Вашингтон. Според републиканската администрация Русия им беше партньор но дотолкова до колкото да не представлява глобална заплаха за сигурността на Америка, но без да се интересуват какво става вътре в бившата съветска държава, какви са институциите и демократичните принципи. Според администрацията на Клинтън имаше друго разбиране - Русия да се реформира и да се изгради в нея демократична администрация, за да бъде страната равностоен партньор на САЩ. Сега за САЩ е много трудно да фокусират кой е срещу тях и какво искат от Кремъл. Никой не иска да рискува с брутална реакция и изпускане на нерви, защото това ще бъде началото на брутален военен конфликт, но с това изчакване Русия си постига постепенно целите. Вярната посока е максимални санкции, и виждаме, че и Европа и САЩ узряват за тях. Целта е да се помогне на Русия, като остане в изолация и да разбере какво всъщност са направили. Сегашната позиция окуражава Путин. Първо, трябва

да няма свободно пространство за Путин

за да продължава да осъществява агресия. Да се създаде усещане, че завземането на Крим не е необратим процес, изтъква Коритаров.

Анализаторът отчете, че е впечатлен от национално отговорното поведение на военния министър Найденов.

Така трябва да се държи всеки министър на суверенна страна. Ако и други министри от това правителство се държаха така, България щеше да има друг образ в Европа. Найденов обаче си навлече гнева на русофилите. Към агресията на Путин и Кремъл не може да прилагаш русофилските ценности, нито да я коментираш от гледна точка на русофобството. Става дума за нарушаването на международното право и ценности, които Москва не зачита. Притеснително е, че в България бившият президент Георги Първанов и Волен Сидеров са синоними по темата за Русия. А най-големите критици на Путин са руските демократи и това трябва да се разбере от интерпретаторите на проблема в България. Те не трябва да създават угризения на хората, които си дават сметка, че руската политика е агресия, но ако са против нея няма да са русофили. Това е най-грешната позиция, която се насажда у нас. 

България се опитва да играе двойна игра

- хем да не разсърди електорати, настроени към Русия, хем да не развали дослука с Русия и да проекти с Москва, но в същото време да бъде и лоялен член на ЕС и НАТО. Българското правителство и управляващите казват, че не подкрепят санкции срещу Русия, но и не се противопоставят на политиката на ЕС. Тоест движим се по две писти, но не е ясно до къде ще стигнем така.

Формулата за федерализация на Украйна е вярна, но за да се водят тези разговори Русия трябва да се откаже първо от Крим и той да се върне към Украйна и едва тогава да се започне разговор за федерализиране, посочва Коритаров.